— Лош ден — повтори Соломон. — Ела тук.
Кайро се остави да бъде привлечена от ръцете му. Сложи глава на рамото му. Всичко, което искаше от него, бе да й каже, че е в настроение. После щеше да го изгони от спалнята си.
— Защо не си в настроение? — обади се тя, като продължи да подсмърча.
Той изсумтя.
— Би трябвало да знаеш защо.
— Знам — излъга тя, после отново го целуна по устните. Очакваше всеки момент той да признае, че тя се целува много добре.
Устните му отвърнаха леко, ръката му се плъзна към бедрото й, притисна го леко, после отново се върна на гърба й.
— Много лошо е да целуваш един работник, който е изтощен от цял ден оране — прошепна той тихо, дрезгаво. — Ако изпитваш угризения зарази съпружеските си задължения, една лека целувка по бузата ще свърши работа.
Той имаше чудесен вкус, а тя искаше да му даде урок, и отново го целуна по устните. Пръстите й леко се размърдаха върху гърдите му.
— Много си топъл — прошепна тя. Беше възбудена, както винаги ставаше при допира им.
— Имах много работа на полето, а днес беше горещо — прошепна той и леко гризна устните й. — Сигурно ще заспя всеки момент.
Кайро стисна очи. Соломон лежеше до нея. Можеха да играят и на друго, освен на билярд, и този път тя щеше да го победи. Бавно плъзна бедрото си върху неговото.
Соломон — нейната жертва — лежеше неподвижно и я наблюдаваше.
Тя притисна дланта си към гърдите му.
Ръката му се придвижи по гърба й и бавно свали горнището на пижамата. Кайро се вцепени.
Желаеше Соломон така, както не бе желала никой друг мъж.
Когато пръстите му погалиха гърдата й, а единият се спря върху зърното, тя рязко си пое въздух.
Той я целуна по врата, а после целуна гърдата й и тялото й се изпъна като струна. Когато погали и другата й гърда, Кайро осъзна, че й е много топло, че бедрото й се движи върху неговото.
После Соломон я целуна и тя отвърна на дивата, трескава целувка. Хвана главата му, за да го задържи, да го направи свой, да го приласкае до гърдите си…
Бавно, съвсем бавно, светът сякаш се обръщаше наопаки, докато тя се наслаждаваше на всяко докосване, всяка целувка, всяка ласка. Соломон лежеше върху нея, подпрян на ръцете си.
Толкова силен и топъл! Беше неин, целувките му й доставяха удоволствие.
Тя го прегърна, за да го задържи при себе си, за да удовлетвори желанието, което се надигаше в нея.
— Обвий краката си около мен — прошепна на пресекулки той и върхът на езика му близна ухото й.
Тя потрепери и стисна бедрата си.
— Соломон…
— Шшт!
Ръцете му се плъзнаха по тялото й, хванаха бедрата й и ги надигнаха. Коляното му разтвори нейните, правейки място за тялото му.
Той лежеше между краката й — топъл, твърд. Кайро сграбчи раменете му, когато онази част от него намери женствеността й и леко се плъзна в нея.
— Да… или не? — прошепна той. Дишаше дълбоко и я наблюдаваше.
— Аз…
Тя прехапа устни. Желаеше го, умираше за него. Той я целуна толкова сладко, толкова нежно, че хълбоците й сами се надигнаха към него. Тя го желаеше, сърцето й препускаше…
Обви крака около него, за да не я остави. Не и сега.
— Да.
Хвана го през кръста, задържайки го близо до себе си, а целувките му ставаха все по-горещи, все по- дълбоки и сладки и…
Тя извика. Леката болка я изненада.
Соломон спря да се движи Тялото му се беше сляло с нейното. Погледна лицето й, сълзите й.
— Кайро?
Ръцете й го притискаха силно. Той много внимателно се отпусна върху нея, прегърна я нежно, погали я. Сърцето му биеше до нейното и силното му, мускулесто тяло трепереше в ръцете й, като че ли беше огромен звяр, който тя трябваше да укроти.
Тя целуна влажното му чело и погали гърба му. Пръстите й откриха дълбоки белези и бавно ги проследиха.
— Какво се е случило?
Той се отдръпна леко и тя надигна тялото си, за да го задържи.
— Никъде няма да ходиш, мистър Улф.
— Няма да издържа много — промълви мрачно той.
Домиля й от тона на гласа му, защото бе успяла да махне външната обвивка на Соломон и да докосне нещо дълбоко вътре в него, точно както той бе направил с нея. Той стоеше съвсем неподвижен и изглеждаше потресен до дъното на душата си.
— Не съм бил с жена от шест години… не е трябвало да спирам. И, за Бога, никога в живота си не съм бил с девица.
Изглеждаше съкрушен и тя започна да го успокоява.
— Е… значи това е една нова игра с мен, нали така?
Тя погали косата му. Лежеше под него тихо, кротко. Устните му се притиснаха в шията й и леко я целунаха. Тя се бореше с нетърпението, с нуждата да…
Изведнъж той се надигна, после се притисна към нея и тя трябваше да му се отдаде докрай…
— Кажи го! — заповяда той. Лунната светлина заливаше голите му рамене.
— Да — прошепна тя. Имаше чувството, че ще умре от желание.
Соломон я притисна — леко, нежно, и започна да се движи в нея.
Тя се възпламени още повече, притисна се към него, застена. Той беше част от нея, беше неин. Огънят на страстта я изгаряше, тя крещеше, сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите. Заби ноктите си в раменете на Соломон и изведнъж сякаш излетя нанякъде, за да се върне след малко отново вкъщи, в леговището на своя дракон, сгушена до него.
Събуди се от ударите на сърцето на Соломон под бузата си, от усещането, че той се грижи за нея, че покрива голото й рамо с чаршафа, че я гали и люлее.
Кайро се сгуши до него. Това й стигаше засега — беше получила това, което искаше.
Прегърна го силно. Той беше нейната награда, защото колкото и малко да знаеше тя за любовта, разбираше, че беше го предизвикала и го бе победила. Тя потъна в дебрите на съня, като галеше гърдите му и се усмихваше до рамото му. Най-накрая бе победила Соломон Улф, беше го завладяла. Тя леко размърда бедрото си до неговото.
Слънчевата светлина я заслепи. Кайро се зави през глава.
Бедрата й бяха омекнали, тялото й беше сънливо и сякаш нямаше кости. Гърдите й я боляха, зърната бяха напрегнати.
Тя изстена, спомняйки си затова, което бе станало през нощта.
— Ще трябва все пак да се измъкнете оттам по някое време — прогърмя басът на Куигли над главата й. — Тази стая е в ужасно състояние. Навсякъде има дрехи. Наистина се надявам, че не е скъсал още от бельото ви.
— Изчезвай — каза тя. Не искаше да вижда никого в ярката, ослепителна светлина на деня.
— Мамо, Куиг и аз приготвихме закуската ти — прозвуча щастливият глас на Гарнет. — Татко каза, че сигурно ще искаш да спиш до късно, затова разполагахме с много време. Татко изглеждаше много изморен и раздразнителен тази сутрин, но правенето на бебето сигурно го е изтощило. Той не е вече млад. Но когато каза, че сигурно ще спиш до късно, разбрах, че се е постарал и че бебето ни скоро ще се появи. — Гарнет
