пръстите си мрежа от множество белези — белези, които можеха да се получат само ако човек е бил завързан и бит с камшик, докато кожата му се разкъса и плътта му се превърне в кървава каша.
Тялото на Доминик застина неподвижно, сякаш внезапно се бе отдръпнал от слънчевата светлина в някакво тъмно, усойно място.
— Не са белези на „достойна битка“, нали? — попита горчиво той.
— Грешиш — каза Мег. — Няма по-достойно деяние от това да откупиш с болка болката на своите рицари.
Доминик я погледна изненадано.
— Кой ти каза?
— Саймън. — Тя се взря в потъмнелите му очи. — Той ме увери, че смъртта на султана никак не е била лека.
— Да, беше възможно най-жестоката и недостойна смърт.
— Чудесно — каза Мег с дълга въздишка.
И беше напълно искрена.
Очите на Доминик се разшириха от изненада.
— Доста си свирепа за лечителка.
— Пролетта лекува зимните рани, но твърде рядко бива мека. За да изцери тези рани, пролетта най- напред ги отваря и промива, а това е болезнено и само най-силните създания на природата понасят обновлението. Лекуването не е за мекушавите и страхливите.
Доминик се взря в енигматичното, чувствено друидско момиче, което не преставаше да го изненадва.
— Ще те опозная ли някога? — промълви той.
Преди Мег да успее да отговори, Доминик наведе глава и отново впи устни в нейните. Тя затвори очи и се отдаде цяла на целувката и на воина, чието покрито с белези тяло я опияняваше по-силно дори от първите плахи, нежни стъпки на пролетта по скованата в мраз земя.
Прегръдката му бе като вълшебен огън, който сгрява, без да пари, изгаря, без да причинява болка. Когато дългите му пръсти разтвориха дрехите й и ги смъкнаха до кръста й, Мег, почувствала за пръв път в живота си топлата милувка на слънчевата светлина върху голата си гръд, се надигна инстинктивно, за да се доближи до източника на тази невероятна наслада.
Гледката остави Доминик без дъх, сякаш някой го бе ударил. Той изпъшка, захапа с устни едната й гърда и започна да гали с език кораловото й зърно. Мег изстена от удоволствие и в кръвта му запламтя огнено, диво желание. Той плъзна мощната си ръка под кръста й, изви тялото й нагоре като опъната тетива и засмука гърдите й, карайки я да стене и да се мята от наслада.
Нейният сладък вкус, мирисът й, допирът до гладката й кожа, се забиваха като хищни нокти в тялото на Доминик, изпълваха го с възбуда, която би била невероятно болезнена, ако не му доставяше толкова огромно удоволствие. Той вдигна Мег още по-нависоко с едната си ръка, за да свали с другата всичките й дрехи.
Когато го стори, Доминик я положи върху наметалото си и без да откъсва от нея пламтящия си поглед, съблече и остатъка от собствените си дрехи. Беше напълно възбуден, пламнал от желание и пращящ от бъдещи, неродени още поколения.
Тя ококори очи и нададе стреснато възклицание.
— Уплаших ли те? — попита той, като коленичи до нея.
— Просто съм… изненадана — каза Мег.
Сетне го погледна с нескрито любопитство и се усмихна — усмивка, която накара кръвта му да запулсира трескаво в набъбналия му член.
— Но трябваше да се досетя — промълви тя, като го обхвана в дланта си, — че такъв велик воин не може да няма страховит меч.
Вълната на огнено желание, която заля тялото му при тази неочаквана ласка, едва не разруши бента на способността му да се владее. Вкопчен с последни сили в него, Доминик позволи на една-единствена гореща капчица да се процеди върху дланта на Мег. После легна върху наметалото, без да сваля от нея ненаситния си поглед.
— Ти си истинско съкровище — каза дрезгаво той. — Съкровище, достойно за крал. Смарагдови очи и кожа, нежна и гладка като коприна.
Сетне Доминик започна да целува набъбналите зърна на гърдите й, докато те не станаха тъмночервени и твърди.
— Рубини — промълви той. — Само че топли — топли като дъха на живота.
Когато Мег затвори блажено очи, ръцете му се спуснаха по тялото й, по очертанията на гърдите, талията и бедрата й, и накрая се заровиха в тъмния огън, който гореше между тях. Доминик разтвори лекичко краката й, за да погали меката, уханна плът, за която копнееше още от мига, когато я бе докоснал за пръв път. Пръстите му нежно, но упорито си проправиха път през гъстите къдрави косъмчета, и най-после откриха онова, което търсеха.
— Безценното съкровище — прошепна той.
Неземно удоволствие, едновременно неочаквано и всепоглъщащо, разтърси тялото на Мег. Тя се опита да каже нещо, но от устните й се отрони само един изненадан вик. Гореща влага опари ръката на Доминик и разпръсна наоколо аромата на страстта.
— Сандалово дърво и благоухания — прошепна той. — Най-скъпоценният парфюм на света.
От устните на Мег се отрони дрезгав звук — беше името на Доминик. В отговор Доминик я погали отново и тялото й се разтърси от нова страстна тръпка.
— Ти си съвършена — каза приглушено той. — Ти си огън, който ме изгаря, без да ми причинява болка. По върховете на твоите пламъци има диамантени сълзи. А какво се крие в сърцето на този огън, сладка вещице? Какво ще ми дадеш — наслада или болка?
Неспособен да откъсне поглед от тръпнещото й тяло, Доминик прокара пръст по влажния, хлъзгав отвор на ножницата, която копнееше да приюти меча му. Когато провря лекичко върха на показалеца си в нея, отвътре изригна нов прилив на топла влага, който направи възбудата му непоносима, неудържима.
— Коралови порти, пазещи свещен извор — промълви той, като плъзна пръст по-надълбоко. — Ти наистина си вълшебна, моя друидска невясто.
Мег бавно отвори очи и видя, че лицето му е изопнато като в агония, а очите му блестят като разтопено сребро. Ръцете й погалиха бузите му и се спуснаха по издутите мускули на торса, за да стигнат до набъбналия му член. Тялото му се разтърси конвулсивно, сякаш пръстите й не го галеха, а го одираха жив.
— Ти си болен — каза пресипнало тя. — Позволи ми да те излекувам.
— Има едно-единствено нещо, което може да ме излекува.
— Тогава аз ти го давам.
Като полагаше огромни устия да овладее яростното си желание, Доминик се намести между краката й и разтвори нежните коралови порти с твърдия си като скала меч. Колкото и да копнееше да се освободи час по-скоро от нечовешкото напрежение, той се застави да напредва бавно. Плътта й бе пламнала, готова да го приеме, но толкова стегната, че се боеше да не я нарани.
Изведнъж усети тънкия воал на девствеността й и се вкамени. Не се бе осмелявал да вярва в целомъдрието й, а ето че доказателството беше пред него и препречваше пътя му.
Откритието удвои жаждата му. Ситни капчици пот заблестяха по тялото му — свидетелство за отчаяната му борба да запази самоконтрола, който бе възпитавал у себе си цял живот.
Мег инстинктивно посегна да го притисне към себе си, но Доминик я отблъсна с лекота, която й напомни колко огромна е силата му.
— Не мърдай — прошепна дрезгаво той, заровил лице в рамото й. — Никой от двама ни няма да се почувства добре, ако ти причиня болка.
— По-голяма ли ще е от болката от юмруците на Джон?
— Не — каза Доминик, като я обсипа с леки, хапещи целувки. — Никога не бих те наранил така. Но ти си девствена. Ако вляза по-навътре, ще те разкървавя.
— Мечовете са за това — за да пускат кръв.
