— Да, мадам. Точно така беше — като в небесата — промълви Соломон.
— Тихо. Не говори така — прошепна тя, но в очите й имаше топлина, която стопли и него.
Облечената й в ръкавица ръка докосна мокрите му гърди и Соломон се наведе към полуотворените й устни, за да открие, че са точно толкова сладки, меки и нежни, колкото си ги спомняше. Тя се притисна към него, устата й се отвори…
— Никога жена не ме е прегръщала през цялата нощ, сякаш се страхува, че ще й избягам — промълви той до бузата й. — Никоя жена не се е вкопчвала в мен със зъби и нокти.
— О, мили Боже! — прошепна тя.
Той не можеше да се въздържа да не я дразни. В крайна сметка, през целия ден не бе мислил за нищо друго, освен за нея, въпреки че се бе опитвал да я прогони от съзнанието си. Беше толкова сладка. Целуна върха на носа й.
— Ако не беше толкова облечена, щях да проникна в тебе веднага само за да те чуя как стенеш като малко коте, като дива птица, която се връща в гнездото си…
— О!
Тя го погледна с потъмнели очи, когато Соломон свали шапката от главата й и я захвърли на тревата.
Започна да разкопчава роклята й. Малките илици се разкъсваха под пръстите му, въпреки че внимаваше.
— Няма да се късат, ако престанеш да буташ ръцете ми. Кажи ми какво точно е бил за теб Бърнард — прошепна той между целувките. — Защото е съвсем сигурно, че аз съм първият ти мъж, а това наистина ми доставя удоволствие. Жена ми дойде при мен чиста като маргаритка.
Тя изви шията си. Женственият й аромат нахлу в ноздрите му.
— Ще настинеш — повтори Кайро, когато той съблече роклята й и я пусна на земята.
Развърза фустата й и й помогна да я смъкне от тялото си.
— Соломон — каза тя съвсем тихо. Пръстите й се плъзнаха по белезите на гърба му. — Какво се е случило?
— Въже, бич, камшик. В този ред — отвърна глухо той и отново усети старата болка. — Може би ти дължа обяснение.
— Не и ако не искаш да ми кажеш — каза тя тихо. — Някои неща са твърде трудни за казване, твърде болезнени. Каквото и да се случва между нас в момента, не искам да знам нищо, което не ни… засяга.
Соломон я погледна. Стоеше пред него — някак непозната, срамежлива. Тя също имаше своите тайни. Болезнени тайни, които не би искала да сподели. Тя хвана обезобразената му от белезите китка и я вдигна до устните си, за да я целуне.
— Това пак тогава ли се случи?
— Да.
Той се чудеше какво ли е било миналото й. Защо беше толкова загрижена за Гарнет, за нейното щастие и безопасност?
— Разбирам — каза тя и погледна към дрехите си на земята. — Нали знаеш, една дама не стои разсъблечена там, където някой би могъл да я види.
Той обви пръсти около китката й, нямаше намерение да си отвлича вниманието.
— Разкажи ми за Бърнард.
— Ти имаш своето минало, аз — моето.
— Съжалявам, че ти причиних болка — каза той. Намираше лекото й изчервяване за очарователно.
— Това беше една малка битка. Но не забравяй, че аз спечелих войната, сър — прошепна тя и се изчерви още повече. — Аз бях тази, която победи.
— Наистина ме победи. — Гласът му беше нежен. — Беше прекрасна. Толкова гореща и женствена — като Афродита, която излиза от пяната. Не можех да направя нищо друго, освен да се предам на прелестите ти.
Тя потрепери леко и се покашля.
— А… Много хубаво го каза, мистър Улф.
— Истина е. Ти беше великолепна. — Соломон премести бавно погледа си към гърдите й, после се наведе да я целуне. — Куигли масажира ли те днес? — попита той, отхвърляйки от съзнанието си образа на други мъжки ръце върху тялото й.
— Разбира се, че не. Можеш да влетиш като…
— Съпруг?
— Побъркан. Масажите са отпускащи… О! — възкликна тя, когато той свали корсета й и засмука гърдата й през долната риза. — Не можеш… да ме съблазняваш посред бял ден — каза тя задъхано и го отблъсна.
Той посегна и сграбчи връзките на бельото й, сложи ръка на кръста й и я съблече. После я целуна бавно, съвсем бавно.
Тя стоеше съвсем гола пред него. Косата й бе разпиляна по гърдите й, а малките розови връхчета надничаха между кичурите. Бедрата й бяха бели и меки. Възхищаваше се на формата на прасците й и на тънките й глезени.
— Ако сега кажеш нещо за стъпалата ми, ще те убия — каза глухо Кайро.
— Свали ръкавиците си.
Ставаше неспокоен. Никога не бе желал друга жена така, както желаеше Кайро в момента, и искаше да разбере дали това, което се бе случило помежду им снощи, беше истинско. Огънят не се бе превърнал в пепел; беше станал по-силен и по-буен.
Възбуждаше се още повече, като я наблюдаваше как сваля дългите си ръкавици. Искаше да го докосне…
Кайро се притисна силно към него, обви ръце около врата му и жадно го целуна.
Соломон й позволи да го повали на земята, върху дрехите й.
Влезе в нея лесно, приет от горещата влага. Тя го прегърна почти отчаяно, краката й се обвиха около неговите. Трепереше в ръцете му, извиваше гърба си, притискайки се по-силно в него.
Лежаха неподвижни, вкопчени един в друг, сърцата им препускаха, телата им трепереха.
Соломон изпитваше чувството, че се е прибрал у дома, че е прегърнат от някого, който наистина го обича. И изведнъж разбра, че бе копнял за това…
— Ти си направо непоправим — прошепна Кайро в ухото му. — Всеки би могъл да ни види. Този твой огромен гръб сигурно блести на слънцето. Толкова е бял.
— Също и те. Бели като шията на гълъб, меки и нежни, и сладки — отвърна той, потривайки гърдите си в нейните.
Надигна се леко и се вгледа в поруменялото й лице.
Тя махна един кичур коса от челото му.
— Съсипа прическата ми, а Куигли толкова се стара да я направи. Действа му успокояващо, след като се раздели с безценната си кухненска печка и шевната машина — прошепна заговорнически Кайро.
Соломон приглади къдриците й върху смачканата зелена коприна на роклята.
— Смяташ ли да ме победиш, както го направи снощи? — попита той и бавно я целуна. — Да ме изненадаш из засада и да ме унищожиш?
Тя се надигна към него.
— Ти си звяр, Соломон Улф. Животно. Сега в настроение ли си? — попита закачливо тя и стисна коленете си, с което го принуди да проникне още по-дълбоко в нея. — Хванах те. Ти си мой пленник. Аз победих. Кажи го.
Соломон реагира незабавно, намирайки устните й.
— Боже Господи! — възкликна тя по-късно, когато той легна върху нея, заровил лице във врата й.
Докато лежеше върху нея, чудейки се какво се бе случило, как се откри пред нея толкова бързо, толкова жадно, Кайро погали нежно гърба му и попита кротко:
— Соломон? Добре ли си?
Той се раздвижи и тя се стегна около него, малките й женски мускули го накараха да проникне още по- дълбоко. Викът й достигна до него сякаш отдалеч, тя лежеше съвсем неподвижно, върху лицето й бе
