— Ще изглежда, сякаш ме съжаляваш и още по-лошо — че не мога да изпълня своята част от облога.
— Така ще изглежда. Но ти си просто една жена, а не може да се очаква от жените да знаят какво е най-добро за тях. Някой друг трябва да го прави.
Махна един кичур от ухото й и леко го захапа. Част от гнева й се изпари на момента, тялото й се напрегна жадно за още милувки.
— Ще трябва да дойдеш с мен и да покажеш на целия град, че ме искаш.
— Не ми звучи добре. — Тя реши да му каже това, което най-много я тревожеше. — Ако… ако дойда да живея с теб, нали няма да слагаш зверчето си в мен — каза тя глухо.
На лицето му за момент се изписа учудено изражение, но постепенно в очите му проблесна онова познато весело пламъче.
— Зверче?
— Нали знаеш… мъжкото т-тяло… — запелтечи тя и силно се изчерви. Бърнард й беше обяснил, че когато мъжът изпитва желание, у него взема връх животинското.
— Зверче? — повтори той. По гласа му личеше колко му е забавно. — Като мъжки… мъжки…
— Мъжките срамни части — довърши тя вместо него. — Много добре знаеш какво имам предвид.
— О, разбира се, че знам — промълви дрезгаво той. — Наистина знам какво имаш предвид.
Той се усмихна леко, усмивката му постепенно се разшири, докато премина в гръмогласен смях.
Това я изуми и тя се отдръпна. С треперещи пръсти се опита да завърже долната си риза и да закопчее роклята си. Свали ръкавиците си и се втренчи в Соломон, който й се хилеше като хлапак. Искаше й се да може да го набие.
— Ти! Ти разкъса дантелата ми. Знаеш ли колко струва една хубава френска дантела?
Той пристъпи към нея и Кайро бе принудена да подпре гърба си в стената. Соломон погали шията й, гърдите й и сложи разтворената си длан между тях.
— Събери си багажа и идвай тук. Така ще разберем кой е по-добър в тази игра.
— Не — отвърна тя с треперещ глас, докато той галеше гърдите й.
— От теб зависи.
— Знам я тази игра. Ти отправяш предизвикателство към честта ми. Най-доброто, което мога да направя, е да ти предложа да извикаш нотариус и да ме определиш за настойник на Гарнет.
— За майка — поправи я той и я целуна по устните. Тя не отвърна. — Аз я осинових. Това ранчо ще е нейно, ако нещо се случи с мен. Като моя съпруга, ти си нейна майка.
Докато Кайро се бореше с гордостта си, Соломон се отдръпна от нея и наля кафе в една чаша.
— Дължиш ми една година — каза той. — Или докато не се появи някоя добра жена, която знае как да изпълнява съпружеските си задължения и да върти домакинство.
— Билярдът е моят бизнес. — Кайро полагаше усилие да не гледа към голите му гърди. — Съпружески задължения? Наистина ли мислиш, че ще поискам да живея тук?
Той сви рамене.
— Съпругата живее при съпруга си.
— Ще направя каквото поискаш! Можеш да се съгласиш на анулиране — предложи тя отчаяно. Трябваше да изрече и думичката, която повдигнатите му вежди я принуждаваха да добави: — Моля те.
— Гарнет има нужда от теб. Тук няма друга жена, която може да се справя с нея, а аз ще изкарвам прехраната за всички ни.
— Аз ще й дам истински дом. При мен. Ще купя къща. Ще може да ходи в новото училище.
Не й харесваше стиснатата му челюст, нито погледът му. Сякаш очакваше от нея всеки момент да се откаже от облога.
— Това е нейната земя. Тук, където е израснала майка й. Искам да е тук, при мен… както искам и съпругата си. Ти можеш да я учиш.
Когато Кайро поклати глава, освободените от шапката къдрици на тила й се разпиляха по раменете. Тя нервно ги напъха в кока си.
— Ти си един първобитен човек, който иска да ме зароби.
— Или ще се придържаш към твоята част от облога… — той не довърши.
Тя си пое дълбоко въздух и стисна устни. Не й беше приятно това, което трябваше да му каже.
— Имам неплатени сметки, а ти взе всичките ми пари.
— Кажи ми на кого и колко дължиш и аз ще уредя въпроса.
— С моите пари — каза тя бавно.
— Няма да е много по-различно от времето, когато Бърнард е плащал сметките ти.
Кайро усети как ушите й се зачервяват от гняв.
— Ти искаш да ме накараш да завися от добрата ти воля.
Той дръпна леко една къдрица.
— Винаги можеш да се откажеш.
Съвсем облечен, Соломон изтича навън, гмурна се в студения поток и бързо излезе на повърхността, за да си поеме въздух. Тялото му беше напрегнато от желание по Кайро. Той заплува срещу течението. Изведнъж се сети, че не е хубаво да остава без колана с пистолета си, и бързо излезе на тревистия бряг.
Старият бизон го наблюдаваше.
— Зверче — промълви той на себе си. Последното му сексуално освобождаване беше много отдавна. Отчаяното му желание към една кльощава жена като Кайро беше доказателство колко голяма е нуждата му.
Не можеше да престане да мисли за жената, която беше негова съпруга. Кайро, жена с опит, която знаеше как да надхитрява мъжете, а той беше само един от многото.
Погледна към самотния бизон, който преживяше до потока. До неотдавна той беше точно като този стар бизон — знаеше какво трябва да прави и какво го очаква в бъдеще — смъртта.
Сега трябваше да се справя с Кайро Браун — една безполезна жена, която изкарваше прехраната си, като използваше мъжете.
Старият бизон го наблюдаваше така, сякаш разбираше какво става в тялото и ума му.
— Е, старче, не съм голям щастливец.
ГЛАВА 8
— Съпруга на Соломон? — изсъска Бланш, докато заобикаляше бутилките с мляко в магазина, за да отиде до Кайро.
Тя вдигна поглед от памучните платове, които разглеждаше. Сложи кошницата на един топ. Бланш изглеждаше побесняла.
Беше облечена в тъмносиня дневна рокля и носеше елегантна шапка, отрупана с пера, рози и мънички слончета — това беше последната мода, ако се вярваше на вестника. Бланш стисна здраво чадърчето си.
— Кажи ми, че не е вярно. Никоя почтена жена не би заложила себе си на комар. Но ти пък не си почтена, нали?
— Съвсем почтена.
Кайро се увери, че Гарнет е достатъчно далеч, за да не чува. Момичето беше погълнато да гледа големите буркани с бонбони на щанда.
— Соломон Улф е мъж… — Бланш стисна устни, за да не каже това, което очевидно искаше да каже. — Той се върна тук заради мен. Ти някак си си успяла да го омагьосаш, сигурно си го упоила. Знам, че има някакви китайски билки, които карат мъжа да прави неща, които иначе никога не би направил. Точно така — направила си му някаква магия.
Кайро погали с ръка топа небесносин памучен плат. Припомни си устните на Соломон върху гърдите си, които събуждаха нещо в дълбините на тялото й. С тази негова опитност, без съмнение, се беше насладил напълно на Бланш.
