Последната нощ на „Титаник“

души	393 души
Общо:	854 души	651 души

Накратко казано, в лодките е имало около 75 процента повече мъже и 45 процента по-малко жени в сравнение с оценките и на най-консервативните спасени. Към това трябва да добавим и факта, че лодките са отблъснали от кораба с 25 процента по-малко хора от пресмятанията.

ПО КОЕ ВРЕМЕ СА СЕ СЛУЧИЛИ РАЗЛИЧНИТЕ ИНЦИДЕНТИ? Всички са съгласни, че „Титаник“ се е ударил в айсберга в 23:40 часа и е потънал в 02:02 часа, но съществуват пълни разногласия за случилото се в този интервал от време. Цитираните в тази книга часове са откровена, макар и недоказана, оценка на хора, които са били в центъра на събитията. Напрежението също си е казало думата. Г-жа Луис М. Огден от „Карпатия“ е показателен пример за това. В един момент, докато е помагала на някои от спасените при настаняването им, тя се отбила при г-н Огден, за да попита колко е часът. Неговият часовник бил спрял, но по думите му трябвало да е 16:30 часа. В действителност било само 09:30 часът сутринта. Двамата били толкова погълнати от своите занимания, че загубили представа за времето.

КАКВО КАЗВАТ РАЗЛИЧНИТЕ ХОРА? В тази книга няма възпроизведени произволни разговори. Думите са цитирани така, както по спомена на хората са били казани. Но все пак са възможни грешки. Често пъти едни и същи разговори бяха предавани с леки вариации. Например разговорът между капитан Рострън и четвъртият помощник Боксхол след приставането на лодка № 2 до борда на „Карпатия“ има четири варианта. Съдържанието е едно и също, но думите малко се различават.

КАКВО Е СВИРИЛ ОРКЕСТЪРЪТ? Легендата е, че оркестърът е потънал, свирейки „По-близо до тебе, господи!“. За същото настояват и много от спасените и няма основание да не се вярва на тяхната искреност. Други са на становището, че оркестърът е свирил само рагтайм. Един мъж твърди, че той ясно помни последните моменти на оркестъра, когато той изобщо не е свирел. В хаоса от противоречиви твърдения е прието за вярно казаното от младши радиооператора Харълд Брайд — трениран наблюдател, педантично точен, намирал се на борда до последния миг. Той ясно си спомня, че когато лодъчната палуба е била погълната от водата, оркестърът е свирил химна „Есен“.

СПАСИЛ ЛИ СЕ Е МЪЖ, ПРЕОБЛЕЧЕН КАТО ЖЕНА? Докато се събираше материалът за тази книга, бяха посочени поименно четирима пътници от първа класа, които са били в ролята на преоблечения като жена мъж. Не бяха събрани улики за нито един от тези мъже, напротив, значителни доказателства за обратното. Например едно проучване намекна, че единият от мъжете е станал прицел на отмъстителен репортер, на когото е отказано интервю. Другият — известен местен политик — бе жертва на опозицията. Трети стана жертва на клюките на обществото; бил напуснал кораба преди своята съпруга. В търсенето на голямата игра никой не обърна внимание на третокласния пътник Даниъл Бъкли, който веднага призна, че той е бил мъжът с дамски шал върху главата. Той бе просто един беден, уплашен ирландски младеж и никой не се интересуваше от него.

Отговорът на всички загадки на „Титаник“ никога няма да бъде съвсем верен. Най-доброто, което може да се направи, е да се претеглят внимателно думите на очевидците и да се състави едно честно мнение. Някои сигурно няма да се съгласят и с това и може би с право. Само един прибързан и недостатъчно задълбочен човек може да приеме ролята на краен арбитър за онова, което се е случило през невероятната нощ, когато „Титаник“ е потънал.

Послеслов

Тази книга е за последната нощ на един малък град. „Титаник“ бе точно толкова голям, а и броят на пътниците отговаряше. Да се разкаже всичко, което се е случило е невъзможно; за да се сглоби дори част от картината, бе необходима помощта буквално на стотици хора.

Много от тях бяха свидетели на събитията. Повечето от привлечените 63 спасени помагаха с удоволствие. Представляваха интересна смесица от богати и бедни, пътници и екипаж. Но всички те като че ли имаха две общи черти. Първата, че изглеждаха чудесно. Не е никак лесно да преминеш през такова невероятно силно изпитание, за го надживееш с лекота и да продължиш със спокойна грация към старините си. Втората, че притежаваха благородство, достойно за възхищение. Като представяха хората от най- добрата им страна, те същевременно ненавиждаха и най-малката проява на егоизъм.

Нищо сякаш не ги затрудняваше. Много от спасените допринесоха далеч повече от необходимото за тази книга само за да ми помогнат да получа по-добро представа за случилото се.

Например г-жа Нойл Макфай (графинята от Родиз) разказа как, като вечеряла с приятели една година след ужаса, внезапно е изпитала отвратителното усещане за студ и панически страх, които тя винаги свързва с „Титаник“. За миг, тя не могла да си представи защо? След това осъзнала, че оркестърът свири „Хофманови разкази“, последното музикално изпълнение след вечерята на „Титаник“ в онази съдбовна нощ.

Г-жа Джордж Дарби (Елизабет Най) също сподели една изключително интересна подробност, като разказа как в ранната, мразовита неделна вечер тя и няколко други пътници от втора класа са се събрали в салона да пеят химни, завършвайки със „За тези сред опасностите на морето“.

А г-жа Катрин Менинг (Кети Джилнаф) живо предава безгрижния дух на младите хора от трета класа по време на веселото парти, състояло се в най-евтината за пътниците част на кораба през същата последна нощ. В един момент през помещението се втурнал плъх, младежите го подгонили, а девойките пищели от възбуда. След това партито продължило. Прекрасните очи на г-жа Менинг заблестяват отново, когато си спомни гайдите, смеха и удоволствието да си млада красива ирландка на път за Америка.

Много от спасените в действителност предават мигове от живота на борда с поразителна живост. Тя се чувства при г-жа Д. Д. Мекъл (г-жа Албърт Колдуел), когато тя си спомня шумното заминаване от Саутхемптън… в разказа на Викторин Перкинс (Чендоусън) за шестнайсетте сандъка на семейство Райърсън… в спомените на г-н Спенсър Силвърторн за приятната вечеря с други търговци в неделя вечер… в описанието от Маргарет Шванценбах (Фролихер) на спокойната вечеря в кабината на нейните родители — тя страдала от морска болест и това бил първият ѝ смел опит отново да хапне нещо.

И спомените на екипажа притежават същото качество. Чувстваш го, когато огнярят Джордж Кемиш описва грубата, но дружеска атмосфера в котелните отделения… или когато масажистката Мод Слокъм прави отчаяни опити да въведе ред в турската баня и да я приготви за пътниците. Буквално във всеки ъгъл се търкалят полуизяден сандвич и празно шише от бира. Строителите бяха мъже от Белфаст — жизнерадостно обяснява тя.

Предадената от тези хора атмосфера допринесе толкова, колкото и съобщените факти и случки. Аз ценя изключително много тяхната помощ.

Други пък заслужават огромната ми благодарност за мъчителното възпроизвеждане на мислите и чувствата си по време на потъването на кораба. Джек Райърсън прерови паметта си, за да си спомни как стоял настрана, когато баща му го убеждавал да се качи в лодка № 4. Дали е съзнавал, че животът му виси на косъм? Не, той не е мислил за това. Той е бил просто едно истинско тринайсетгодишно момче.

Най-силно впечатление на Уошингтън Додж младши е направил оглушителния грохот на парата, излизаща от огромните комини на „Титаник“. Той е бил само на пет години.

Пътниците от трета класа Ана Кинкайд (Сьоблом), Селини Декър (Язбек) и Гюс Коне също дадоха значително по-голям принос, отколкото интересните им разкази. Те много ми помогнаха да възстановя царящата в трета класа атмосфера — дълго пренебрегвана страна на случилото се.

И екипажът допринесе много повече от чистото споменаване на техните преживявания. Дълбокото чувство в гласа на хлебаря Чарлс Бърджис, когато той говори за „Титаник“, разкрива дълбоката гордост на човек, който е бил част от неговия екипаж. Благородната любезност на стюардите Джеймс Уитър, Ф. Дент Рей и Лео Джеймс Хайленд осветли несравнимото обслужване, на което са се наслаждавали пътниците. А съобразителността на мъже като старши рулевия Джордж Томас Роу, моряка А. Пъф, хлебаря Уолтър Белфорд и смазочника Уолтър Хърст потвърждават хвалбите на огняря Кемиш, че екипажът се е състоял от цвета на Саутхемптън.

На тях и на много други оцелели от „Титаник“, като г-жа Жак Фютрел, г-жа Хенри Харис, г-жа Х. А. Касбиър, г-жа М. В. Ман, г-жа А. С. Уилямс, Хари Джайлс, Чарлс Джофин и Хърбърт Д. Питмън — най- сърдечна благодарност за отделеното време и загрижеността им.