Най-силната магия

обучени, стояха на прътовете си закачулени. Фатима обаче — не. Спокойните й очи бяха очи на мъдрец, знаещ всичко за живота и смъртта.

А на краката й беше завързана нова каишка, обсипана със смарагди и скъпоценни златни камбанки.

— За бога, истинска красавица! — възкликна Саймън.

Доминик се усмихна и вдигна ръка до пръта на Фатима зад стола си. Тя пристъпи грациозно върху дървото, после вирна гордо глава и огледа залата така, сякаш проверяваше дали в нея има нещо, достойно за хищническото й внимание.

— Тежко и горко на всяка мишка, която дръзне да се появи в залата в този момент — каза Саймън.

— Не. Фатима не би си направила труда да се занимава с толкова дребна плячка — отвърна Доминик.

— Хм, остави я гладна за ден-два и ще видиш — обади се Мег. — Ще лови мишки с такава скорост, че ще засрами даже Черньо.

Доминик хвърли кос поглед към своята съпруга. Откакто за малко не я бе обладал насред банята, се стараеше да не остава насаме с нея. А да стои настрана от Мег съвсем не се бе оказало лесно, дори само споменът за това как бе разтворил бедрата й и бе започнал да прониква в нея, докато тя седеше на масата, неизменно разпалваше кръвта му, възбуждаше го до полуда.

Доминик изруга наум и пропъди сладострастните си мисли. Преди да я докосне отново, трябваше да се е уверил, че не е бременна от друг. Защото съвсем не бе сигурен, че би могъл да овладее желанието си още веднъж.

— Изглеждаш красива както винаги — каза той.

Сетне улови ръката й и докосна с устни вътрешната страна на китката й. Рязкото, трескаво ускоряване на пулса й под устните му едва не го накара да изстене от триумфална радост, примесена с яростна жажда.

Никога ли няма да й дойде?

— От накитите и пелерината е — отвърна Мег. — Те са красиви, не аз.

— Ти си красива — повтори упорито той.

Тя не каза нищо, но Доминик прочете изумлението, изписано на лицето й.

— Дънкан трябва да е бил доста лош любовник — измърмори под носа си той, като отметна рязко наметалото си и седна между нея и брат си.

Мег не можа да повярва на ушите си.

— Моля? — прошепна тя.

— Дънкан трябва да е бил доста лош любовник — повтори услужливо Доминик.

Саймън се закашля и благоразумно извърна поглед встрани.

— Какви ги говориш? — възкликна шокирано Мег.

— Явно никога не му е хрумвало да ти каже колко си красива — отвърна сухо Доминик. — Следователно е бил доста лош любовник.

— Да, не е споменавал и дума по този въпрос и в това няма нищо изненадващо — тросна му се тя. — Аз не съм красива и той никога не е бил мой любовник!

Доминик си припомни голото й тяло, позлатено от водни капчици и огнена страст, припомни си как тихите гласове на звънчетата бяха откликвали на всеки неин дъх, и очите му заблестяха. Изпитваше отново тъй добре познатото усещане за кръв, нахлуваща в изопната до пръсване плът и му се искаше едновременно да се смее и да проклина. Явно щеше да прекара остатъка от времето до месечния цикъл на Мег превит надве от болката на постоянната си възбуденост.

— Грешиш — каза тихо той. — Никога не съм виждал по-красива жена от теб.

Чувственият блясък в погледа му и подрезгавелият му от желание глас показаха на Мег, че и съпругът й не е забравил за случилото се в банята.

— Дънкан никога не е съзирал у мен красота — промълви тя. — За разлика от теб.

Доминик мигновено си припомни колко много от красотата й бе съзрял и с мъка успя да прогони натрапчивото видение на разтворените й бедра от съзнанието си.

После решително се извърна настрана и даде знак на слугите да сервират обяда. Когато се обърна отново към нея, вече беше овладял ако не непокорното си тяло, то поне мислите си.

— Хората обаче говорят друго — хладно отбеляза той. — С всеки изминал ден се носят все повече слухове за това как любовникът ти те очаквал в стана си — там, където гората отстъпва място на северните мочурища.

— Не мога да вържа бъбривите езици — каза Мег, стиснала устни.

Доминик сви рамене и посегна към чашата ейл.

— Слуховете нямат значение, стига да са само слухове.

— Толкова ли ти е трудно да повярваш в честта ми? — попита Мег.

Ръката му, стиснала чашата, застина във въздуха.

— Различните хора разбират различно думата „чест“ — каза той след миг мълчание. — В Йерусалим честта на нашия бог изискваше турците да бъдат избивани. На турците честта на техния бог налагаше да избиват неверниците. В Англия е чест да си предан на краля. В северните области честта изисква неподчинение към краля. Не знам какво изисква от теб твоята друидска чест, освен да не използваш лечителските си умения, за да убиваш.

— Изисква от мен да лекувам — кратко отвърна Мег. — Ако измамя доверието ти в моята преданост към теб, това няма да е лекуване.

— За мен — не. Но за Дънкан? А, това вече е друг въпрос, нали? Не! — рязко възкликна Доминик, когато видя, че тя се кани да каже нещо. — Не се опитвай да ме размекнеш със словата си. Не думите имат значение, а делата.

— Нима? Тогава защо слуховете те безпокоят? — попита Мег. — Те са само думи.

— Описващи дела…

— Които никога не били извършени — прекъсна го тя.

— Надявам се да си права. Но надежда също е само дума, нищо повече.

Пристигането на рибното блюдо сложи край на разговора им. Доминик мълчаливо се зае с варената змиорка и вкусния й бульон. После също толкова мълчаливо похапна от печените гълъби. Птиците бяха дребни, но сготвени с вкусни подправки и добре опърлени. Доминик изяде две от тях със старанието и сдържаността, с които вършеше всичко.

Мег го наблюдаваше с мрачно изражение и се питаше дали поне от време на време изпуска юздите на своята самодисциплина, или наистина е толкова студен, колкото изглеждаше. И тутакси си припомни лицето му в банята — изопнато от страстта, разтърсила тялото му в мига, когато набъбналият му, възбуден член бе докоснал пламналата й женственост.

Споменът я накара да се изчерви. Тя взе чашата си с ейл и отпи жадно от нея с надеждата да угаси невидимия огън, запламтял в тялото й.

Доминик, от своя страна, стовари тежко собствената си чаша на масата и се обърна към брат си.

— Какви са новините, Саймън?

— Все същите. Рийвърите обикалят из владенията ти като изгладнели вълци, каквито всъщност са си. Когато се натъкнем на тях, се изпаряват. Щом обърнем гръб, се появяват отново.

Въпреки че Саймън говореше тихо, Мег го чу и дъхът заседна болезнено в гърлото й.

Продължаваше да сънува лоши сънища и да се събужда вледенена и обляна в пот.

— По дяволите — промърмори Доминик. — Явно Дънкан не проумява, че щом ми създава грижи, ще го преследвам като вълк и ще го убия. Изглеждаше ми по-умен.

— Той е незаконен син — каза сухо Саймън. — Готов е на всичко, за да се сдобие със земя. Очевидно има шпиони тук и знае, че твоите рицари още не са пристигнали. Затова е толкова дързък.

— Да — мрачно отвърна Доминик. — Какви вести донесе Свен от юг?

— Ще минат още поне десет дни, преди рицарите и конете да стигнат до тук. Имало е невероятно силни бури.

— По дяволите! Ако знаех, че ще стане така, нямаше да бързам толкова със сватбата.

Саймън се подсмихна.

— Съмнявам се, братко. Все пак ти бързаше преди всичко заради слуховете за Дънкан.