Последната нощ на „Титаник“

бе налице. Редакторите бяха изключително предпазливи; типичен пример за това бе заглавието на „Херолд“:

НОВИЯТ „Титаник“ СЕ НАТЪКВА НА ЛЕД

И ИСКА ПОМОЩ.

КОРАБИ ТРЪГВАТ НА ПОМОЩ.

Само „Таймс“ пое риска. Дългото мълчание след първите няколко съобщения убеди главния редактор Кар Ван Анда, че корабът е потънал. Той изтърва новината — ранните издания съобщиха, че „Титаник“ потъва и жените са в спасителните лодки; последното издание — че корабът е потънал.

Към осем часа репортерите вече щурмуваха сградата на „Уайт Стар Лайн“, намираща се на „Бродуей“ №9. Вицепрезидентът Филип А. С. Франклин осветли обстановката: даже и да се е натъкнал на лед „Титаник“ може да запази плавателност за неограничено време. „Ние сме абсолютно сигурни в «Титаник». Вярваме, че този кораб е непотопяем.“

В същото време той трескаво пращаше на капитан Смит радиограма след радиограма: „Чакаме незабавна информация и вероятното местонахождение на пътниците.“

С напредването на сутринта започнаха да прииждат приятели и близки на пътниците от „Титаник“: Г-жа Бенджамин Гъгенхейм и нейният брат Де Вит Селиман… бащата на г-жа Астор — У. Х. Форс… Д. П. Морган младши… стотици хора, които никой не познаваше. И богатите и бедните получаваха същите успокоителни усмивки — няма място за тревога… „Титаник“ е непотопяем; е, в най-лошия случай може да издържи поне два-три дни… естествено, има достатъчно спасителни лодки за всички.

Пресата също заприглася. „Ивлинг Сън“ излезе с огромно заглавие:

СЛЕД СБЛЪСКВАНЕТО НА „Титаник“

ВСИЧКИ СА СПАСЕНИ!

Статията съобщаваше, че всички пътници са прехвърлени на „Паризиън“ и „Карпатия“, а „Титаник“ е взет на буксир от „Вирджиниън“ за Халифакс.

Дори светът на бизнеса бе доволен. При първите съобщения курсът на презастраховката на товара на „Титаник“ скочи с 50 процента, след това достигна 60 процента. Но с качването на оптимизма лондонския курс се върна на 50 процента, след това — 45… 30… и накрая 25 процента.

В същото време акциите на Маркони скочиха до небето. Само за два дни се увеличиха с 55 пункта и достигнаха 225. За една акция, която преди година носеше нищожните 2 долара, не беше никак лошо. Дори „Ай Ем Ем“ огромният синдикат, който контролираше „Уайт Стар Лайн“, се отърси от сутрешните сътресения.

Но започнаха да се пускат слухове. Нямаше още нищо официално, но слушащите атлантическия трафик радисти улавяха обезпокоителни радиограми, които не бяха предназначени за техните уши; въпреки това, те разпространяваха съдържанието им. По време на следобеда служител на „Кунард“ научи от свой приятел, че „Титаник“ е окончателно потънал. Нюйоркски бизнесмен телеграфира също на свой приятел в Монреал. Франклин също дочу за това, но източникът му се стори ненадежден и той реши да запази мълчание. В 18:15 надеждата рухна. Пристигна последното съобщение на „Олимпик“: „Титаник“ е потънал в 2:20; „Карпатия“ е прибрала всички лодки с пътници и се е отправила за Ню Йорк с 675 спасени. Съобщението не бе разпространено в следващите няколко часа. Никой не разбра защо, но не се намериха и доказателства в предположението на „Уърлд“, че това е работа на хищниците от „Уолстрийт“ и товародателите, свързана с презастраховането на техните товари.

Франкил продължаваше да се крие от обществеността, когато часовникът в сградата на „Уайт Стар Лайн“ отброи седем удара. Един находчив репортер, който вече бе подушил носещото се във въздуха напрежение, наострено се втурна в кабинета му. Последваха го други.

— Господа! — г-н Франклин заекна. — Със съжаление трябва да ви съобщя, че „Титаник“ е потънал в 2:20 тази сутрин.

Отначало той каза само това, но малко по малко репортерите изтръгваха и други неща. В 20:00 радиограма от „Олимпик“: „Пропуснахме да съобщим, че целият екипаж е спасен“. В 20:15 часа „Вероятно е да има някои загинали“. В 20:45: „Имаме сериозни опасения за големи загуби“. Към 21:00 часа той не удържа фронта и съобщи: има ужасно много загинали… ще заменят кораба с друг, но човешките жертви никога.

В 22:30 пристигна Винсент Астор и изчезна в кабинета на Франклин. След малко излезе, плачейки. Воден от предчувствието си, един репортер телефонира на бащата на г-жа Джон Джейкъб Астор, У. Х. Форс:

— О, господи! — изплака старият джентълмен. — Не ми казвайте това! Откъде взехте тази информация? Не е вярно! Не може да бъде вярно!

С дъщерята на семейство Строс — г-жа Алфред Хес не можа никой да се свърже. Рано следобед тя бе взела специалния влак, нает от „Уайт Стар Лайн“ до Халифакс, за да посрещнат ранения „Титаник“. Към 20:00 часа влакът трополеше през областта Мейн, г-жа Хес бъбреше с репортерите по време на вечеря. Тя бе единствената жена във влака и ѝ беше забавно.

Тъкмо беше започнала своя грейпфрут и влакът намали ход, после спря и тръгна обратно. Не спря докато не стигнаха в Бостън. Тук тя научи: „Плановете се променят. Хората от «Титаник» са тръгнали направо за Ню Йорк“. Тя се зае отново с нощното си четиво, а на следващата сутрин бе посрещната пред вратата на гарата от брат си, който каза:

— Нещата изглеждат твърде зле!

По това време бе получен първият списък на спасените и тълпите отново заляха сградата на „Уайт Стар Лайн“. Г-н Франк Фаркюхарсън и г-жа У. Х. Марвин пристигнаха заедно да научат съдбите на своите деца, които се връщаха от своя меден месец. Майката на невестата, г-жа Фаркюхарсън щастливо извика, като забеляза името „г-жа Даниъл Марвин“; след това си прехапа устните, редом с нея липсваше думичката „господин“.

Г-жа Бен Гъгенхейм се залови за надеждата, че някоя от спасителните лодки липсва:

— Той може би е още на дрейф! — изхлипа тя.

Можеше и да е така, но в този момент никой не знаеше повече. От „Карпатия“ не можеше да се измъкне никаква информация — Рострън използваше радиостанцията само за официалния радиообмен и частни радиограми на спасените и вестниците сами си измисляха различни истории. „Ивлинг Уърлд“ разказа за мъгла, мощната сирена на „Титаник“ и сблъскване със сила на земетресение. „Херълд“ описа как корабът бе разкъсан, хвърлен в тъмнина, почти обръщайки се в момента на удара.

Когато въображението им започна да се изчерпва, вестниците струпаха вината върху спасителния кораб, който пазеше мълчание.

„Ивлинг Мейл“ гръмна:

ХОРАТА СА РАЗГНЕВЕНИ ОТ МЪЛЧАНИЕТО НА „Карпатия“.

„Уърлд“ писа с неудовлетворение:

„Карпатия“ НЕ СЪОБЩАВА ПО РАДИОСТАНЦИЯТА НИЩО ЗА ЗАГУБАТА НА „Титаник“

След вторник дойде сряда… след сряда — четвъртък и все още нямаше новини. Седмичниците изнемогваха без материали. „Харпърс Уикли“ описа намиращите се на борда изтъкнати личности, спирайки се основно на Хенри Слипър Харпър — член на фамилията, която притежаваше списанието. Литературната измислица съдържаше мъгла и ужасен удар, както и малко извинителната забележка: „Какво се е случило, е все още загадка“. Но „Харпърс Уикли“ уверяваше своите читатели, че е приложено правилото: „първо жените и децата — дългогодишна порядка на добрите моряци“. Следващото издание на списанието, вместо да покаже смущение направи журналистически удар — когато Хенри Слипър Харпър се появи невредим с кучето си медалист и личен египетски драгоман, „Харпърс Уикли“ щастливо обяви предстоящата публикация на уникално интервю.

Очакването завърши в четвъртък вечерта. Десет хиляди души наблюдаваха от Батареята как „Карпатия“ минава покрай статуята на свободата. Докато корабът наближаваше до кей № 54 още 30000 души чакаха на пирса. Рострън до края не влезе в допир с репортерите. Той не ги пусна на кораба на карантинната стоянка и докато „Карпатия“ се движеше нагоре по Норт Ривър, от всички страни ги съпровождаха буксири, пълни с репортери, които крещяха въпроси по мегафона.

В 20:37 часа корабът достигна кея и започна да разтоварва лодките от „Титаник“, които пречеха на шквартоването. Те бяха откарани с гребане до кея на „Уайт Стар Лайн“, където ловците на сувенири ги