изписано учудване, когато най-накрая отвори очи и го погледна.
— Съжалявам, че са ти причинили болка, скъпи Соломон — прошепна тихо тя и целуна ъгълчето на устата му.
Той се вцепени — не искаше да допуска тъмното минало в настоящия момент, нито пък Кайро в живота си.
— Онова няма нищо общо.
Тя погали бузата му.
— Знам. Но съжалявам, че си изпитал болка.
Беше му неудобно от нежността, която виждаше в очите й.
— Имаш нужда от къпане, мисис Улф. Ще ми позволиш ли?
Соломон стана, взе я на ръце и влезе с нея в потока. Тя се вкопчи във врата му.
— Няма да посмееш…
Тя потъна под водата и изплува задъхана. Соломон прилепи устните си към нейните и отново потъна с нея под водата. Кайро се освободи и се изправи. Косата й беше залепнала по тялото.
— Звяр такъв! Ти си истински звяр! — изсъска тя, преди да потопи главата му под водата.
Соломон пъхна глава между краката й, целуна я интимно, вдигна я на раменете си и излезе от водата. Имаше намерение за в бъдеще да направи нещо повече на онова сладко място.
Кайро сграбчи един клон и излезе на брега. Сложи ръце на кръста си и се втренчи в него, мокра, ядосана и прекрасна. Изчерви се силно и той си помисли колко сладка е в момента.
Докато той се бършеше с ризата си и се обличаше, устните й се движеха, сякаш се опитваше да каже нещо. После изведнъж грабна дрехите си.
— Ще трябва да ми помогнеш да си облека роклята — каза тя и я хвърли върху него.
— Да, мадам. Но ще е по-добре, когато следващия път ме проследиш, да не носиш толкова дрехи.
— Хм.
Тя се напъха в роклята си и бързо приглади гънките й в опит да прикрие това, което се беше случило. Видя едно озеленено петно от трева и му хвърли яден поглед.
— Ти! — Само това успя да каже с тих, обвинителен глас.
Стоеше пред него в здрача, измачкана, мокра, ядосана и готова да се нахвърли върху него. После погледна към стъпканата трева, където два пъти бяха правили любов, и се изчерви. Ръцете й трепереха, когато слагаше ръкавиците си. Вдигна чадъра си и го отвори, въпреки че слънцето вече залязваше.
Соломон се наведе да я целуне и тя леко се приведе към него, докато той закопчаваше роклята й. Ръцете му леко трепереха и той хвана гърдите й. Тя поклати глава.
— Не мога да повярвам, че това се случи току-що.
Той я притисна към себе си.
— Ти разкъса илиците ми! — възкликна тя. — Мислех, че стрелците са сръчни хора.
Той я целуна по челото. Не искаше да си признае колко бе силно желанието му, колко нетърпелив бе да я вземе.
— Съвсем отскоро съм съпруг.
Кайро въздъхна уморено и му позволи да я погали по гърба. Беше й хубаво до него. Соломон затвори очи, за да запази нежността на момента.
— Няма да приемаш храна или каквото и да било от онази жена. Или от друга жена, докато си в моето…
Той й се ухили.
— Твърде късно. Мисис Йохансен ми изпрати едно пиле и ябълков пай. Изпраща много поздрави на жена ми и каза, че ще дойде да ти помогне веднага щом приберат житото. Жените на фермерите ще се събират в четвъртък и биха се радвали, ако се присъединиш към тях.
Кайро се опули.
— Какво?
Соломон сви рамене.
— Изглежда си мислят, че сега, след като си станала жена на фермер, ще се сближиш с тях.
Тя махна с ръка.
— Както и да е. Аз съм задължена да върна жеста, като сготвя нещо за нейното семейство. Не изгарям от желание да се впускам в сладки приказки за това, как се вари яйце, мистър Улф. О, знам с какво се занимават домакините, но не искам да съм причислена към тях точно от теб.
Той повдигна вежди, в очакване тя да продължи. Кайро изсумтя, после тръгна към къщата, вдигнала чадъра си като знаме.
ГЛАВА 11
Кип бавно отпусна пръстите си от новата дръжка от розово дърво на пистолета си. Стоеше, разкрачил широко крака, и чакаше. Беше дошъл да види дали Кайро има нужда от него и я откри, облегната на Соломон в сенките на дърветата. Това беше нежна, интимна прегръдка, прегръдка между жена и любовника й. Сърцето на Кип болезнено се сви. Соломон я прегръщаше със същата нежност.
Ако се бе държал с нея малко по-различно, Кип щеше да се втурне към него.
Младежът преглътна. Сърцето му отново се сви.
Изведнъж се почувства ненужен, какъвто беше, преди да се запознае с Кайро.
Беше положил толкова усилия, беше чел поезия, следеше новините за висшето общество във вестниците — само за да може да говори за вълшебния свят на Кайро. Този свят, за който тя бе копняла и който Соломон Улф й отне. Тя беше първият приятел, който бе имал, първата жена, която го накара да поиска да направи нещо от себе си, да постигне нещо. Тя носеше светлина в живота му и му помагаше да забрави горчивото минало, прекарано с майка му, Дънкан и Едуард.
Стомахът му се сви, изведнъж му стана студено въпреки топлата лятна нощ. Беше мислил за себе си като за рицаря на Кайро, който щеше да я измъкне от работата й в билярдната зала. Имаше намерение да се грижи за нея, да види Ню Йорк заедно с нея.
Бръкна в чантата на седлото си и извади един наръчник за бални танци. Скъса листовете един по един и ги разпиля в праха на Монтана.
Соломон бе отнел мечтата на Кип. След два месеца Кип и бандата му щяха да имат достатъчно пари, за да… Ръката му стисна силно юздите.
В този момент вратата на къщата се отвори и Гарнет се втурна навън към Кайро. Прегърна я и смехът на жената огласи нощта. Гарнет взе чадъра й. Кайро се наведе, за да я прегърне, и двете се втурнаха към един отворен прозорец в новата част на къщата. Кайро стъпи на един пън и се вмъкна в къщата. Гарнет я последва.
Огромната фигура на Куигли стоеше на вратата. Негърът поклати глава.
— Игрички — промълви Кип.
В къщата на Натсънови игрите бяха болезнени и смъртоносни. Всяка стрела се насочваше внимателно; заговори и интриги се извиваха като змии.
Чу стъпки на мъж, по-тежък от него, който очевидно нарочно вдигаше толкова шум.
— Кой е там? — Човекът идваше към него и водеше кон.
— Синко! — Поздравът на Соломон беше тих и любезен.
— Не ме наричай така — отвърна Кип също толкова тихо и сложи ръка на дръжката на пистолета си. Никой никога не го беше наричал „синко“. — Бих могъл да те убия и никой нямаше да разбере.
— Би могъл. Нямаше да те спра.
— Бих могъл да защитавам Кайро сега, когато я разори… когато я доведе в тази съборетина. А също и детето. — Гневните нотки в гласа на Кип обвиняваха мъжа, който му бе взел всичко.
Шапката на Соломон скриваше лицето му.
— Ще се радвам, ако останеш за вечеря.
— Мислиш, че ще ям на твоята маса, старче? След като взе моята жена? Ти й отне достойнството. Когато беше сама, мъжете я уважаваха като дама.
— Аз ще се грижа за нея. Кажи ми ти как я караш.
