Детето, което влезе с мистър Улф, се втренчи в жените, а той сложи ръка на главата му и спря поглед върху жена си.
Адел усещаше как въздухът между мистър и настоящата мисис Улф се нажежи и реши, че той не е доволен как тя се грижи за дома му. Кайро потрепери и се изчерви.
— Това е Соломон. Соломон, запознай се с Адел Коб. Дошла е чак от Канзас само за да се запознае с теб. А това са Морийн и Дела. Те ще прекарат нощта тук… в нашата спалня. О, скъпи, страхувам се, че ще се наложи да спиш в плевника — завърши с мила усмивка.
— Очарован съм — промърмори Соломон, без да сваля очи от Кайро.
По време на вечерята жените обсъждаха рецепти за гозби, как преправянето на дрехи спестява пари и как трябва да се възпитават децата. Гарнет се притискаше към Соломон — очевидно защитаваше територията си. Адел с отвращение отбеляза, че той прегърна детето и го целуна по бузата. След като се оженеха, тя щеше да изпраща момичето в леглото още при залез слънце, за да не може омразното изтърсаче да им прекъсва вечерята. Тя отново рязко си пое дъх, когато забеляза как потрепват бицепсите на Соломон.
Кайро се наслаждаваше на очевидното неудобство, което изпитваше Соломон, но знаеше, че Адел не можеше да я замести. Отношението й към децата хич не беше добро. Морийн дърдореше прекалено, а Дела беше немарлива. Кайро ги остави на грижите на Соломон след вечеря и отиде да полежи в сламата, сложила ръце под главата си. Усети мъжкото ухание на Соломон, но не отвори очи. Той легна до нея. Тъй като не каза нищо, тя се обърна на една страна и го погледна.
— Е? Коя от всичките? — попита тя. Усети тежкия парфюм на Морийн. — И къде са Куигли и Гарнет?
— Гарнет прави най-лошото, на което е способна, както и Куигли. Аз напуснах бойното поле, когато Адел се опита да ме вкара в спалнята.
Кайро седна.
— Не го е направила! Ще си тръгне още утре сутринта. Нито една не е подходяща, Соломон.
Той се замисли.
— Дела изглежда…
— Дебела и немарлива. С нея Гарнет ще подивее.
Соломон повдигна вежди.
— Всичките говорят твърде много. Сякаш кудкудякат. Меки са и закръглени като кокошки.
По гърба на Кайро премина тръпка: той беше оставил жените и бе дошъл при нея. Соломон се протегна и затвори очи. Тя се примъкна до него и махна черния кичур коса от челото му. Изглеждаше толкова изморен.
— Не са толкова лоши. А ти имаш нужда от баня — прошепна тя, опитвайки се да не обръща внимание на нежността, която я изпълваше.
Половин час по-късно тя седеше на едно одеяло до потока, докато Соломон се къпеше. Когато той излезе от водата и се избърса с дрехите си, Кайро вдигна поглед към пълната луна.
— Ще се постарая следващата кандидатка да не е толкова приказлива — каза му тя.
Не трябваше да поставя Соломон в неудобно положение, след като бе работил цял ден. Погледна към тревата в нозете си. Но пък само да му намереше подходяща съпруга, щеше да е свободна да отиде в Ню Йорк.
Изведнъж Соломон я бутна назад, легна върху нея и намери устните й със своите.
Мразеше го заради нежността му, ненавиждаше го за желанието му, защото то я караше да изпитва чувства, които не искаше да изпитва.
— Ти не си това, което искам — прошепна тя с треперещ глас, докато той я целуваше по шията.
— Гореща си и си влажна — каза просто той.
— Моля те, не тук — успя да промълви тя, когато той надигна полите й.
Но Соломон я целуваше толкова страстно, че тя се притисна към него.
— Злодей — прошепна тя, надигайки се към него.
Желанието й я шокира. След всичките й ултиматуми тя продължаваше да се наслаждава на нежността му, да се радва на ласките му. Лежеше под него, галеше косата му и слушаше как сърцата им бият в един ритъм. Захапа игриво ухото му, после го целуна.
Все още в нея, Соломон се напрегна.
— Не съм скъсал нищо — заяви сърдито той.
— Не можеш просто да ме метнеш по гръб и да ме вземеш, когато искаш…
Но тя също го беше пожелала и тази мисъл я плашеше. Тя обърна глава към луната и затвори очи. Не можеше да понесе мисълта, че някоя от жените в къщата може да го има по този начин — трескав, обладан от страст, великолепен.
Сълзата, която се търкулна по бузата й, падна върху одеялото, когато Соломон се наведе над нея.
— Не се тревожи — прошепна той.
— Трябва. Трябва да се грижа за всички нас.
— Какво имаш предвид? — попита той след доста време, но тя не отговори.
Когато той се опита да се отдръпне, Кайро го стисна с крака.
— Къде си мислиш, че отиваш? Не можеш просто така да започнеш един подобен разговор и да си тръгнеш.
— В такъв случай е по-добре да започнеш да говориш, защото… — Той отново започна да се движи в нея и тя се притисна към него.
— Не можеш да ги имаш — извика тя. Прегърна го отчаяно. Никоя от жените, които искаха Соломон, нямаше да го получи. Не и тази нощ.
На сутринта Кайро изпрати Адел, Морийн и Дела. Те решиха да се настанят в хотела и да си потърсят други съпрузи.
След обяд пристигна Нанси. Тя беше хубава, млада и знаеше как да се грижи за прасета, да засява градина и да разказва забавни истории на Гарнет. Нанси можеше да чете и да смята и нямаше търпение да поиграе билярд.
Соломон я забеляза веднага щом се прибра вкъщи по здрач. Одобри как беше сгънала прането, яденето, което беше приготвила, и изглежда, беше очарован от разговора с нея.
— Ти я харесваш — изстреля Кайро, когато отидоха да нагледат добитъка, преди да си легнат. — Тя ще се грижи добре за теб и Гарнет.
— Може би. Освен това е и твърде нетърпелива — отбеляза той.
— Не е за теб. Твърде е сладникава — Кайро погледна към ръката му, която разкопчаваше копчетата на деколтето й. Затвори очи. Заболя я от мисълта, че гърдите на Нанси скоро ще изпълват ръцете му. — Скъса дантелата на ризата ми — каза тя, въпреки че гърлото й се беше свило от напиращите сълзи.
— Миришеш хубаво — прошепна той в ухото й. Намери зърното й и леко го погали. — Миришеш на…
— Недей отново да ме сравняваш с маргаритка. Нанси е съвсем подходяща.
Тя се намести в скута му, позволявайки му да бръкне под полата й. Въздъхна и стисна бедрата си, когато пръстите му нежно я погалиха. Разтапяше се от удоволствие.
— Защо не спрем за малко и не поговорим за луната? — подразни я той с дрезгав глас.
На сутринта Кайро каза на Нанси, че не е подходяща.
Марджори, Пърл, Дафодил и Стела, които вече бяха погребали общо петима съпрузи, също не се оказаха подходящи.
Минаха две седмици, през които идваха и си отиваха кандидат-съпруги. Всяка нощ Соломон идваше при Кайро и тя го приемаше. Беше изморена и напрегната от тези непрекъснати разговори с жени, на които им течаха лигите, като видеха съпруга й. Соломон обаче изглеждаше доста доволен от цялата тази история, макар че мърмореше за леглото си.
Когато последната кандидатка за седмицата си тръгна, придружена от Куигли и Гарнет, Кайро го погледна сериозно. Мълчанието му привличаше жените като мухи на мед.
