Все още помнеше вкуса на устните на Соломон върху своите и усещането за силното му тяло, притиснато към нейното.
Соломон Улф бе причината да сложи на вратата на салона си надпис „Затворено за неопределено време“ и да държи спуснати тежките плюшени завеси денем и нощем.
Бърнард я беше учил, че една дама никога не залага нищо лично — както тя бе направила в отчаянието си със Соломон — че една дама слага на масата за залагания само пари. Но Соломон взе всичките й спестявания. Неплатените сметки в магазините и пералнята започнаха да растат и тя вече нямаше какво да залага. И Соломон Улф беше причината.
Не беше готова да се срещне с Кип, нито пък с жителите на града, които несъмнено клюкарстваха. Облечена в пеньоар, тя учеше Гарнет как да играе билярд и как да си прави прически.
За да се развлича, започна да разказва на детето приказките за крал Артур и рицарите на кръглата маса и прекрасната Гуиневра. С детинска проницателност, момичето веднага бе оприличило лейди Морган Ле Фе с Бланш. И двете бяха красиви и опасни.
Кайро въздъхна с копнеж. Бърнард й бе разказвал толкова истории за прекрасни дами и рицари. Липсваше й неговата мъдрост.
А Соломон Улф никога не би могъл да бъде рицар.
Куигли взе мерки на Гарнет за рокля и й поръча обувки, както и официални черни пантофки с пиринчена катарама — точно такива, каквито бе мечтала да има като дете.
Куигли започна да я придумва да превърне салона си в галантериен магазин.
На следващата нощ, докато лежеше до спящото дете, Кайро обмисляше какво да предприеме по отношение на Соломон. Сложи ръце под главата си и се загледа в тавана. Трябваше да го унищожи, но пред очите на целия град.
Той я беше оставил след сватбата. Тя беше булка, чийто съпруг не се интересуваше от нея.
Соломон Улф щеше скъпо да си плати за това.
На третия ден тя отиде до пощата и се опита да не обръща внимание на усмивките на минувачите.
Преди още да е настъпило утрото на четвъртия ден, се качи на коня си и препусна към ранчото на Соломон. Останали насаме, без да има зяпачи, той може би щеше да се вслуша в гласа на здравия разум.
Кайро почука на вратата на къщата. Забеляза камарите дървен материал и тухли, струпани в двора, както и скелета на новата пристройка към къщата. Вратата не се отвори и тя почука още веднъж, този път по-силно.
Изведнъж отвътре се показа една мъжка ръка, сграбчи я и я дръпна в къщата.
Кайро погледна към Соломон, който се взираше в богато украсената й шапка. Едно дълго щраусово перо се беше закачило в рамката на врата и се беше счупило. Той докосна мъничката изкуствена птичка върху периферията, преди тя да е успяла да му попречи.
— Не пипай! Току-що счупи едно от щраусовите ми пера. А те са много скъпи. Като мен.
Соломон не закопча ризата си, но хвърли шапката си на един стол и прокара пръсти през разчорлената си влажна коса. Разтърси глава и поръси лицето и деколтето й с капки вода. Кайро се намръщи.
Той свали колана си, сгъна го внимателно и го сложи на масата.
— Да приготвиш закуската ли си дошла? — провлачи той с онзи тон, който тя ненавиждаше.
— Разбира се, че не. Аз не готвя.
— Защо си дошла? — попита тихо Соломон и направи две крачки към нея. Погледът му беше прикован в устните й.
Тя махна с ръка, сякаш за да прогони усещането, че току-що е влязла в леговището на някой дракон. Стоеше срещу него, изпънала рамене.
— Не можеш просто да се ожениш за мен, да ми оставиш Гарнет и да си отидеш, Соломон.
— Защо не?
Погледът му се плъзна по черния й костюм за езда и надолу към ботушите. Кайро придърпа нагоре черните си кожени ръкавици. Не й беше приятно това, че се изчервява, нито че всичките й сетива усещат по някакъв странен начин присъствието на току-що изкъпаното тяло на Соломон.
— Този костюм по би приличал на вдовица. А тъй като аз съм още жив, сигурно жалееш твоя скъп обичан Бърнард.
— Недей да говориш за Бърнард. У теб са парите ми и следователно, мистър Улф, у теб са средствата, с които изкарвам прехраната си. — Тя направи една крачка назад, защото той отново пристъпи към нея. Изглеждаше още по-едър и внушителен.
— Един мъж обикновено се грижи за съпругата си, за нуждите й — каза той.
Тя се опитваше да устоява на изкушението да погледне към гърдите му, които съвсем наскоро бяха притиснати към нейните. Изсумтя високомерно.
— Целият град говори.
Погледна към гърдите му, към капчиците вода по черните косми. Пътечката от тях се стесняваше и изчезваше в панталоните му, които той не бе закопчал напълно.
— Закопчей ризата си. Закопчей панталоните си. Само един…
— Злодей? — подсказа й той подигравателно. — Негодник?
Тя обаче не се хвана на въдицата.
— Никой джентълмен не би се държал така. Настоявам да закопчееш ризата си.
— Предпочитам ти да разкопчееш своята — промърмори тихо той. — Ще започнем с това. — Той дръпна фибите, които държаха шапката й, и я захвърли върху един стол.
На Кайро не й харесваше този негов поглед. Червенината отново изби по лицето й.
— Как е Гарнет? — попита той дружелюбно.
— Дръпни се назад, ако обичаш.
— Целуни ме. Само веднъж, за да ми покажеш, че знаеш как се прави. Или пък си дала всичките си целувки на Бърнард?
Напрежението между тях растеше, Соломон я призоваваше на дуел, който тя не разбираше.
— Не знам защо непрекъснато ми говориш за Бърнард. Той беше мил човек. И знам как да целувам джентълмени.
— Значи си дошла тук и ме желаеш — провлече той. — Много е приятно за един мъж да знае, че жена му го желае.
Той започна да разкопчава копчетата на роклята й и тя сграбчи ръката му. После ръката му се озова на гърдите й и тя потръпна. Погледна го в очите, едва дишаше, тялото й трепереше и тя усещаше някаква странна, болезнена гореща вълна, която я заливаше.
Соломон я целуна по бузата, гризна ухото й. Дишаше на пресекулки. Кайро стоеше като вцепенена, изумена от усещанията, които спираха дъха й.
С треперещи ръце той разтвори деколтето й. Развърза връзките на долната й риза, а Кайро го наблюдаваше, очарована от острите черти на лицето му, от топлия му поглед.
Той сложи ръка върху едната й гърда. Потресена, Кайро погледна надолу и видя как тъмните му пръсти стиснаха леко зърното. Тя затвори очи и прехапа устни.
— Това няма да те освободи от облога, мисис Улф.
— Мислиш, че съм дошла да… да си оправим сметките?
— Разбира се, че за това си дошла. Но аз не съм съгласен. Ти се споразумя с мен. Оттегляш ли думата си?
— Разбира се, че не. Аз съм жена на честта — отвърна тя, опитвайки се да не обърша внимание на приятните усещания, които идваха откъм гърдите й.
— Вече си живяла с мъж — каза той внимателно.
— Ти си съвсем различен от Бърнард — отвърна тя равно.
— Можеш да си сигурна. Ще трябва да дойдеш при мен, ако искаш да спазиш брачната си клетва, мисис Улф — прошепна той и ръцете му се плъзнаха към талията й. — Или пък мога да ти върна парите и всичко да приключи.
Тя помисли над това, но то означаваше да пренебрегне гордостта си.
