— Ако въпросната жена е Едит, цял живот не би й стигнал, за да възбуди моя… хм, интерес. Но щом става въпрос за теб…
— Половин ден? — плахо предположи Мег.
Доминик се усмихна.
— За теб, моя огнена друидска съпруго, половин час би бил повече от достатъчен.
— Толкова малко? Та дори на яките кочове им трябва… — Тя се опомни и млъкна. По лицето й плъзна гъста руменина.
Доминик се засмя. Мрачното му настроение бързо се изпаряваше.
— Ако на древната могила не се боях, че ще ти причиня още по-голяма болка от тази, която вече ти бях причинил — каза той, — щях да те обладая поне още веднъж.
Мег ококори очи.
— Наистина ли?
— Честна дума. А ти истината ли ми каза? — тихо попита Доминик. — Наистина ли ти доставих удоволствие?
Бузите й поруменяха още по-силно. Тя сведе очи и кимна. Той улови брадичката й и вдигна лицето й към своето.
— Не се крий от мен, малка соколице. Аз трябва да знам.
Тъмните ресници се вдигнаха и разкриха смарагдовите дълбини на очите й.
— Наистина ли ти доставих удоволствие? — повтори Доминик. Искрящият му сребърен поглед я омагьосваше. Устните й неволно се разтвориха. В съзнанието й плисна порой от сладостни спомени.
— Да — прошепна тя.
Той провря дългите си пръсти в косите й и я придърпа към себе си, за да я целуне.
— Ами аз?
— Какво ти?
— Аз доставих ли ти удоволствие?
— Да. — Доминик я целуна. — И пак да. — Целуна я отново. — И още веднъж да.
— Сигурен ли си? Мари казва, че на мъжете не им е приятно да го правят с девици.
— Мари да върви по дяволите — каза той, като захапа нежно долната й устна. — Тя знае твърде малко за девствеността и още по-малко — за мъжете.
Мег го погледна слисано. Не, той навярно се шегуваше.
— Извини ме, съпруже, но не съм съвсем съгласна. Мари знае твърде много за мъжете.
— Знае само как да си разтваря краката — рязко отвърна Доминик. — А това е нещо различно. Но щом не ми вярваш, дай ръка.
Тя премигна неразбиращо.
— Коя от двете?
— Все едно коя.
Мег му подаде дясната си ръка. Доминик я пое, пъхна я под наметалото си и я притисна към възбудения си член. Стреснатото й възклицание го накара да се усмихне. После обаче тя плъзна длан по коравата, набъбнала плът и от гърдите му се изтръгна сподавено възклицание. Дори през дрехите нежният допир на ръката й караше кръвта във вените му да бушува като буря.
— Мъжете могат да лъжат за много неща — промълви той, — не и за това. Мъжкото тяло не може да скрие желанието.
Поруменялото лице на Мег издаваше колко е смутена. Въпреки това тя не отмести ръката си.
— Да, ти ми достави огромна наслада, когато бяхме в гората — дрезгаво каза Доминик. — Стига ми само да си спомня за това и се възбуждам отново. Ти беше неопитна, затворена, недокосвана, и въпреки това кипяща от страст. Беше истинско вълшебство. Девствен извор, който избликна изпод пръстите ми.
Той изстена приглушено, измъкна ръката й изпод наметалото си и я целуна жадно.
— Ще ми позволиш ли да те съблека?
— Разбира се — каза Мег и се обърна, за да може Доминик да развърже вървите на роклята й. — Това е твое право като мой съп…
— Не — прекъсна я рязко той. — Ти си друидка. Нямам никакви права над теб освен тези, които сама си готова да ми дадеш.
Болезнена тъга стисна гърлото й.
— Значи затова си толкова внимателен с мен. Заради друидското проклятие.
Пръстите на Доминик, които вече се бяха заели с вървите, застинаха неподвижно.
— И иначе бих бил толкова внимателен — каза той.
— Нима? Ах, да, разбира се. Ако не доставят удоволствие на съпругите си в брачното ложе, мъжете не получават наследници.
Доминик се поколеба за миг, после сви рамене.
— Аз не вярвам в това суеверие.
В продължение на няколко мига в стаята се чуваше само тихият, шепнещ звук на върви, измъквани от илиците.
— Значи мислиш, че една жена, която не изпитва наслада в леглото, може да зачене? — попита Мег.
— Знам, че може.
Тя се извърна и го погледна през рамо.
— Откъде знаеш? Да не би да си изнасилил някоя жена и тя да е забременяла?
— За такъв ли ме смяташ? — възкликна Доминик.
Мег въздъхна и отново се обърна напред.
— Не, милорд. Макар да си воин до мозъка на костите си, ти не изпитваш удоволствие от чуждата болка.
Отново се възцари мълчание, нарушавано единствено от едва доловимото шумолене на вървите. След известно време Доминик заговори с тих глас:
— Веднъж един от моите рицари срещнал младо сарацинско момиче. Била сама и била девствена. Беше я обладал толкова брутално, че я намерихме пребита и окървавена. Едва успяхме да я спасим. Сигурен съм, че не й е доставил никакво удоволствие, и въпреки това тя забременя от него.
— Божичко, каква несправедливост!
— Не по-голяма от това да си незаконородено копеле — каза Доминик. — Но и аз, и брат ми сме такива.
— Както и Дънкан от Максуел.
Ръцете му трепнаха.
— Изглежда имате слабост към копелетата, мадам? — попита рязко той.
Мег изсумтя.
— Кой, аз? Не. По-скоро бих казала, че те имат слабост към Блакторн!
Пръстите на Доминик отново спряха да се движат. Опитваше се да овладее гнева и отчаянието, които го обземаха всеки път, щом съпругата му заговореше за брака им.
— Не мога да се върна назад и да променя начина, по който се оженихме, нито причината за сватбата ни, нито това, че толкова искам да имам наследници — каза той, когато реши, че вече може да се довери на гласа си. — Нито пък бих го сторил, дори да можех. А ти, моя непокорна съпруго? Би ли искала сватба, която ще разгневи краля на Англия?
— Не — отвърна Мег след кратка пауза. — Това означава война.
— Би ли искала съпруг, на когото не му пука за Блакторн?
— Не.
— Би ли искала съпруг, който не може да те дари с деца?
— Не — прошепна тя.
— Би ли искала съпруг, който не изгаря от жажда по теб?
Мег поклати глава, хапейки устни.
— Тогава защо искаш да се караме? — попита Доминик. — Смяташ ли, че аз няма да се грижа за земята и да я пазя?
