накара да си плати… Да го накара да си признае, че може да го победи.
— Чудя се колко време трябва да мине, за да спреш да се изчервяваш — каза й нежно той и гризна леко устните й. — Цялата гориш, мисис Улф. — Тъмният му поглед се плъзна по тялото й и тя потрепери. — Отново ли ще ме измъчваш?
— Какво имаш предвид? — Тя мислеше как да подходи този път.
— Защо не ми покажеш? — подразни я той. Очите й се премрежиха и тя се прозина.
Не можеше да се възползва от това, че бе сложила приспивателно в кафето му.
Искаше истинска битка, в която да му покаже как се побеждава.
Тя отново се прозина и сложи главата си върху възглавницата до тази на Соломон. Щеше да си получи наградата — той нямаше да й избяга, преди да е признал, че го е победила. Преди да е заспал дълбоко, щеше да го накара да признае, че го е хванала натясно.
— Ще заспиш всеки момент. Приспивателното, което сипах в кафето ти, е много ефикасно.
— Знам — чу го да казва и ръката му намери гърдата й.
Кайро се сгуши до врата му.
— Благодаря ти — чу сънливия си шепот. — Сега, когато вече не съм девствена, няма да имам никакъв проблем. Мога да имам любовници в Ню Йорк и да се забавлявам… и… и… недей… да псуваш, мистър Улф…
— Соломон Улф! — извика гневно Кайро късно на следващата сутрин. Двойната врата към спалнята рязко се отвори.
Куигли спря да лъска огромната си черна кухненска печка с фурна и резервоар за топла вода.
— Благодаря ви, че се погрижихте да донесете печката ми от града, сър. Между другото, сега трябва да ви кажа, че май ви очакват неприятности.
— Благодаря — отвърна Соломон. Кайро стоеше в рамката на отворената врата.
Ярката светлина я заслепи и тя покри очите си с ръка, после бавно я свали и се втренчи в Соломон. Намръщи се и се обърна към иконома си.
— Куиглиии!
Негърът преглътна, премига и ръката му потрепери, когато посегна към каничката за кафе. Наля малко в една порцеланова чашка и я сложи на масата. След това погледна към Соломон, а после към тавана.
— Слава Богу, че детето е отвън и няма да види всичко това.
Соломон се облегна на стената и очите на Кайро го пронизаха.
— Ти! — Тонът й подсказваше, че би искала да го разкъса на парчета.
Посегна към бедрото си, извади някакъв малък нож и го хвърли. Острието се заби в дървото до главата на Соломон.
— Ти! — повтори тя и тръгна към него. Куигли сякаш се смали, когато прошепна на Соломон:
— Надявах се, че скорошната ви сватба ще е дала някакво отражение върху разписанието на неразположенията й, но уви, не е. След една седмица войната ще свърши.
Соломон кимна, без да сваля погледа си от нея.
— Благодаря.
— Какво точно шепнеш, Куигли? — Кайро приближаваше към двамата мъже, като пътьом хвърли един поглед към печката. Забеляза и кутиите с кухненски принадлежности и продукти. — О, тази сутрин вие двамата сте били много заети да местите печки като малки феи, които бързат, за да могат да свършат всичко навреме.
Соломон скръсти ръце на гърдите си, наслаждавайки се на обилната червенина, която изби по бузите на Кайро.
— Красива е като маргаритка.
Тя се отдръпна бързо, сграбчи един кухненски нож от масата и го заби от другата страна на главата му.
— Престани да говориш така! — Тя хвърли още един нож, който се заби до рамото му.
— Добър удар — отбеляза Соломон. Тя сложи ръце на хълбоците си.
— Е? Какво ще кажеш за себе си?
— Мисля, че мога отново да те върна в леглото.
Тя махна раздразнено с ръка. Куигли грабна едно медно канче, което беше в обсега й.
— Не и това. Току-що го лъснах.
— Една съпруга обикновено целува мъжа си сутрин — обади се Соломон.
Четвърти нож за малко не отнесе една много важна част от тялото му. А Кайро изглеждаше така, сякаш все още загрява.
Тя се обърна рязко, върна се в спалнята и трясна вратата след себе си.
— Да живееш с жена, не е най-лесното нещо на този свят — мъдро отбеляза Куигли. — Аз гледам в такива периоди да се крия възможно най-добре.
Вратата отново се отвори и Кайро насочи един пистолет към Соломон.
— Знам как да стрелям с това — започна тя тихо. — Куигли, той ми даде приспивателно и аз нямам представа какво ми се е случило. Това беше един долен, мръсен номер, какъвто само един подъл, пропаднал страхливец може да използва.
— Плашиш ме — промълви Соломон и тръгна към нея.
— Ще ти пръсна главата. Всеки негодник, който използва приспивателно върху жена, е по-мръсен от калта и трябва да бъде… — Тя погледна над рамото му към Куигли, който наблюдаваше сцената с интерес. — Хм. Соломон, влез в спалнята, ако обичаш. Куигли?
— Тъкмо излизах да нагледам младата господарка. Твърде тиха е от известно време, а това със сигурност означава някоя нова пакост. Може би все пак не трябваше да му слагате сънотворното. Той, изглежда, има опит в тези неща.
— Куигли! Вън! Веднага! — Гласът на Кайро беше прекалено тих.
— Излизам да се погрижа за новата си градина с подправки — каза Куигли и погледна съчувствено към Соломон.
Кайро насочи пистолета към гърдите на Соломон, после му направи знак да отиде в спалнята. Внимателно сложи пистолета в кобура му и затвори вратата.
— Само злодей би използвал приспивателно, за да се възползва от една дама.
— А беше ли честно от твоя страна да го използваш върху мен? — попита внимателно той.
— Разбира се. Ти си покварен. Ти си по-силен. И изглежда си… ненаситен. Реших да преосмисля поведението си и да установя нови правила на играта.
— Къде си се научила да хвърляш така ножове?
Кайро гордо вдигна глава.
— Всяка дама трябва да знае как да се защитава.
— Какво те кара да мислиш, че снощи съм се „възползвал“ от теб? — попита той, заинтригуван — от изненаданото й изражение и от червенината по бузите й.
— Ами… така си помислих.
— Само че си сгрешила. Ти ме бутна в леглото и ти…
— Не искаш да кажеш, че аз… че аз…
— Един мъж се уморява, когато жена му непрекъснато иска това от него. Но ако това трябва да направя, за да си щастлива, ще се опитам да се справя. Изглежда доста труден начин за започване на деня. Все още не си издоила кравата. — Соломон свали колана си и го сложи на масата до леглото. Хвана колана на халата й и я придърпа към себе си. — Прекалено много говориш.
— Още не си се отървал — каза тя, преди да паднат на леглото, да се търкулнат по него и да се озоват на пода сред купчина одеяла. — Махай се! — извика тя задъхано.
— Накарай ме — подразни я той и видя блясъка, който се появи в очите й.
Никога не беше имал нужда от никого. Но виждайки разбърканата й блестяща коса, внезапния свян в полуотворените й очи, гърдите й, почувства нужда от…
Соломон я целуна и вдиша женствения й аромат. Плъзна устните си по шията й там, където бясно биеше пулсът. Трябваше да влезе в нея, да се докосне до жаравата в нея.
