къщата.
Застана пред Кайро и зачака. Искаше сама да дойде при него. Щастливата усмивка на Гарнет над главата му смекчаваше иначе суровия му вид.
— Много съм липсвала на татко — заяви гордо тя.
Кайро кимна на Соломон, а Куигли слезе от каруцата и започна да развързва въжетата, които придържаха мебелите.
— Кайро — каза Соломон и също кимна.
— Соломон — отвърна студено тя.
Той стоеше пред нея — висок, строен, раздърпан. Тя затвори очи, за да се пребори с внезапното желание да махне влажния кичур коса от челото му.
Соломон пусна Гарнет на земята и тя се втурна към огражденията за добитъка. Застана до оградата и започна да говори на конете.
Соломон се отпусна на единия си крак, пъхна палци в колана си и се втренчи в Кайро. Силните мускули и плоският корем възбуждаха тъмната, женствена чувственост някъде вътре в нея.
Тя се опита да не й обръща внимание. Този мъж й бе отнел Ню Йорк.
— Мръсен си и си потен — каза глухо тя.
— Човек става такъв, когато оре — каза той бавно, дрезгаво, сякаш мислеше за…
Кайро преглътна. Не беше възможно усилията при правенето на любов да се сравняват с орането.
— Ако обичаш, облечи си риза и помогни на Куигли да разтовари багажа ми.
— Значи жена ми е дошла при мен — каза той тихо, докато смъкваше тирантите си. Облече ризата си, но не я закопча, просто я пъхна в панталоните и вдигна тирантите.
— С една дума — да… — започна тя, но спря, когато Соломон я хвана през кръста и я свали на земята.
После хвана главата й и устите му намериха нейните.
Беше прекрасно. Кайро потъна в тази целувка.
Соломон изведнъж я пусна и отиде да помогне на Куигли да внесат един диван в къщата.
Кайро ги последва, като внимаваше ръбът на полата й да не докосне вратата. Пред нея беше новият й дом. Леговището на мистър Соломон Улф.
— Карам билярдната си маса. Ще трябва да платиш на каруцаря, Соломон. Но не мисли, че ти нося масата като зестра. Тя си е моя.
Искаше й се Соломон да започне да спори, така щеше да може да се върне в салона си и да започне да залага бижутата си, защото нищо не можеше да я раздели от масата й.
Соломон кимна и отвори една двойна врата, водеща към голяма стая. Кайро го последва, взирайки се в голата дъсчена стена, зейналата дупка на мястото на прозореца и дървените стърготини по пода.
— Моята стая?
— Масата ще сложим тук. Може би ще поискаш да изметеш, преди да внесем мебелите.
— Да мета? Аз?
Мъжете внесоха масата вътре с немалко усилия, докато тя ги обикаляше и ги заплашваше с убийство, ако я повредят. Тя също взе малко участие в преместването, затова цялата потъна в пот.
— Плати на каруцаря, Соломон. — Тя се облегна на стената и затвори очи.
Когато отново ги отвори, видя пред себе си Соломон. Бяха останали сами.
— Ако нещо се беше случило с масата, щях да те погреба под останките й.
Соломон прокара пръст по горещата й буза.
— Значи и ти се потиш. Мисля, че никога не съм виждал толкова разгорещена дама.
Кайро махна ръката му от лицето си, но тя се задържа за момент върху влажното деколте на роклята й.
— Средата на юли е. Горещо е, а и аз преживях известно напрежение.
— Бива си те в приказките. Не знаех, че дамите знаят толкова различни начини за убиване. Ако не кудкудякаше така и се грижеше наполовина толкова за Гарнет, колкото за масата, тя щеше да е в пълна безопасност.
— Аз не кудкудякам, мистър Улф — отвърна Кайро, останала без дъх. Изведнъж осъзна колко огромен е Соломон. Имаше чувството, че потъва в очите му.
— Ти си жена и се бориш за всичко, което искаш. Това е добре за Гарнет. Ще съм ти благодарен, ако я научиш поне малко на това, преди да си заминеш — каза той и наведе глава за една бърза целувка, която й отне дъха.
Два часа по-късно Кайро се хвърли на леглото, което току-що бе оправила с помощта на Гарнет.
— Умирам за една вана — промълви тя изморено и махна една къдрица от челото си. — Куигли, страхувам се, че съсипах най-хубавите си парижки ръкавици.
— Да, мис Кайро, разбирам ви — съгласи се Куигли, гледайки с отвращение своите собствени бели ръкавици.
Гарнет влетя в стаята, заобиколи билярдната маса и се втурна към ореховия гардероб с дрехите на Кайро, докосна го, после отиде до тоалетната масичка, където в редица бяха подредени множество шишенца и кутийки. Погали косата на Кайро и й се усмихна. Кайро я прегърна и я целуна и момиченцето засия.
— Хубаво е, когато ти ме целуваш. Защото наистина искаш да го направиш.
— Малките момиченца трябва да бъдат целувани.
Кайро погали главата на детето. Те имаха нужда и от храна, и от покрив, помисли си тя. Отново прегърна Гарнет. Не искаше никога повече да носи отговорност за който и да било, но заради Гарнет щеше да се опита да бъде добра „мама“.
— Татко каза, че е сложил да топли вода и че има нужда от помощта на Куигли, за да донесат още от извора. — Гарнет се наведе през празната дупка на прозореца и се провикна: — Татко, Куигли ще дойде веднага.
Куигли стисна устни и кимна.
По-късно Кайро се потопи във ваната си. Вратите бяха затворени. Погледна към леглото си. Скоро щеше да се отпусне в него. Подсуши се, загъна се в един чаршаф и легна по корем на леглото.
— Куигли, готова съм.
Разговаряха за какво ли не, освен за ранчото. Огромните ръце на Куигли я масажираха бавно, като отпускаха тялото й, и премахваха събраното напрежение. Мачкаше мускулите на бедрата й и мърмореше нещо за кухненската печка, когато вратата се отвори.
С периферното си зрение тя видя дългите крака на Соломон и босите му стъпала. Той застана неподвижно. Куигли тъкмо масажираше прасците й.
— Достатъчно — каза тихо Соломон.
— Аз казвам кога е достатъчно — отвърна Кайро. Куигли се поколеба и се изправи.
— Един съпруг има известни права — каза бавно Соломон. — И едно от тях е да казва кога нещо е достатъчно. Аз ще направя останалото.
— Куигли е много добър. Сигурна съм, че не знаеш как да използваш благовонните масла. Те са много скъпи… като черен хайвер — каза Кайро през рамо.
Когато й отговори, в гласа на Соломон прозвучаха странни нотки.
— Ще се науча. Куигли, докато обзаведем новите стаи; твоето легло и това на Гарнет ще бъдат в плевника, както пожела. Тя гори от нетърпение да ти разкаже някаква приказка.
— О, Боже! — възкликна отчаяно Куигли и излезе от стаята посърнал. Трябваше да посрещне съдбата си.
— Гарнет ще спи с мен, а Куигли ще спи на другото легло — обади се Кайро, когато вратата се затвори. — Страхувам се, че ти ще трябва да спиш в плевника.
— Не и тази нощ.
Соломон разкопча колана си, свали тирантите си, съблече ризата и панталоните си и влезе във ваната. Поля се обилно с вода.
Кайро затвори очи. Силното, мускулесто тяло на Соломон, което блестеше на светлината на лампата,
