проклет да съм, ако не продължавам да я дразня — закани се той.
— Какво правиш? — попита Кайро.
Беше се събудила, за да види как Соломон надига чаршафа й и се промъква до нея. Тя стана от леглото и горнището на копринената й пижама се отвори, защото Соломон бе затиснал колана й. Тя сграбчи плата, молейки се това да е само един кошмар.
Беше заспала, опитвайки се да забрави деня на поражението си. Трябваше да събере сили за битката със Соломон на сутринта — когато щеше да наложи своите правила.
Лунната светлина осветяваше стаята и тя можеше да види чертите на лицето му, гърдите му и корема му — останалата част от тялото му бе покрита от чаршафа — от най-хубавия й памучен чаршаф. Забеляза, че… зверчето му е временно в покой. Той надигна възглавниците зад себе си и седна, сложил ръце зад главата си. Гледаше я, а на лицето му грееше почти момчешка усмивка.
— Утрото в ранчото настъпва рано. Прибрах се да спя тук.
— Не и в моето легло — заяви тя и отметна назад дългата си плитка.
— Трябва да спя все някъде.
Кайро се опита да се пребори с гнева, който я обземаше, но не успя.
— Махай се, или аз ще се махна.
— Направи го — провлачи Соломон. Все по-широката му усмивка още повече я дразнеше. Тя се пресегна и сграбчи една щека. С другата си ръка сграбчи двете части на пижамата си и тръгна към него. Соломон повдигна въпросително вежди, присви устни и й изпрати въздушна целувка.
— Вън! — повтори тя и вдигна щеката. Соломон я хвана и я дръпна в леглото.
— Ти ще дойдеш тук — каза той със закачлива усмивка.
Тя се заизвива под него, но той здраво бе хванал китките й.
— Предполагам, мислиш, че това е смешно.
Усмивката на Соломон стана още по-широка.
— Би могло да бъде.
После той мушна главата си между шията и рамото й, издавайки ръмжащи звуци.
Кайро се постара да не се разкикоти и не помръдна. Брадата му я гъделичкаше, но освен това тя усещаше и друга възбуда, предизвикана от допира на тялото му до нейното.
— Какво точно правите, мистър Улф? — попита предпазливо тя.
— Опитвам те. Имаш вкус на кора на пресен хляб, намазана с масло.
— Ти очевидно използваш слабостта ми. Беззащитна съм, смачкана под тежестта ти. Явно си един насилник, който взема това, което иска — каза внимателно тя, опитвайки се да не обръща внимание на милувката на пръстите му върху вътрешната част на китките си.
Соломон остана неподвижен известно време, после каза:
— Вярно е.
После се обърна с гръб към нея и придърпа чаршафа върху раменете си.
Кайро полежа малко, после се измъкна от леглото, взе една възглавница и отиде на пръсти до вратата. Не можа да я отвори. Тя я дръпна леко, чу се дрънчащ звук и Кайро затаи дъх.
— Как да я отворя? — попита тя.
— Никъде няма да ходиш — каза бавно той.
— О, да, ще ходя. Отказвам да бъда малтретирана и държана в капан — отвърна тя и тръгна към прозореца. Хвърли възглавницата отвън и преметна единия си крак през отвора.
— Какво те кара да мислиш, че щях да те пожелая? — провлачи зад нея Соломон.
— Показваше такива признаци, мистър Улф — отговори тя и стисна здраво прозореца. — Щеше да ми счупиш ребрата.
— Ха!
— Какво точно имаш предвид с това „Ха!“? — попита тя и бавно прибра крака си обратно вътре. — В края на краищата, аз съм твоя жена — продължи тя, когато той не каза нищо. — И искам да желаеш жена си. — Тя потрепери от гняв. Беше достатъчно женствена; какво му ставаше на Соломон?
— Не мога — каза той след дълга прозявка. Кайро рязко си пое въздух.
— Защо не можеш?
— Не съм в настроение.
— Не бил в настроение! Е, добре. Хубаво, че го разбрах. — Изведнъж се сети за нещо. Белезите върху китките му може би означаваха, че е раняван и на други места по тялото. Някои важни места, които имат нещо общо със съпружеските задължения. — Да не би да си бил ранен… ъъъ… на място, което би ти причинило затруднения?
— Не искам да говоря за това — промълви той, после й обърна гръб и отново придърпа чаршафа върху раменете си.
В Кайро се бореха любопитството и раздразнението. Направи няколко крачки към леглото.
— Ти започна всичко това и сега ще ми обясниш защо не си в настроение. Ако си… неспособен като съпруг, аз трябва да знам. Няма да кажа на никого.
Соломон мълчеше. Кайро се приближи още повече.
— Ако си се наранил, след като последния път ние… ъъъ… Трябва да ми кажеш. Може би имаш нужда от лекар.
— Имам нужда от друго, не от лекар — промърмори сънливо той.
Дойде й друго наум. Познаваше доста суетни мъже.
— Или… не си от онези мъже, които си слагат… разни неща, за да създават впечатление, че са по- надарени… Не си, нали? Чела съм за едно италианско приспособление, което… ъъъ… — Тя не знаеше как точно работеше това приспособление, но една французойка й беше разказвала нещо подобно…
Той изсумтя с отвращение, после въздъхна. Кайро беше отчаяна. Ако той заспеше сега, може би никога нямаше да узнае защо не беше в настроение да спи с жена си.
— Соломон? — Тя леко бутна рамото му. — Мистър Улф? Спиш ли?
— Опитвам се — промърмори той след още една прозявка. — Иди и вдигни резето, ако искаш да излезеш. Сложил съм го по-нависоко, заради Гарнет. Тя е виждала много мъже голи, но на мен това не ми се нрави.
Кайро се приближи още повече и отново побутна рамото му.
— Да не би да искаш да кажеш, че след като ме насили да се омъжа за теб, след като ме мачка в леглото ми и след всички тези проклети целувки, тази нощ не те интересувам — в нощта, когато дойдох при теб? — Тя спря, защото усети, че пръстите на краката му си играят с нейните. Отдръпна крака си. — Не се опитвай да ми отвличаш вниманието, като си играеш с пръстите ми — заяви тя и се наведе още повече към него. — Искам да знам защо не си в настроение.
Соломон бавно се обърна и я изгледа. Ръката й се плъзна от рамото към гърдите му. Той я притисна със своята. Сърцето му биеше равномерно под дланта й и тя леко размърда пръсти, заинтригувана от кожата му, от космите по гърдите му, от плоското зърно. Той трепна.
— Не можеш да се целуваш добре — каза той. — Необходима е истинска целувка, за да възбудиш един мъж.
— Ха! Само се оправдаваш.
Той отново й обърна гръб.
— Целувам се достатъчно добре. — Той не каза нищо, затова тя сграбчи рамото му, притисна го към леглото и се наведе над него. — Ето. Виж това! — После го целуна както можеше и се надигна, за да го погледне. — В настроение ли си вече?
Соломон се прозина и затвори очи.
Кайро се тръшна на леглото до него, кръстосала ръце на гърдите си. Опита се да преглътне огромните сълзи, които пареха в очите й, но не можа.
Подсмръкна. Само веднъж.
След дълго мълчание Соломон попита дрезгаво:
— Какво има?
— Имах лош ден — проплака тя и изтри сълзите си с чаршафа. — Аз съм булка. Никога преди не съм била, а ето, че нищо не става както трябва.
