— Аз съм Кип Натсън. Започнаха да ме наричат „Кип“, когато станах на петнайсет. Искам да знам какво се е случило между теб и майка ми. Защо тя иска някой да се погрижи за Кайро…
— Какво имаш предвид? — попита Соломон. В гласа му прозвуча същото безпокойство за безопасността на Кайро.
— Ще заведа Кайро някъде далеч оттук, преди майка да насъска Едуард и Дънкан срещу нея. Засега само ги уговаря.
— Разкажи ми за себе си — каза тихо Соломон. — А също и за майка ти, за Дънкан и Едуард.
— Тревожа се за Кайро. Аз мога да се грижа и за нея, и за хлапето. — Кип бавно извади пистолета си и го насочи към сърцето на Соломон. — Старче, кажи си молитвата.
Соломон не помръдна и Кип вдигна пистолета към челото му.
— Ще ти пръсна мозъка.
Соломон не трепна. В очите му нямаше страх, само съжаление. Стомахът на Кип се сви.
— Аз съм се изправял на пътя на пистолета, синко. Така само по-бързо остаряваш. Но аз не те спирам.
— Не съм убивал никого досега, само съм ги ранявал. Защото съм добър. И бърз. Един стар стрелец като теб не е кой знае какво, но все пак убийството ти ще подобри към репутацията ми.
— Аз ще защитавам Кайро — каза тихо Соломон. — Но е по-добре да сме двама.
— Какво искаш да кажеш?
— Кайро има нужда от нас. Дънкан няма да свърши мръсната си работа сам.
Ледена ръка сграбчи сърцето на Кип — Соломон беше прав. Дънкан си имаше работа с хора, които биха насекли Кайро на парчета, без да се замислят.
— Ще го убия. Или ще взема Кайро с мен, докато ти гниеш тук. Какво означава майка ми за теб? — изведнъж попита Кип и прибра пистолета си в кобура.
— Тя сама ще ти каже, когато е готова за това. Ела у нас на вечеря. Кайро би искала да поговори с теб.
Кип си представи как Кайро чака Соломон и във вените му сякаш потече нажежено олово. Той обърна коня си и препусна. Соломон имаше семейство, което го чака, а той нямаше нищо.
Когато стигна до едно дърво, той спря коня и се обърна назад. Соломон не беше помръднал.
Между него и по-възрастния мъж имаше някаква връзка, която той не можеше да разбере. Когато погледът на Соломон срещна неговия, той видя в очите му някаква самота. Никой не го беше гледал по този начин — с доброта и уважение — никой, освен Кайро.
Объркан от чувствата си, Кип стреля срещу звездите. Трябваше да стреля по нещо.
Колкото и да мразеше Соломон, разбираше, че Кайро имаше нужда и от двамата.
Хлапето също, добави с неохота Кип, когато препусна в нощта. Хлапето го харесваше, но обичаше и Соломон.
— Трудно е да убиеш човек, когато детето му го обича. Може би ще го оставя да поживее още малко — промълви Кип.
Отправи се към скривалището на бандата си, където смяташе да се напие безпаметно.
Соломон наблюдаваше как синът му препуска в нощта. Кип беше твърде импулсивен, твърде бързо се палеше и нямаше да остане дълго жив като стрелец. Преди много години Соломон се бе изправил пред един разгневен младеж, който го заплаши с пистолета си. Беше реагирал мигновено, удряйки момчето с дръжката на пистолета си в главата. По-добре беше малката рана, отколкото загубата на един млад живот. Лесно би могъл да направи същото с Кип, но не искаше. В живота му имаше достатъчно болка; не би наранил излишно сина си.
Синът му. Беше виждал други мъже със синовете и дъщерите си и бе смятал, че неговото време е минало. Да открие, че има син, беше истинско щастие, защото да създадеш живот, е най-хубавото нещо, което един човек би могъл да направи в живота си.
Нежни чувства изпълниха сърцето на Соломон, но скоро мястото им бе заето от гордост — Кип беше негова плът и кръв, негово дете, част от неговите родители, от Фанси и Гарнет. Той беше продължение на рода му.
Кип заслужаваше дом и семейство, някой, който да му дава топлота и сигурност.
— Бъди внимателен, синко — промълви Соломон на нощния вятър.
Куигли подреди пилето и гарнитурата върху порцелановата чиния, украсена със златен кант. Вдигна скъпата чаша за вино към светлината и я разгледа с разсеян, замислен поглед.
— Няма пресен магданоз. Няма фурна — промърмори с въздишка той. — Само една печка на дърва. Няма резервоар за топла вода. Няма ягоди с глазура от шоколад.
Кайро изтри устните си с ленената салфетка и после я разстла в скута си. Седеше с изпънат гръб на стола си и кимна окуражително на Гарнет, която повтаряше движенията й.
Куигли се изправи, преметна през ръката си една кърпа и махна чиниите. На лицето му бе застинало каменно изражение.
— Ябълков… пай — обяви той и сложи пред всеки чинийка с десерта му. Седна тежко на стола си, взря се в пая си и промърмори: — Баклава. Петифури. Френски торти…
Кайро се опитваше да поддържа някакъв разговор. Дръпна крака си от този на Соломон. Харесваше му да я дразни и тъмният му поглед събуждаше в нея приятни усещания. Да седи близо до човека, който току- що бе правил с нея любов, беше проблем. Първо, искаше й се да се сгуши в скута му, да сложи главата му на гърдите си и да го прегърне силно. Тя се изчерви и се задави, когато си спомни как я бе положил на земята… Потрепери, изпъна рамене и попита с колеблив глас:
— Какво смяташ да правиш, за да изкарваш прехраната си, Соломон? Имам предвид… смяташ ли да работиш за други хора, или ще се занимаваш с добитък в твоето ранчо? Сигурна съм, че като наемен работник няма да изкарваш достатъчно.
— Овце. Вълна — каза той и хвана малката ръка на Гарнет. — Преди се занимавах с връщането на откраднат добитък на истинските му собственици. Но това означава да съм далеч от къщи в продължение на седмици и сигурно ще липсвам на Гарнет. Трябва да съм тук, за да я слагам навреме да си ляга всяка вечер, за да може да ми разказва приказките си.
Той се наведе да целуне детето по бузата и подигравателно повдигна вежди към Кайро.
— Няма нищо лошо в приказките. — Момичето имаше нужда от нещо красиво, нещо, което бе липсвало на Кайро като дете. — Или пък в мечтите. Всеки има своите мечти.
— И аз имам една мечта. — Гарнет се ухили широко и погледна първо към Соломон, после към Кайро.
Тя познаваше този поглед. Всеки момент момичето щеше да каже някоя шега за мама и татко или някоя мръсотия относно секса. Детето бе видяло какво ли не на Барбари Коуст — от аборти до сексуални оргии. Беше надничала през ключалките при всеки удобен случай и знаеше невероятни истории за проститутките и клиентите им.
— Разбрахме се, че вече няма да говориш неприлични неща — обади се Кайро.
Въодушевена от изморения вид на Соломон, който според нея се дължеше на това, че е работил усилено, за да „направи бебе“, Гарнет не бе спряла е да говори за това през целия ден.
— Значи ще отглеждаш овце? — каза след малко Кайро, измествайки разговора.
— Или говеда. Но най-вероятно пшеница. Скоро и тук ще има мелници за брашно. — Соломон гледаше към снимката им от сватбата, която фотографът бе изпратил по един каубой. Кайро изглеждаше замаяна, а изражението на Соломон бе непроницаемо. — Къщата стана много уютна.
— Защото мебелите ми са като за луксозен апартамент. Но те, разбира се, са тук, някои от тях дори натикани в ъглите — каза равно Кайро, втренчена в него. — Пшеница. Сеене, оране, вършеене в августовските жеги…
Соломон я гледаше невъзмутимо.
— Трябва да науча занаята, а за това ще ми е необходимо известно време. Междувременно мога да се занимавам с добитък и да работя като ратай при други фермери.
— Пшеница. Една буря може да помете всичко. Зависим си от времето. Какво те кара да мислиш, че ще
