Най-силната магия

Мег се усмихна още по-широко и вдигна глава, за да се взре в чифт очи, които имаха чистия, необикновен сребрист цвят на свещените друидски извори.

— А може би предпочиташ да галиш Черньо, защото има повече козина от мен? — попита усмихнат Доминик.

— Повече ли? Съмнявам се. Изглеждаш ми прекрасно рунтав — каза тя, като плъзна длан под ризата му и отново започна да го гали. Неописуемото удоволствие накара дъха му да спре. А изражението на лицето на Мег говореше красноречиво, че на самата нея милувките носят не по-малко удоволствие.

— Студено ли ти е? — попита загрижено тя.

— Не.

Гласът му бе много дълбок, а очите му бяха премрежени по някакъв особен, чувствен начин. За пръв път Мег виждаше съпруга си такъв.

— Но ти потръпна — каза тя.

— Да.

Той вдигна ръка и прокара нежно показалец по бузата и, по линията на челюстта, по шията й. Ласкавият му допир изтръгна от гърдите й трепереща въздишка.

— Студено ли ти е? — попита Доминик.

Погледът му говореше, че много добре знае отговора.

— Не — каза Мег. — Затова ли…?

Той измърка и отново притисна ръката й към гърдите си, като се размърда доволно под дланта й, досущ като котарак.

— Затова ли потръпна? — полюбопитства тя. — От моя допир?

— Да. От твоя допир. А ти потръпна от моя. Докосвай ме още, малка соколице. Накарай ме да треперя.

— Харесва ли ти да трепериш?

— Не знам. Никога досега не съм треперил, когато ме е докосвала жена.

Мег започна да гали голата му гръд под ризата — първо плахо, после все по-уверено. Приятно й бе да усеща под дланта си топлината на тялото му, както й лекото помръдване на мускулите му в отговор на нейните ласки.

— Ти наистина си като Черньо — промълви тя.

— Рунтав?

— И топъл. И гъвкав. — Ноктите й одраскаха лекичко мускулестата му гръд. — И силен. И гладък. И… изобщо — прекрасен.

В гърлото му се надигнаха едновременно смях и блажено възклицание. Резултатът бе един нисък, дрезгав звук.

— Освен това мъркаш като него — усмихна се Мег. — Истински човек-котка. Сигурно можеш да ловиш мишки със зъби?

— Боя се, че не мога.

— Е, навярно Черньо би те научил.

Доминик се засмя, но след миг смехът му секна — изящните пръсти на Мег бяха открили гладката кожа при зърното му. Контрастът между космите и нея явно й хареса, защото показалецът й обходи зърното още веднъж, после още веднъж. Когато то набъбна и се втвърди, тя дръпна стреснато ръката си.

— Пак — промълви Доминик.

— Харесва ли ти?

— Повече би ми харесал единствено топлият ти език.

Гореща вълна обля тялото на Мег при спомена за това как той бе галил с език зърното на нейната гръд.

— Да — прошепна тя, като затвори очи. — Помня.

Доминик съблече кожената риза. Под нея нямаше нищо, освен топла кожа, мускули и къдрави косми. Без да отваря очи, Мег започна да го изучава с пръсти.

— Колко си… красив — прошепна тя.

— Не — каза той и погали с пръст устните й. — Ти си красива. Аз съм покрит с белези от главата до петите.

Мег се сепна и отвори очи. За пръв път виждаше белега, който разсичаше гърдите и рамото му. Мисълта за болката, която е изпитал, изтръгна от гърдите й ужасено възклицание.

Проклинайки се за това, че е проявил глупостта да се съблече под ярката слънчева светлина, Доминик посегна към ризата, която току-що бе захвърлил настрана.

Мег обаче сграбчи ръката му и му попречи да се облече отново.

— Остави ме. Изглеждам по-добре на тъмно, отколкото на светло — рязко каза той.

— Не. Ти си истинска наслада за очите ми.

— Та ти дори не можеш да ме погледнеш. Остави ме да се облека.

— Заради болката беше.

— Моля?

— Болката, която си изпитал, крещи от този белег — обясни простичко Мег. — Не бях подготвена за това, но сега вече съм. Позволи ми да те видя, воине мой.

Позволи ми да те излекувам.

Юмрукът му бавно се разтвори и пусна ризата. Мег я дръпна настрана и погледна тялото на своя съпруг. Сетне бавно започна да гали с върха на пръстите си мускулестата му гръд.

— И преди съм усещала мъжката ти сила — каза тя след известно мълчание. — Усещам я, когато ме вдигаш на ръце. Усетих я преди малко, когато те почувствах топъл и гъвкав като котка под дланите си. Но за пръв път виждам твоята гола сила.

Доминик стисна очи. Всяка нежна милувка от ръцете на съпругата му разпалваше в кръвта му дива, необуздана страст. Мег го гледаше с възхищение, което далеч не беше невинно. Беше повече от чувствено.

— Ти си великолепен, воине мой. И много… величествен.

Тя прокара внимателно пръсти по цялата дължина на белега. От гърдите на Доминик се изтръгна приглушен стон. В гласа на Мег нямаше и следа от ужас, в допира й също. Повече от очевидно бе, че наистина изглежда красив в нейните очи.

Това го изуми, защото той прекрасно съзнаваше, че само много силно и дълбоко чувство би могло да превъзмогне грозните следи, оставени по тялото му от войната.

— Това е част от твоята сила — прошепна Мег, като погали отново белега. — Ако можех, бих те излекувала от болката, но никога не бих премахнала белега, получен в достойна битка. Не се бой да се събличаш пред мен, съпруже. За мен ти си колкото силен, толкова и красив.

Тръпка разтърси мускулестото тяло на Доминик. Тръпка, предизвикана от удоволствие, но и от нещо друго — от внезапния духовен копнеж, който го изгаряше като огнените лъчи на слънцето.

— Ти ме разнищваш — промълви той.

— Значи ще трябва да те изплета отново. Но без болката, воине мой. Без болката…

Мег се наведе да го целуне и косите й се спуснаха като хладни пламъци по кожата му. Доминик провря пръсти в коприненото им вълшебство, придърпа я към себе си и впи устни в нейните в страстна, дълга целувка. Когато най-после я пусна, лицето й бе поруменяло от удоволствие, а пръстите й се бяха вкопчили в гърдите му.

— Ти имаш вкуса на слънчевата светлина и на топлия дъжд едновременно — каза той.

— А ти си като виното — прошепна Мег. — Ето, вие ми се свят.

— Тогава трябва да легнеш.

С едната си ръка Доминик събра огнената коприна на косите й. С другата я прегърна здраво и се претърколи върху нея, като я целуваше пламенно. Когато накрая откъсна устни от нея и я погледна, тя лежеше под него с премрежени очи и коса, разперена като огнено ветрило върху черната нощ на наметалото му.

— По-малко замаяна ли си сега? — попита усмихнат той. Мег понечи да отговори, но силна тръпка на удоволствие разтърси тялото й, затова тя просто плъзна гальовно ръце по гърба на съпруга си. И усети под