оженил.
Кайро имаше нужда да бъде обичана.
Гарнет не беше единствената причина, поради която бе поискал да се ожени за Кайро Браун.
Жените никога не бяха играли особена роля в живота му — освен да задоволяват нуждите на тялото му, когато беше по-млад.
Соломон с неохота си призна, че се възхищава от чувството за лично достойнство на Кайро.
Под всичките тези дантели и коприна се криеше една темпераментна, страстна жена. Соломон се усмихна. Държеше се като момче.
Затвори очи, когато пред погледа му се появи бялата й гръд, каквато си я спомняше, когато лежеше върху нея. Стисна здраво устни, за да сподави стона, който напираше отвътре. Имаше чувството, че всеки момент ще започне да вие срещу луната.
Ако тялото му трябваше да си припомня какво е да желаеш жена след всичките тези години, защо си беше избрало тази високомерна, сърдита, безполезна, кльощава жена?
Соломон пое нощния въздух с пълни гърди и си припомни женствения аромат на Кайро.
Чу се как изпсува, стряскайки себе си и коня. Беше се обвързал с жена, с която щеше да има много неприятности.
Тялото му се изпъна, когато забеляза някаква сянка до стария хамбар. Сложи ръка на карабината си, но знаеше, че е идеална мишена в лунната нощ.
— Улф?
— Джейкъб? — Соломон слезе от коня си и тръгна към високия мъж, който излезе от сянката. — Джейкъб Максуел — каза той тихо към мъжа, леко разкрачил крака, заел стойката на стрелците.
— Мина много време, Улф — провлече бавно Джейкъб с южняшкия си акцент.
— Така е. Спомняш ли си, когато бяхме в Додж?
— Бяха ме ранили в крака и ръката. Ако не се беше погрижил за тила ми, нямаше вече да съм между живите.
Соломон протегна ръка.
— Никога не съм имал високо мнение за тези, които стрелят в гръб.
Джейкъб погледна към ръката на Соломон, после бавно протегна своята.
— Мога ли да вляза?
— По работа ли си тук? — попита по-късно Соломон, докато двамата седяха пред бутилката с уиски.
Джейкъб го погледна косо.
— Имаш силни врагове тук. Носи се мълвата, че са готови да платят добре на стрелец, който може да те убие. Когато чух за това, реших да се домъкна насам и да видя дали нямаш нужда от помощ. Много хора ще дойдат, ако се наложи — например родителите на онези отвлечени деца, които спаси, и всички останали, на които си помагал. Те всички искат да ти се отплатят, особено онези, които не биха могли да ти платят с пари. Ходих до ранчото на Натсън, за да видя какво е положението. Дънкан има голямо желание да те види в гроба.
Соломон поклати глава и Джейк продължи:
— Мисля, че не искаш помощта ми, нито пък да поговоря с тези, на които си помогнал в миналото. Просто си помислих, че мога да ти се обадя, преди да си тръгна оттук. Виждам, че още носиш колта си, а това означава, че не си миролюбиво настроен.
По-късно Джейкъб взе пистолета на Соломон и го разгледа.
— Лек е. Твърде лек и стреля само с 38-ми калибър. Бо Макалистър ми каза да ти предам винаги да стоиш с гръб към слънцето. Той все още се хвали как си платил за ранчото му и си му осигурил място, където да прекара старините си. Каза да отидеш при него, когато поискаш.
— Бо го заслужаваше. Той е добър човек. — Соломон превъртя пистолета между пръстите си. — Спусъкът малко заяжда, но като свикнеш, няма никакъв проблем. — Той се облегна назад. — Джейкъб, когато решиш да се установиш някъде, ела тук.
— Ти купи по едно малко ранчо за двама стари стрелци. Даде на Бо и Ефраим смисъл в живота. Вършеше работата си безплатно, защитавайки невинните и безпомощните, но в света ангелите като теб, Соломон, са твърде малко. — С колосаната си риза и на слабата светлина Джейкъб много приличаше на френските си аристократични предци. — Но аз няма да забравя. Ти винаги си бил умен, винаги си измислял изход от заплетена ситуация, за който никой друг не би се сетил. Ти ще остарееш и ще стоиш на верандата си, когато ние всички отдавна ще сме мъртви.
Соломон му разказа за Фанси и Гарнет. Джейкъб го разбираше, макар че нямаше семейство. За него съществуваше единствено връзката с братята му по оръжие.
— Един мъж трябва да отстоява това, в което вярва — каза той. — А за теб това са дадената дума и честта ти.
— Тази вечер се ожених — бавно каза Соломон. Припомни си меките, топли устни на Кайро под своите, тялото й, което се притискаше към него, изпънато като тетива на лък от желание.
Но той знаеше, че ако тази вечер не си беше тръгнал, ако не я беше оставил, нищо не би могло да го спре да я вземе.
Джейкъб повдигна вежди и се ухили.
— Доста странен начин да прекараш първата си брачна нощ, Соломон. Би трябвало в момента да ближеш шампанско от кожата на булката си. — Джейкъб намекваше за една пиянска реч на Соломон.
— Дамата още не е решила, че ме иска, но е добра с Гарнет. Обзаложихме се и тя изгуби.
Джейкъб се разсмя сърдечно и Соломон също се засмя.
— Сигурно е нещо специално. Никога не си желал така жена, поне доколкото си спомням. Като не се смята времето, когато се напиваше като каруцар и говореше за любов и за писма до любимата. Никога не съм виждал друг каубой, който вие към луната и се моли на Афродита. Синко, ти дори беше казал, че искаш да отглеждаш лалета за любимата си. Ти, Соломон Улф, един от най-добрите стрелци. — Джейкъб хвана ябълката, която Соломон хвърли към него. — Тази Бланш Натсън… А ето, че сега има друга жена. — Джейкъб му намигна. — Любимата ти пъхвала ли е сладкия си малък език в ухото ти?
— Не е много разумно да обсъждаме това тази вечер — отвърна на закачката Соломон.
Джейкъб се усмихна, после избухна в смях, защото същата онази вечер, когато Соломон се беше напил и държа речи, беше побеснял, че някаква си проститутка ще му докосва толкова интимно ушите.
Когато се насмяха, Джейкъб извади още една бутилка.
— Преди да си тръгна, нека отпразнуваме нашата среща и вдигнем тост за жената, която ти е сложила брачните окови и която още не е докосвала ушите ти. А сега ми кажи какво толкова има тя, което другите жени нямат.
Соломон се замисли.
— Тя просто може да се справя с Гарнет, която би била истинска напаст за повечето жени. — Видя усмивката на Джейкъб и добави философски: — Разбираш ли, става въпрос за предизвикателството да имаш жена, която не те иска. А мисис Улф е истински боец. В началото нямах и представа, че мога да го направя, но постепенно идеята започна да ми харесва. Тя играе билярд, а аз имах нужда от пари. Но после се появи и друго. Може би това е начинът, по който тя ми действа… Кара ме да искам да я метна на рамото си и да потърся някое скрито кътче. Много ми харесва да я вбесявам, да я гледам как иска да скочи и да ме разкъса на части.
Джейкъб кимна. Погледът му беше далечен, сякаш мислеше за някоя жена от миналото си. Соломон наля още уиски и продължи да говори за жена си.
— Никога преди не съм виждал жена, която стои на главата си. А това наистина е вълнуваща гледка, Джейкъб Максуел — жена в копринена пижама, която стои на главата си. Наистина може да те накара да си изгубиш ума.
Кайро прекара целия следващ ден, като играеше сама на билярд. Тя все още искаше да разкъса Соломон на парчета Жителите на Форт Бентън се тревожеха за президента Гарфийлд, който наскоро бе прострелян, но следващата им грижа бе кога Кайро Браун ще предприеме нещо.
Беше горещо и задушно, сякаш самото време искаше още повече да влоши и без това лошото й настроение.
