говореше съвсем сериозно. — Куиг изгори бекона и запали огън на пода. Котенцето ми изяде бекона, а прасето дойде до вратата — продължи весело момичето, очевидно доволно от всичките тези събития. — Татко каза, че ще издои кравата, но че ти трябва да се опиташ да посееш някое и друго семенце в градината преди вечеря. Хващам се на бас, че той е посял своето добре. — Тя сложи ръка върху чаршафа там, където беше коремът на Кайро. — Нашето бебе. Само помисли, Куиг. Сега си имам коте, бизон, крави, коне, татко и мама, едно голямо прасе, о — и теб, разбира се. А съвсем скоро ще имам и бебе, за което да се грижа, докато мама — и татко правят друго.
Кайро бавно кръстоса крака и се понадигна.
— Къде е той?
Искаше й се да каже „онзи негодник“ или нещо по-лошо, но след всичките речи, които бе държала пред Гарнет за лошите думи, направи усилие да се въздържи. Искаше й се да го сграбчи и да го унищожи, но този път с щеката за билярд. Не знаеше ли той, че съпрузите трябва да са до невестите си на следващата сутрин, за да ги успокояват?
Някоя и друга нежна дума, преди да започне да настоява тя да издои кравата или да засява градината може би би поуспокоила желанието й да го убие.
Куигли си пое въздух.
— Излезе по някаква работа с друг фермер. Мисля, че спомена нещо за фураж. Очевидно сме се омъжили за един обикновен работник.
Гарнет се притисна до Кайро и я целуна по бузата.
— Добро утро, мамо — каза тя тихо, срамежливо.
Каквото и да чувстваше спрямо Соломон, Кайро се изпълни с нежност като видя изражението на детето.
— Добро утро, Гарнет.
Момичето скочи от леглото.
— Ще отида да налея гореща вода за чая ти. Трябва да останеш в леглото, за да може нашето бебе да се хване добре в корема ти…
— Не! — Куигли сложи щеката на Кайро на масата. — Няма да наливаш никаква вода. Чаят трябва да се приготви по специален начин. Ще се изгориш.
— Хвани ме! — изграчи Гарнет и се втурна към вратата.
— О, Боже — промърмори Куигли, после спря до леглото, втренчил поглед в чаршафите. — Кръвта се изпира много трудно. Този мъж е истински престъпник, щом работата опре до съсипване на хубав плат.
Соломон се къпеше в потока. Боляха го всички мускули, не беше лесна работа да разораваш целина. През целия ден бе мислил за това, че е посегнал на жена, която не го иска, която беше девица.
Кайро беше права — това беше нова игра. Не беше се погрижил за семето си, което бе излязло от дълбините му, за да влезе в топлото й, стегнато, влажно тяло. Беше загубил ума си, потънал в странната нежност, вкопчил тялото си в нейното.
Никога преди не се беше задържал така в женско тяло, никога не бе усещал бясното биене на сърцето й до своето…
През деня на няколко пъти се бе уловил, че стои неподвижно, като омагьосан. Виждаше образа на Кайро под себе си, невероятното удоволствие да я гледа как избухва и се стяга, привличайки го по-навътре в себе си. После започваше да се тревожи за Кайро, как ще плати за фуража за животните, как ще изхрани всички.
После отново започваше да се възбужда, мислейки си за нощта и за жена си. Искаше да потъне в Кайро и да остане там, да я възбужда, докато я възпламени и го целуне с неопитните си устни.
Мислеше си как тези устни засмукват езика му и всяка фибра от тялото му болезнено трепваше.
Трябваше да я събуди тази сутрин, да я приласкае, но се страхуваше, че ако я докосне, ще я пожелае отново. И може да й причини още по-голяма болка.
Соломон погледна към хоризонта, към слънцето, което залязваше, и се зачуди кога ли ще дойде Кип, гневен и готов да го застреля.
Или кога Бланш ще развърже Дънкан и на Соломон ще му се наложи да си отваря очите на четири за неочаквани засади. Беше свикнал да се грижи за себе си, но сега тук бяха Гарнет и една жена, която по- скоро би го ритнала по задника, отколкото да го погледне.
Вдигна ръка към бузата си — към мястото, където го бе целунала за последно. Това беше целувка, която се дава на дете — сладка, мила.
Нежността й го бе учудила толкова, колкото и настойчивото й желание да го има.
Старият бизон преживяше срещу Соломон и го наблюдаваше. Изведнъж вдигна нос и подуши въздуха.
Кайро, облечена в зелена копринена рокля и с чадърче в същия цвят, внимателно повдигаше полите си, докато вървеше към потока. Само при вида й настроението му се подобри.
Соломон седна на плиткото и продължи да сапунисва ръцете и гърдите си. Не беше особено доволен от това, че се възбужда само от един поглед към Кайро. Тя бе взела всичко от него през изминалата нощ, беше го подчинила на себе си.
Той бе отнел девствеността й, а едно от основните правила в живота му бе никога да не го прави с девица.
Тя застана на брега — олицетворение на девствената невеста — цялата пламнала и готова за още. Соломон се потопи още по-надълбоко, за да прикрие възбудата си. Това щеше да й хареса — да разбере, че той се възбужда само като я види. Да разбере, че една част от суровото му сърце омеква само при вида й.
Той затвори очи, изля малко студена вода на главата си, опитвайки се да забрави колко сладка, мека, хлъзгава и влажна беше тя, притискайки се към него с всяка частица на тялото си, изтръгвайки от него чувства, които той не би искал да изпитва.
— Е, върна се — обади се тя, затвори рязко чадърчето си и сложи ръце на кръста си. — Искам да знам какво точно си мислиш, че правиш, като приемаш храна от Бланш — попита разпалено тя.
Той си спомни за кошницата с храна, която му бе изпратила Бланш. Това беше единствената храна в къщата, защото той бе много зает напоследък със строежа на новата стая, на хамбара и на оградата.
— Поела си пътеката на войната — каза той внимателно.
— Оказва се, че няма какво да ядем. Запазих достатъчно хляб за Гарнет, но едно дете има нужда от разнообразна храна. Котката изяде пърженото пиле. Ако не сложиш прозорец в… моята спалня, кадифените ми завеси ще избелеят. А този плат ми е донесен специално от Чикаго.
— Издои ли кравата тази вечер? — попита той, възхищавайки се на гордата извивка на гърдите й, които се надигаха и смъкваха бързо.
— Няма да приемаш храна от тази жена. Нито пък нещо друго. Няма да ти позволя да ме засрамваш така.
— Какво сготви за вечеря? — попита той, изправи се и тръгна към нея, без да крие желанието си.
— О, ти, арогантен, плиткоумен… Знаеш, че не готвя. Куигли винаги… — започна тя, но погледът й се стрелна към възбудения му член. Очите й се разшириха, бузите й пламнаха още повече и тя премига, полагайки усилие отново да върне погледа си към очите му.
— Ела при мен.
Тя се извърна настрани, след като отново бе погледнала с любопитство надолу, което още повече го възбуди.
— Ще настинеш.
— Стопли ме.
— Как?
Желанието да я дразни отново се събуди в него и го накара да се чувства млад и жизнен.
— Както го направи снощи. Притисни ме към себе си, прегърни ме и ме гали, приеми ме дълбоко в себе си, там, където е топло и тясно…
Тя пребледня, отстъпи крачка назад и се блъсна в едно дърво.
— О, небеса…
