Най-силната магия

Може би трябва да послушам съвета на Саймън и да утоля жаждата си от кладенеца на Мари.

Но мисълта да се възползва дори временно от услугите на блудницата изобщо не му допадаше. Нуждаеше се от любовта на Мег много повече, отколкото от облекчаване на сексуалния си глад. А беше напълно, сигурен, че Мег ще се разгневи, ако прояви и най-малко внимание към норманката. Една изпълнена с гняв жена едва ли можеше да бъде изпълнена и с любов.

Търпение.

За бога, никога не ми е било толкова трудно да бъда търпелив. Какво става с мен? Държа се като голобрад валет, на който му потичат лигите само като види момиче.

— Изглеждаш доста напрегнат, за да свирукаш толкова нежно — неуверено каза Мег, като посегна да вземе кърпата.

Вместо да й я подаде обаче, Доминик я обви около тялото й.

— Наистина съм напрегнат — промълви той.

Гласът му беше по-скоро прегракнал, отколкото прелъстителен, но Доминик вече не бе в състояние да потисне възбудата в него, както не бе в състояние да смекчи коравината на мъжкия си меч, наострен в пълна бойна готовност при вида на голото й тяло. Знаеше, че трябва да се обърне и да излезе веднага навън, но на това също вече не беше способен.

Бавно, с огромна наслада, доста необичайна за толкова просто действие, Доминик започна да търка тялото й с кърпата, като започна от шията и раменете й.

— Да не би нещо да не е наред с крепостта? — попита тревожно Мег.

— Не с крепостта. — Той хвана едното ъгълче на кърпата и подсуши ямката на шията й, където се бяха събрали няколко капчици вода. — С господаря й.

— Какво му е?

— Дойдох тук с желанието да те заведа на лов със соколи. Но се боя, че ще си тръгна, обзет от друго, много по-силно желание.

— Лов със соколи?! — възкликна Мег. Идеята бе толкова въодушевяваща, че от радост тя затанцува на място под звучния съпровод на звънчетата. — О, да, Доминик! Нека отидем на лов със соколи! Повикай Едит да ме облече. Ще бъда готова за секунди!

Доминик се усмихна на въодушевлението, озарило лицето й. Но когато ръцете му се плъзнаха по изящната извивка на гръбнака й, усмивката му се стопи. Дори през кърпата усещаше гладката й като коприна кожа.

А и ясно помнеше какво е да докосва същата тази кожа гола.

— Не ни трябва Едит — каза той. — Аз ще ти помогна.

— Но Едит ще ме облече по-бързо!

— Толкова ли ти се иска да отидеш на лов?

— Да. Джон рядко ми позволяваше да ходя, въпреки че съм помогнала за опитомяването на повечето соколи.

Нейде далеч отекна гръм, който накара въздуха да затрепери. Мег хвърли разтревожен поглед към тесния прозорец. Небето беше покрито с облаци.

— Бързо — каза тя. — Иде буря.

— Да, наистина. Тя вече бушува в мен.

Пръстите му се разпериха, обхванаха хълбоците й и се впиха дълбоко в тях. Мег извика стреснато. Тялото й пламна в огън, от който коленете й се подкосиха.

— О! — прошепна Доминик. — И в теб.

— К-какво?

— След всичките тези нощи, в които лежеше до мен, дишаше от моя дъх, топлеше се от тялото ми… Ти влезе под кожата ми, Мег, чак до мозъка на костите ми. Изгаряш ме като огън.

Мег понечи да отговори, но в този момент ръцете му отново притиснаха хълбоците й и през тялото й отново преминаха огнени мълнии. Тя изстена, сетне видя блясъка в очите му и осъзна, че Доминик е прав: в дългите нощи, в които бяха лежали напълно целомъдрено един до друг, постепенно дълбоко у нея се бе разгорял пламъкът на силна страст.

— Аз също те изгарям като огън — каза той, възбуден от стона, който бе изтръгнал от гърдите й. — И ще горим заедно. Ще горим…

— Доминик… — прошепна Мег.

Преди обаче да успее да продължи, устните му се впиха в нейните и езикът му се сплете с езика й в нежен дуел, който я остави без дъх, отпусната в обятията на Доминик, замаяна. Никога в живота си не бе изпитвала такава наслада. Беше напълно безпомощна срещу нея. Както и срещу друидската надежда, която пламтеше в нея буйно като огъня на желанието.

Навярно любовта е възможна. Навярно…

По някое време Доминик усети, че Мег се опитва да се отскубне от прегръдката му, откъсна неохотно устни от нея и сведе поглед към поруменялото й лице. Беше се задъхала, а зърната на гърдите й стърчаха като малки речни камъчета под меката кърпа.

— Защо се дърпаш от мен? — попита той с дълбок глас.

— Не от теб. От кърпата. Искам да погаля косите ти, но съм оплетена в нея като риба в мрежа.

Доминик бе твърде запленен от гледката на твърдите й зърна, затова му трябваха няколко мига, за да осъзнае, че наистина я е увил прекалено стегнато в кърпата и че ръцете й са като хванати в капан.

— Можеш да ме галиш, както галиш Черньо — каза той. — От главата до петите и обратно. Би ли плъзнала бузата си по мен, както я плъзгаш по неговата козина?

При мисълта за това дъхът й секна.

— Мислиш ли, че ще ти хареса? — прошепна тя.

— Да — промълви Доминик — Всяка сутрин, когато те гледам как галиш този котарак, си мисля какво ли би било ръцете ти да ме докосват по същия начин.

Навън отекна гръм. През отворените кепенци нахлу вятър, който донесе мирис на дъжд, на млади листа и разцъфнали цветя.

Мег не забеляза задаващата се буря. Сребърният блясък в очите на Доминик я омагьосваше. Чувствената дълбочина на гласа му я галеше като слънчева светлина. Влюбен или не, сега цялото му внимание бе съсредоточено върху нея и само върху нея.

Навярно можеше поне сега, поне за миг да забрави сметките и плановете за синове и династия. Навярно тя можеше да му помогне да ги забрави. Навярно можеше да запламти толкова ярко, че поне веднъж той да е пеперудата, а тя — пламъка.

И тогава щеше да й се отдаде, да иска само нея, да забрави всичко останало.

— Мъркаш ли като котарак? — попита закачливо Мег.

— Досега не съм. Но с теб, струва ми се, бих могъл. — Доминик плъзна ръце по гърба й, пъхна палци под кърпата и започна бавно да я смъква надолу.

— А ти? — попита той с подрезгавял глас, когато изпод кърпата се показаха заоблените извивки на гърдите й. — Мъркаш ли, когато те докосва мъжка ръка?

Мег не можа да отговори. Изражението, с което Доминик гледаше голата й гръд, й пречеше дори да мисли, камо ли да отговаря на въпроси. Съзерцаваше я така, сякаш не бе виждал нищо по-красиво от нея. Втренченият му поглед бе като милувка.

Нежни, искрящи тръпки преминаха по тялото й като вълна. Дъхът й секна.

— По-красива си дори от пролетна пъпка — промълви Доминик.

Навън отново отекна гръм. Нов порив на вятъра нахлу в стаята и разлюля пламъчетата на свещите. Мег потрепери, обзета едновременно от хлад и топлина. Зърната на гърдите й набъбнаха и заприличаха на две корони, розови като езика й.

— Студено ли ти е? — попита Доминик.

— Да. Тоест не. — От устните й се отрони сподавен звук — нито смях, нито въздишка. — Не знам. Не мога да мисля, когато ме гледаш така.

— Как?

— Като че ли съм турски шекер с непознат вкус.