— Това не е сън, мис Кайро — каза един мъж и тя разпозна в него свещеника.
— Здравей, Джордж. Много мило, че си дошъл. — Тя се насили да бъде любезна и с част от съзнанието си отбеляза, че един фотограф се приготвя за снимка.
— Можете да целунете булката.
— Няма нужда… — започна Кайро, но изречението й бе прекъснато от устните на Соломон.
Той плъзна ръцете си по нея, погледна в очите й и я придърпа към себе си. После очите му бавно се затвориха… или пък това бяха нейните очи? Устните му бяха върху нейните.
Тя вдишваше аромата му… или пък това беше свежият прериен въздух?
Устните му се движеха леко, бавно, отваряха нейните за целувката му.
Кайро щеше да припадне, тя, която се беше изправяла пред толкова много трудности…
Езикът му докосна нейния, играеше си, дразнеше.
Кайро отвори уста за удоволствието, прие го в устата си, наслаждавайки се на играта.
Всичко изчезна, тя се носеше по течението, ставаше част от нещо топло, оставяше се на тази топлина и сигурност да я завладеят…
Соломон я притисна още по-близо, целуна я ще по-дълбоко и Кайро му се отдаде, ръцете й стискаха ризата му, устата й беше жадна за неговата, краката й омекваха, отслабваха…
Искаше й се всичките тези дрехи върху тях да и няма.
Устните му се отдръпнаха, но Кайро се притисна към него, искаше силното му тяло до своето. Очите му бяха тъмни, обещаващи, ръцете му на ръста й трепереха, галеха я.
— Мисис Улф — прошепна той, преди светът да се завърти и да изчезне.
Когато дойде на себе си, откри, че лежи на любимата си махагонова маса. Сграбчи зеленото сукно. Кошмарът, че се бе омъжила за Соломон Улф, беше истина. Върху челото й имаше студен компрес. Тя премига, хвана го и го захвърли. Стана и приглади полите си с треперещи пръсти.
Обърна се, погледна към сукното на масата и откри една гънка. Бързо я приглади и погледна към Соломон.
Той стоеше до бара. Тя вдигна ръка, за да оправи косата си, и пред очите й проблесна злато.
Златната брачна халка на Соломон беше на пръста й Тя се втренчи в нея. Спомни си колко бързо и опитно я бе сложил на пръста й. Един истински мъж, който вземаше това, което иска, включително и онази унизителна целувка.
Кайро стисна юмруци и тръгна към причината за унижението и унищожението си. Куигли застана пред нея.
— Ордьовър? — попита той, докато предлагаше един поднос с храна на мъжете, които наблюдаваха интерес как Кайро поглежда халката на пръста си, после към Соломон, после пак към халката.
— Не. — Гласът й беше дрезгав.
— Мисис Улф, ако застанете до мистър Улф, ще мога да ви снимам — каза фотографът.
Ръката на Соломон се обви около раменете й, притисна я към тялото му и преди Кайро да е успяла да се отдръпне, светлината на светкавицата я заслепи.
— Мисис Улф, тази вечер много се забавлявах — каза Соломон и сложи старата си шапка. — Наистина. Но имам работа в ранчото, затова е най-добре да си тръгвам. Грижете се за жена ми, момчета — обърна се той към тълпата.
Мъжете се разделиха, за да му направят път, и той излезе, без повече да се обръща. Всичките го гледаха с възхищение — Соломон беше покорил тяхната недосегаема кралица.
— Поздравления, мадам — каза й Куигли и погледна многозначително към Гарнет, която спеше на масата. — Какво да правя с детето?
Кайро се опита да каже нещо, но не можа. Отпусна се на един стол, без да я е грижа, че ще измачка скъпата си рокля, и се втренчи в халката. Стори й се, че се чу да казва нещо като „Да“.
Спомни си дълбокия глас на Соломон, произнасящ брачната клетва. Спомни си… спомни си всеки удар на Соломон, докато играеха.
Омъжена. Думата й звучеше като проклятие.
Омъжена за Соломон Улф. Невъзпитан, измачкан, раздърпан стрелец, който имаше само една риза на гърба си.
Соломон Улф с полуразрушеното си ранчо, с недохранения си добитък и никакви перспективи за бъдещето.
Тя беше съпруга на Соломон Улф.
— Детето? — обади се отново Куигли. — Къде да я занеса?
Кайро премига. Соломон си беше отишъл и бе оставил детето тук… на жена си.
— Аз… аз… ще я взема в моето легло.
Куигли премига.
— Разбира се. Предполагам, ще я оставите отгоре върху завивките.
— Аз ще се погрижа за нея.
— Както желаете — отвърна Куигли, взе детето на ръце и тръгна нагоре по стълбите.
— Вън! — обърна се Кайро към клиентите си и посочи вратата.
Те вече не бяха нейни, бяха на Соломон, наслаждаваха се на победата му. Тя не искаше да си играе с тях, да се преструва и да размахва ветрилото си, да ги очарова. Искаше да последва Соломон Улф и да го извика на дуел, но той беше много добър с пистолета. Би предпочела да го атакува с щеката си. Не, искаше да го разкъса с голи ръце.
— Поздравления, мис Кайро — повтаряха мъжете, докато й стискаха ръката и излизаха навън.
Кайро освободи бармана, изгаси лампите и остана сама в тъмнината.
Взе сребърния поднос и го хвърли към вратата, през която беше излязъл Соломон Улф. После започна да я обстрелва с билярдни топки.
— Да, мадам? — обади се Куигли от тъмното. Носеше й чаша чай. — Разстроени ли сме?
— Ние? — Тя беше побесняла. — Ние ли, Куигли? Ние ли сме омъжени за Соломон Улф? Ние ли бяхме поставени в това унизително положение?
— Справихте се много добре, мис Кайро. Само допреди миг всеки би си помислил, че сте наистина една влюбена булка.
Тя се втренчи в него.
— Булка?
— Да, мадам. Точно такава сте в момента. Булка. Мисис Улф, съпругата на мистър Улф.
— Ти видя какво стана, нали, Куигли? — Тя изрита обувките си и ги захвърли към мястото, където Соломон я беше предизвикал. — Този мъж… този мъж ме принуди… въвлече ме в това невероятно нещо! Всичките ми клиенти го боготворят. Този нещастен…
— Ще го убия — каза Куигли на шега.
— Остави това на мен. Не разбираш ли… — Тя хвърли една бутилка от най-хубавото си домашно бренди към вратата. — Не разбираш ли, че мистър Улф се ожени за мен тази вечер… и си тръгна… в първата ми брачна нощ? А те му се възхищаваха за това.
— Никаква романтика — обади се Куигли. Кайро започна да крачи напред-назад, дърпайки пера и панделки от сложната си прическа.
— Соломон Улф е…
Куигли вдигна пръст.
— А-ха!
— Мистър Соломон Улф току-що показа на целия град, че не го интересувам като жена.
— Мистър Улф е негодник, нехранимайко…
— Поне можеше да остане тук през нощта. О, не в моето легло, разбира се. Има някои неща, които една жена не би могла да позволи, Куигли. Но е истинско престъпление един съпруг да остави сама жена си през първата брачна нощ. Това е почти като кръвна обида. И трябва да се отмъсти.
ГЛАВА 7
Соломон яздеше през осветената от луната прерия и мислеше за жената, за която току-що се бе
