можеш да си изкарваш прехраната като фермер? — После внимателно зададе въпроса, който напоследък не й излизаше от ума. — Соломон, наистина ли възнамеряваш да работиш като обикновен работник? Като ратай?
— Нямам нито достатъчно овце, нито достатъчно говеда. Тази година ще работя като ратай. Другите производители на пшеница обещаха догодина да ми помогнат. — Той кимна рязко. — Всеки има своите мечти, нали и ти така каза?
— Мадам, имаме доста дрехи за пране. Да ги занеса ли в града, в пералнята на Ал Линг?
Кайро затаи дъх, спомняйки си болката и удоволствието, когато тялото на Соломон се сля с нейното. Петната от кръв по чаршафа ще дадат повод на целия град да приказва.
— Сигурна съм, че можем да изперем чаршафите и тук. Само този път.
Кайро се изчерви. Яд я беше, че се чувства по този начин, яд я беше, че я привлича този груб стрелец, превърнал се в ратай, който искаше да стане производител на пшеница. Само ако някой в нюйоркското общество откриеше, че бившият й съпруг е бил ратай, с нея щеше да е свършено.
Тя реши, че няма да се отдаде на Соломон отново, докато не сложи мислите си в ред.
Беше се омъжила за един обикновен ратай, докато Сара Бернар даваше бляскави партита, живееше в италиански вили и танцуваше по цели нощи. Помисли си за своята първа брачна нощ.
Погледна към Соломон, който пиеше кафето си и разпитваше Гарнет как е минал денят й. Детето беше много гордо от това, че е помогнало на Кайро да сложи в рамка снимката от сватбата и да й намерят подходящо място. Кайро реши, че при първия удобен случай ще се снима с Гарнет. Искаше да остави на момичето някакъв спомен от нейната втора „мама“, защото тя самата нямаше нищо от своята майка, освен един медальон.
Гарнет копнееше за дом, за семейство, а тези чувства бяха добре познати на Кайро.
Тя беше имала Бърнард, а Гарнет имаше Соломон, който не показваше любовта си. Снощи я беше показал, а при потока днес беше закачлив.
Кайро се намръщи към почти недокоснатия си ябълков пай. Когато Соломон беше в игриво настроение, много й напомняше за някой друг.
Разгледа чертите на лицето му. Въпреки че бе работил цял ден, изглеждаше по-млад, по-малко суров, а когато бавно се обърна към нея, тъмната топлина в очите му я изненада. Тя дръпна стола си назад. Приспивателното прахче, което беше сложила в кафето на Соломон, щеше да му подейства след четирийсет минути.
— Искам да си взема вана, Куигли — каза тя и стана. — Би ли стоплил вода, ако обичаш?
Гарнет я изгледа, скочи на крака и я прегърна през кръста, сложила глава на корема й.
— Недей, мамо. Ще нараниш бебето ни. Познавах една жена, която се изкъпа и изгуби бебето си. Правят го, за да се отърват от нежеланите деца.
Кайро замръзна на мястото си. Погали черните плитки на Гарнет. Искаше й се да успокои детето, да премахне спомена за тежкото й минало, но Соломон я наблюдаваше някак странно. Тя се изчерви, потрепери и преглътна няколко пъти.
Куигли изведнъж стана, покашля се и каза:
— Стана късно, но щом искате, ще сложа да се топли вода.
— Мамо? — неспокойно се обади Гарнет и погали корема на Кайро. Изглеждаше разтревожена.
— Мама току-що се изкъпа, Гарнет. В потока — каза бавно Соломон, взе ръката на Кайро и я сложи на коляното си.
— Много добре. Ако нямате нужда от мен, мога да ви пожелая лека нощ. — Куигли кимна и затвори вратата след себе си.
Соломон се усмихна и придърпа Кайро върху другото си коляно.
Тя седеше изправена, усещайки как ръката му гали гърба й, а силното му бедро — под себе си.
Куигли влетя в стаята. Носеше скъсаната изцапана рокля, с която Кайро бе отишла при потока. Беше я скрила от него.
— Намерих това под прозореца — озеленени петна, слама, мръсотия, кал, една дупка и липсващо копче.
Той захвърли роклята на стола й. Погледна към тавана, сякаш очакваше божия намеса, после поклати глава. Когато проговори отново, в гласа му имаше мъченически нотки.
— Работил съм върху тази рокля ден и нощ. — Той се обърна и излезе навън.
— Мама се е къпала… Мислиш ли, че бебето е още в нея? — обади се Гарнет.
— Ако имаме бебе, Кайро ще се погрижи то да е в пълна безопасност. — Соломон ги прегърна и двете и Кайро осъзна, че никога досега не е седяла в скута на мъж.
Тъмните очи на Соломон срещнаха нейните и тя изпита силен копнеж да го има в себе си. Премига и преглътна, борейки се със спомена. Соломон отново заговори с Гарнет за изминалия ден, като от време на време подрусваше крака си и не спираше да гали гърба й.
— Кайро е силна, умна жена — казваше той на Гарнет. — Мъжете и жените невинаги правят бебета. Но ако ние направим, Кайро ще знае как да се грижи за него. Точно както знае да се грижи за теб.
— Не беше ли превъзходен ябълковият пай? — успя най-после да каже Кайро.
Гарнет се прозина.
— Спи ми се. Трябва да отида да разкажа на Куиг някоя приказка. Снощи му разказах за живота на Барбари Коуст. За това, как помагах на пияните шанхайски моряци да стигнат до корабите си. Тази вечер ще му разкажа за сводниците, защото ми харесва да го гледам как потреперва. Сякаш някоя планина се люлее. — Тя слезе от коляното на Соломон и го целуна. — Лека нощ, татко. Тази вечер изглеждаш по- различно. Някак си… — Тя вдигна глава, за да го разгледа по-добре. — Изморен, но в добрия смисъл. Мама няма да има нищо против, ако не се опитваш да правиш бебе тази вечер — каза тя и отново се прозина.
Кайро се наведе, за да получи своята целувка. Когато вратата се затвори след Гарнет, Соломон вдигна Кайро на ръце, занесе я до леглото и я положи върху него.
Тя се преметна веднага от другата страна, защото Соломон започна да съблича дрехите си.
— Този път не — каза решително тя, когато той тръгна към нея.
— Срамежлива си, Кайро Улф — промълви той и докосна разпиляната й коса. — Срамежлива, сладка и мека. Като млада невеста.
— Аз съм луда, това е всичко. — Той пристъпваше към нея и тя бе принудена да се облегне на стената, докато ръцете му я заклещиха от двете страни. — Не можеш да ме мачкаш всеки път, когато ти скимне. А освен това, всеки почтен мъж спи с нощница.
Той я целуна по врата.
— Сладка си.
Тя изви шия назад и усети ръцете му върху гърба си, върху малките перлени копчета.
— Не смей да късаш и тази рокля! Куигли е загубил часове, седмици, за да я направи. Ъъъ… не си ли изморен?
— Малко. Ставам все по-добър Отдавна не съм събличал жена — промълви той до бузата й, докато пръстите му слизаха все по-надолу по гърба й.
Докато тя мислеше върху това, което той току-що й каза, Соломон издърпа ръцете й от ръкавите, развърза фустата й и свали роклята й.
— Ами… ъъъ… искаш да кажеш… ъъъ… че жените са били облечени?
Той се разсмя.
— Или така, или те сами се събличаха.
— Колко пъти си… ъъъ… — започна тя, изпълнена с любопитство да разбере повече за този мъж, който я очароваше, който плъзгаше треперещите си ръце по тялото й. Надяваше се, че ще е буден достатъчно дълго, за да й отговори.
Тя сграбчи раменете му, когато той започна да я целува леко по бузите, по устните, по челото. Щеше да заспи всеки момент и тя щеше да си почива цяла нощ. Соломон се прозина.
— Беше толкова отдавна, че до снощи си мислех, че съм забравил как се прави.
Соломон обви ръцете си около нея и тръгна бавно заднишком към леглото. Легна и тя се озова върху него. По тялото на Кайро премина тръпка — отново й бе паднал в ръцете. Победата беше близо. Щеше да го
