щраусово перо. Стоеше там с накривена шапка, сякаш нямаше нищо общо със събуждането на… страстите й. Тя хвана износената риза на гърдите му и я дръпна.
— Тя казва, че й дължиш пари. Така ли е? — попита глухо.
Изражението на Соломон веднага стана безстрастно. Той пусна Гарнет на земята. Детето хвана ръката му и тази на Кайро и ги погледна разтревожено.
— Плащала е данъците за ранчото, докато ме нямаше.
— Соломон Улф, трябва да й върнеш тези пари. Няма да търпя да си задължен на Бланш Натсън — не и докато си… временно женен за мен.
— Не мога.
— Защо да не можеш?
— Не мога да позволя жена ми да ми плаща дълговете.
Соломон сложи ръка на главата на Гарнет, която очевидно се бе уплашила от бурята, разразяваща се между двамата възрастни. После изведнъж детето се усмихна широко.
— Тя наистина звучи като съпруга и майка, нали? Те всичките се карат и нареждат точно като нея. Не е ли прекрасна?
— Аз не се карам. — Кайро удари гърдите му с длан. — Ще направиш това, което ти казвам, Соломон Улф. Не искам да дължиш на тази жена каквото и да било. Не и докато…
— Да, мамо — каза той прекалено спокойно. — Но ще го смятам за заем, който съм взел от теб. Радвам се, че жена ми защитава семейната чест.
Кайро го изгледа гневно. Само миг и щеше да избухне.
— Ооо — въздъхна тя тихо. Тогава той се наведе и я целуна.
Кайро се разтопи от удоволствие. В тялото й се надигна онази вече позната топлина. Усети, че притиска устните си към тези на Соломон, посрещайки езика му със своя. Искаше да го поеме целия, да…
Изведнъж тя отстъпи назад и се блъсна в една лавица с метални съдове. Те се разпиляха с дрънчене на пода и продавачът изтича към тях.
— Всичко наред ли е?
Кайро преглътна и погледна към Соломон, който се усмихваше широко.
— Нищо не е наред — сопна се тя, отиде до лавицата с ризи, бързо избра една и я подаде на Соломон. — Запиши това на моята сметка. Не мога да позволя моят…
— Съпруг? — подсказа й Соломон с твърде невинно изражение.
— Какъвто и да е. Изглеждаш… неподдържан. Излагаш ме.
Гарнет поклати глава.
— Излагаш, излагаш, излагаш. Само това чувам по цял ден от мама. Понякога става непоносима, татко. — Изведнъж лицето й се озари от щастие. — Сега вече си имам мама и татко. Също така и котка, и бик, и бизон, и пилета. Имам си истинско семейство.
Изведнъж се намръщи, когато откъм вратата долетя гласът на Бланш:
— Кип, недей…
— Не ме интересува колко добър стрелец е Улф. Той ми отне жената. — Кип беше мрачен като буреносен облак. — Един мъж трябва да пази това, което е негово.
Соломон стоеше неподвижно, с гръб към вратата.
— Вземи Гарнет и се махнете оттук — каза той тихо на Кайро, преди да се обърне. — Здравей, синко. Искаш да говориш с мен?
— Отвън. Сега. — Кип отново излезе на улицата. Там го чакаше Бланш, която разтревожено го убеждаваше да не прибързва. Кип й се сопна:
— Майко, не се бъркай. Това е мъжка работа. — Погледна към Соломон, който идваше към него. — Назад, старче.
Зак Стадмън, случаен зяпач, погледна към Кайро, която му направи знак да й подаде пистолета си. Зак й беше отдавнашен клиент, затова кимна в съгласие и й подаде оръжието. Тя го прикри в гънките на полата си и бързо тръгна към мъжете.
Кип погледна към Кайро, която застана между него и Соломон.
— Този път няма да се скрие зад теб. Най-добре ще е да се върнеш в магазина и да си избереш плат за вдовишки дрехи. — Той стисна устни, в очите му се четеше обвинение.
Тя докосна дясната му ръка, молейки се Кип да не стреля по Соломон. Нямаше намерение да позволи на никого от двамата мъже да се бие заради нея. Един изстрел в земята можеше да ги поохлади. Ако пръстите на краката им пострадат това си е тяхна грешка. Беше виждала как Бърнард привлича вниманието на не един побойник с този номер.
— Колко добър си с това? — попита тихо Соломон и кимна към револвера на Кип.
— Достатъчно добър, за да убия и най-бързия стрелец, да не говорим за старец като теб.
— Хубав пистолет. Моят е малко по-хубав.
— Този е добър.
— Виждаш ли онзи гръмоотвод? — Соломон бавно извади револвера си и го насочи към покрива на хотела.
Прицели се и стреля, отнасяйки топката на върха на гръмоотвода, като я задържа във въздуха с още няколко сполучливи изстрела.
Кип си избра друг гръмоотвод, извади пистолета от кобура си и стреля. Соломон стреля по следващия, Кип по следващия.
— Хубав е… Бих казал, че е почти като моя.
— Зависи от това, кой го държи. Добре стреляш, Улф. Дръжката от розово дърво ли е?
Соломон подаде револвера си на Кип.
— Направена е от обикновено дърво.
Кип подаде своя пистолет на Соломон.
— Малко е тежичък. Добре е да помислиш за нещо по-леко.
— Може и да си прав. Ще си помисля.
Кайро гледаше ту единия, ту другия мъж. Държаха се така, сякаш обсъждаха времето. Покрай тях вече се бяха събрали доста хора.
— Поставяте ме в неудобно положение. А сега се омитайте оттук и направете нещо заедно, нещо, което мъжете правят, когато имат да изглаждат противоречия… нещо за помиряване… Защото няма да търпя да се държите така заради мен!
— Какво те кара да мислиш, че всичко това е заради теб? — попита много бавно Соломон след една напрегната минута мълчание.
— Това е мъжка работа, Кайро — добави Кип, мръщейки се така, сякаш тя се бе намесила в нещо, което не би могла да разбере.
Бланш сграбчи ръката на Соломон, притисна я към щедрата си гръд и го погледна с обожание.
— Тя никога не е разбирала истинските мъже.
Кайро усети прилив на гняв. Само минутка и щеше да изгуби всичкото благоприличие, което имаше, и щеше да се втурне с писъци към Мисури. Тя изпъна рамене, хвана Гарнет за ръката и се усмихна, събирайки последните остатъци от самообладанието си.
— Да, татко. Прав си. Това няма нищо общо с мен.
Тя се повдигна на пръсти, целуна го по бузата и тръгна към салона си, като остави Кип, Соломон и Бланш учудено да се взират след нея.
Не можеше да остави Гарнет на Бланш. Кип се нуждаеше от урок, а Соломон трябваше да се пребори с Бланш самичък.
— Хайде, Гарнет. Време е да поиграем.
Момичето, което не беше съвсем сигурно какво трябва да направи, пусна ръката на Соломон, въздъхна и се втурна след Кайро.
— Това е новата ми майка — съобщи тя на едно момче, покрай което мина. — Не е ли страхотна?
ГЛАВА 9
