е лек.
Доминик обходи с поглед цялата околност, запаметявайки разположението на зъберите и долчинката, на гората и поляните. Сетне погледна кучкаря, който кимна ентусиазирано. Хрътките също нямаха търпение ловът да започне. Откакто бяха отпътували от Нормандия, твърде рядко им се бе удавала възможност да половуват.
Доминик кимна на кучкаря и мъжът тутакси се спусна напред с хрътките. Когато лъкатушещият през мочурището брод беше открит, той изсвири с рога си, за да призове кучетата да се съберат и да чакат сигнал.
— Ти ще водиш — обърна се Доминик към брат си.
Саймън го задмина, като го изгледа изненадано. Доминик пусна пред себе си и другите рицари, които бяха не по-малко изненадани, и изостана последен, чак зад коня на Мег. Тя се извърна и го погледна въпросително.
— Не искам да бъдеш стъпкана от бойните коне в разгара на лова — обясни той. — Твоята кобила не е лоша, но е малко старичка за лов, още повече в такава местност.
— Ами ти? — попита Мег. — Ако изостана, ще изпуснеш плячката.
— Е, това няма да е последният ни лов.
— Моята кобила обаче ще си остане стара.
— Да, но ти няма да яздиш нея. Когато пристигнат моите рицари, ще получиш сарацинска кобила с козина, червена като косата ти.
— Наистина ли? — възкликна възбудено Мег.
— Наистина. От нея и Крузейдър трябва да се родят прекрасни жребчета.
— Пак размножаване — измърмори под носа си тя. — Това ли е единственото, за което служи една женска, според теб?
Доминик навярно не я чу, защото не каза нищо.
Твърдението на Мег, че първата част от пътя ще бъде доста трудна, се оказа напълно вярно. Докато търсеше предпазливо правилния път през туфите в мочурището, кобилата й се запъхтя и изостана на повече от тридесет метра зад рицарите. За разлика от нея бойните жребци, въпреки че носеха много по-голям товар, не бяха затруднени от тежкия преход, защото Доминик обучаваше конете си със същото старание, с което обучаваше и своите рицари. Ако останеше без въздух или без сили по време на битка, конят не просто ставаше безполезен, а и пречеше на ездача си.
Когато кобилата на Мег най-после се измъкна от заблатената местност, Доминик изравни коня си с нея и махна с ръка на валетите да ги задминават. Рицарите, които вече ги бяха изпреварили с повече от петдесет метра, следваха пътя на поточето през тревите и разпръснатите дървета, и скоро навлязоха в гората. Макар все още без листа, дърветата и храсталакът под тях бяха достатъчно гъсти, за да погълнат рицарите и последвалите ги валети без следа.
Мег и Доминик вече бяха изминали половината от разстоянието, което ги делеше от гората, когато във въздуха отекна звук на ловджийски рог. Те се спряха и се заслушаха. Рогът изсвири още веднъж, после още веднъж, отбелязвайки пътя на ловджиите.
— Завиха към един страничен поток — каза Мег, напрегнала слух.
Рогът изсвири отново, този път по-рязко.
— Открили са елена! — възкликна Доминик.
Затаили дъх, двамата продължиха да слушат сигналите на рога, които все повече заглъхваха. Еленът увличаше хрътките все по-далеч сред хълмовете и долчинките. Доминик се бе оказал прав: скоростта, с която препускаха ловджиите, беше главоломна и кобилата на Мег със сигурност щеше да изостане много след тях.
Съвсем ненадейно по гръбнака й плъзна тръпка на ледена тревога. Тя се огледа трескаво, сякаш диреше път за бягство.
— Какво има? — попита Доминик.
— Не знам. Изведнъж се почувствах като елена. Преследвана.
— Често ли ти се случва да се чувстваш така по време на лов? — заинтригувано попита той.
— Никога не ми се е случвало. Аз… — Гласът й секна като прерязан с нож.
На изток, точно между мястото, където стояха Доминик и Мег, и мястото, където рицарите преследваха елена, изсвири рог. И това не беше рогът на кучкаря на Блакторн.
— Познаваш ли този рог? — попита Доминик.
— Не може да бъде — промълви Мег. — Той не би сторил това.
— Кой?
— Дънкан. Това е бойният рог на рийвърите.
Рогът се чу отново, този път по-отблизо. Рийвърите преследваха не рицарите и валетите, а двамината, които бяха изостанали твърде неразумно назад.
— Мътните да го вземат! — процеди през зъби Доминик. — Има ли някъде наблизо място, където сам човек може да се брани срещу много нападатели?
— Има едно място, където не може да ни стигне никой.
— Къде?
— Натам — посочи Мег. — Но моята кобила не може… Преди да успее да довърши, Доминик я грабна от седлото, метна я на собствения си жребец и заби шпори в хълбоците му.
Зад гърба им се чуха ликуващи мъжки викове — викове на ловджии, съзрели набелязаната жертва.
22
Мег се приведе рязко вдясно от шията на жребеца, за да се предпази от най-ниския клон на един огромен дъб, който заплашваше да я събори от седлото. Зад нея Доминик се наведе наляво. Успяха да избегнат клона на косъм, ризницата на Доминик дори одраска кората му.
Зад тях се чуха мъжки викове. Ако това бяха рийвърите, значи бяха тръгнали да ги преследват нагоре по хълма.
Изведнъж долетя кучешки лай. Беше дрезгав и свиреп — лай на животно, в което още можеше да се различи вълкът.
— Преследват ни с кучета! — извика Мег, като се помъчи да погледне през рамо.
— Не се обръщай назад — рязко изкомандва Доминик. — Ще загубиш равновесие.
Без да отговори, Мег зарови отново лице в мощната шия на жребеца и се вкопчи в него с такава сила, че мускулите я заболяха. Въпреки това ако яката ръка на Доминик не я държеше здраво през кръста, тя със сигурност нямаше да може да се задържи на седлото. Не беше свикнала да препуска стремглаво на гърба на кон с размерите и мощта на Крузейдър.
Пулсът бучеше в ушите й и се смесваше с тътена на копитата на жребеца, с дълбокото му дишане и с тревожния звън на златните звънчета. Черната грива на Крузейдър шибаше лицето й и изтръгваше от очите й сълзи, които тутакси отлитаха по вятъра, причинен от яростното препускане на коня.
Скоро Крузейдър стигна върха на скалистия хълм и се спусна надолу. Навлязоха отново в гората, която ги скри от техните преследвачи. На няколкостотин метра от подножието на хълма се възправяше гора от огромни дъбове, израснали толкова нагъсто, че беше невъзможно да се мине през тях в галоп. Всъщност Крузейдър отказа, изобщо да продължи напред, независимо с каква скорост.
— По дяволите! — изруга Доминик, като пришпори жребеца. — Какво ти става, Крузейдър?
Крузейдър изпъна уши и изпръхтя, но не помръдна.
— Слизай! — каза Мег и се спусна на земята. — Бързо!
Доминик скочи от седлото и се приземи на два крака, с ръка върху дръжката на меча и с изопнато тяло, готов за бой. Мег дръпна кърпата от главата си и му я подаде.
— Завържи очите на Крузейдър — каза тя — и ме следвай. — Ако се запъне отново, остави го. Бързо! Ще ни настигнат!
Доминик грабна кърпата, върза я пред очите на коня и дръпна поводите. Крузейдър запръхтя и се задърпа яростно, готов да тръгне навсякъде другаде, но не и напред.
Макар да се налагаше да бързат, Доминик му зашепна гальовно, като същевременно продължаваше да
