остана зад затворените й клепачи.
— Отне ти само десет минути. Сигурна съм, че си пропуснал някое ъгълче. Новите ти дрехи са на стола. Не мога да търпя съпругът ми да се облича така, както ти. Можеш да си вземеш дрехите, а утре ще обсъдим моите правила за живота тук.
— Благодаря, мисис Улф — отвърна той официално. Кайро бе подпряла глава на ръцете си. Щеше да го изчака да излезе от стаята, за да се вмъкне под одеялата и да заспи. Но първо щеше да извика Гарнет. Изведнъж се вцепени, защото усети, че Соломон започна да масажира тялото й.
Огромните му, груби ръце бяха намазани с благовонно масло и се плъзгаха по бедрата й, леко ги раздалечиха и се преместиха върху стегнатите мускули на гърба и раменете й. Цялото й тяло се напрегна, когато мазолестите му ръце докоснаха мястото там, където започваха гърдите й.
— Достатъчно — каза глухо тя и обви чаршафа още по-плътно около себе си.
Соломон се наведе, махна косата от врата й и прошепна до кожата й:
— Мисис Улф. Докато си омъжена за мен, никой друг мъж няма да те масажира.
— Куигли се грижи за мен от години…
— Вече няма да го прави — каза Соломон, обърна я по гръб и внимателно легна върху нея.
Кайро премига. Лежеше гола под силното тяло на Соломон и той я желаеше.
— Не — прошепна тя, когато ръцете му се плъзнаха под хълбоците й и погалиха ханша й. — Това няма да стане.
— Дойде при мен, значи ще стане — каза Соломон усмихнат, като не спираше да я гали.
— Какво точно… — Когато ръцете на Соломон я стиснаха силно и я надигнаха към него, Кайро трябваше да прочисти гърлото си и да преглътне. — Какво точно имаш намерение да правиш?
— Да играя билярд — каза дрезгаво той и прокара бавно устните си по нейните. — Липсваше ми играта с теб.
— О… о, разбирам — каза тя, когато успя да събере сили да проговори. — Да. Знам как един играч се чувства, когато не е играл дълго време. Неспокоен е.
Гърдите му леко се раздвижиха върху нейните, когато той се намести по-удобно върху нея. Докосна пръстите на краката й със своите. Движението беше някак закачливо и странно обезпокоително.
— Имаш хубави големи стъпала. Това е добре за една жена на фермер. — Той продължи да трие гърдите си в нейните, а те бяха станали много чувствителни.
— Не мислиш ли, че някой прилеп или птица може да влезе през прозореца? — попита тя с глас, който беше твърде дрезгав и дори не приличаше на нормалния й. Това беше единственият въпрос, който й дойде на ума. — Една мрежа ще свърши работа.
Соломон затвори очи и потрепери.
— Какво още прави Куигли за теб, което трябва да знам?
— Абсолютно нищо, което би могло да те разтревожи.
Соломон погледна към гърдите й, изстена, затвори очи и отново се размърда върху нея.
Кайро се вцепени. Разбираше, че настроението му се е променило, че той лежи съвсем възбуден между бедрата й. Тя прогони от ума си думата, която й беше казал Бърнард — „зверче“ — и помисли за друга — мъжественост… Беше се овлажнила и там, където неговото тяло бе докоснало нейното, се разливаше топлина. Соломон дишаше тежко, затвори очи и приближи устните си до нейните. Горещата, трескава целувка й отне дъха.
— Кравата трябва да се издои, преди да е мръкнало. Можеш да засееш градината по-късно — прошепна той в ухото й. — Сега ли искаш да играем билярд, или по-късно?
— Крава? Градина? Какво имаш предвид — сега или по-късно? — успя да промълви тя, докато той галеше нежно гърдите й. Тя трепереше.
Соломон изглеждаше странно. Тя натисна раменете му, но те не поддадоха. Разбра, че той я желае страстно.
— Какво точно искаш от мен? — попита тя с треперещ глас.
Соломон се изправи, навлече новите си панталони и риза и отиде до билярдната маса. Взе щеката и започна да удря топките, сякаш този интимен момент въобще не се беше случвал.
— Какво искаш от мен? — попита тя по-високо, облече черния си копринен халат и отиде при него.
Соломон се беше съсредоточил върху един труден удар.
— Благодаря ти, че поизчисти езика на Гарнет от мръсните думи. Както и за обичта. Тя има нужда от жена, която да я прегръща и целува.
— Има нужда и от теб. Можеш да я целуваш от време на време. Особено когато си ляга, за да я накараш да се чувства сигурна и спокойна. Бърнард правеше същото за мен.
Когато той изсумтя, Кайро грабна щеката си. Не искаше да признава, че между Бърнард и Соломон има и други прилики, освен тази, че и двамата се грижеха за малки, самотни момиченца.
— Трябва ти прислужница. Имаш достатъчно пари и можеш да намериш някоя за четирийсет долара на месец, ако имаш късмет.
— Жените тук са малко — отбеляза Соломон, съсредоточавайки се върху друг удар. — А това са твърде много пари, дори и за добра прислужница. Ето защо, ти ще трябва да се понапънеш и да вършиш тази работа.
— Като кон, впрегнат в хамут? — тросна се тя.
— Нещо такова. Искам Гарнет да има хубав дом. — Той спря, погледна я в очите и кимна. — Ще се опитам да я целувам, както ми каза. Досега за нея не са полагани особени грижи. Ето защо купих крава. Гарнет има нужда от мляко и от добра храна. Направи списък с нещата, от които имаш нужда, и аз ще ги купя.
— Да готвя? Аз? — попита Кайро, потресена. — Но… но Куигли ще готви.
Той вкара и последната топка в джоба и започна отново да ги подрежда в триъгълника. Кайро мина покрай него, за да заеме позиция за удара си. Той я хвана за колана на халата.
— Била си с мъж и преди. Знаеш, че жената също трябва да вземе участие.
Тя пъхна щеката си между телата им.
— Знам, че мога да те обезвредя на момента и да изляза оттук, докато ти се търкаляш в болки на пода.
— Не искам жена, която спи до късно, която е безполезна и само ми губи времето и заема място.
Кайро отметна косите си назад и сложи ръце на хълбоците си.
— Слушай, ти… ти…
Соломон я пусна и тръгна към вратата, за да отиде да нагледа добитъка, и Кайро се подпря на масата.
— Аз съм професионален играч на билярд — каза тихо на себе си тя. — Играла съм с най-добрите играчи и съм ги побеждавала, но не за да дойда в това порутено, жалко ранчо… или ферма… или каквото и да е… Не за да ми казват, че Куигли не може да ме масажира и не за да бъда тормозена непрекъснато. — Тя хвърли една билярдна топка към вратата, през която Соломон току-що бе излязъл. — На сутринта ще оправя всичко и ще се уверя, че мистър Улф знае границите на съжителството си с мен.
ГЛАВА 10
Соломон се облегна на оградата и погледна към стария бизон. Чуваше се зловещият вой на койотите.
Беше очаквал, че Кайро ще е в лошо настроение, но не беше подготвен да види други мъжки ръце върху бялата й кожа. Нито пък за ревността, която изпита. Кайро изглеждаше сънлива, мека и той се бе възбудил само от вида на извивката на гърдите й, притиснати към чаршафа.
Размърда се неспокойно. Желаеше я, инстинктите му го подтикваха да потъне в това меко, женствено тяло и да вземе това, което иска… тя е била с мъже и преди, грижили са се за нея. Той не беше по- различен.
Яростта, която гореше в очите й, не беше нищо в сравнение с тази, която той изпита, когато видя как Куигли масажира бедрата й.
— Тя не е това, което бих искал от една жена, особено от съпруга. Но е всичко, което имам в момента, и
