Последната нощ на „Титаник“

„Карпатия“ не е в никаква опасност, и да ги отпращат обратно по кабините.

След това той изпрати един проверяващ, пасажерския помощник и група отбрани стюарди, които да накарат пътниците от трета класа да запазят спокойствие. Всъщност никой не знаеше каква щеше да е реакцията им при преместването им.

Корабът оживя. Долу, в машинното отделение, сякаш всеки бе хванал по една лопата и хвърляше въглища в пещите. Следващата вахта напусна койките и се завтече на помощ. Някои даже не се облякоха докрай. Старият кораб се устреми напред все по-бързо и по-бързо — 14 … 14, 5… 15… 16, 5… 17… възла. Не бяха и сънували, че „Карпатия“ може да развие такава скорост.

В помещенията на екипажа стюардът Робърт Х. Воън бе събуден от дръпване на одеалото. Някакъв глас му каза да става и да се облича. Беше тъмно като в рог, но Воън дочу, че неговите съседи по легла навличат вече дрехите си. Той попита какво се е случило и един глас му отговори, че „Карпатия“ се е блъснала в айсберг.

Воън се препъна по посока на илюминатора и погледна навън. Корабът цепеше водата, хвърляйки настрани бели вълни. Очевидно на „Карпатия“ ѝ нямаше нищо. Объркани, той и неговите съжители продължиха да се обличат, хвърлени в още по-голям смут от липсата на светлина — някой беше взел крушката на лампата.

Качиха се на палубата и един офицер ги накара да събират одеала. След това в салона на първа класа… рояк от мъже, сновящи наоколо, местейки столове, маси… пренасящи алкохолни напитки от бара в бюфета. Воън и неговите колеги се чудеха какво става. Пусна се мълва, че капитан Рострън търси 3000 одеала за множество допълнителни пътници. Никой не знаеше обаче защо.

Научиха в 01:15. Всички стюарди бяха събрани в основния ресторант и главният стюард Хюз произнесе кратка реч. Разказа им за „Титаник“… обясни им задълженията… направи пауза… и след това заключи:

— Всеки на своя пост за изпълнение на дълга си като истински англичанин. Ако обстановката поиска, ние ще добавим още една славна страница към британската история.

След това стюардите започнаха работа; повечето носеха одеяла от склада до траповете. Тях видя Луис Огден, когато надникна за пръв път от кабината си. Сега той реши да опита отново. Хвана минаващия д-р Макги, но докторът му каза:

— Стойте си в кабината! Това е заповед на капитана!

— Добре, но какво се е случило?

— Сблъскване, но не с нашия кораб. Стойте вътре!

Г-н Огден се върна при жена си. Не знаеше защо, но бе сигурен, че „Карпатия“ се е запалила и сега бърза за помощ. Започна да се облича, след това се промъкна до палубата и намери един познат моряк. Този път получи точен отговор:

— „Титаник“ се е блъснал.

— Не ме пращайте за зелен хайвер — почти триумфално каза Огден, — „Титаник“ се движи по северния път, а ние по южния.

— Вървим на север като бесни. Прибирайте се в кабината си.

Г-н Огден се върна отново при жена си, която го попита:

— Вярваш ли във всичко това?

— Не. Ставай и облечи най-топлите си дрехи.

В главата на г-н Огден сега нямаше никакво съмнение: „Титаник“ бе непотопяем, така че докторът ги баламосваше. Тази версия потвърди най-силните им опасения — „Карпатия“ беше в опасност. Трябваше да се спасяват. Те се измъкнаха някак си на палубата.

И други пътници успяха; обменяха мисли помежду си, криейки се от екипажа на кораба. Постепенно разбраха, че „Карпатия“ не е в опасност. Но въпреки слуховете за „Титаник“ никой не можеше да обясни защо е това диво препускане в нощта. Разбира се, те не можеха да питат, защото веднага щяха да ги върнат долу. Така че любопитните стояха горе, скрити в сенките, с устремени в тъмнината очи, без да знаят за какво да гледат.

Всъщност на „Карпатия“ никой вече не знаеше какво точно търси. В намиращата се над второкласния пушален салон радиостанция Харълд Котъм не чуваше повече „Титаник“. Апаратурата му беше повече от скромна — максималния ѝ обхват бе 150 мили — и той не бе сигурен какво се е случило. Може би „Титаник“ още предаваше, но сигналите му бяха твърде слаби, за да се уловят.

От друга страна, приетите досега съобщения бяха много лоши. В 01:06 часа Котъм чу предаването до „Олимпик“: „Пригответе лодките си; носът потъва бързо“… в 01:10: „Потъваме с носа напред“… в 01:35: „Машинното отделение се наводнява“.

Веднъж „Титаник“ попита „Карпатия“ колко време ще ѝ трябва да стигне до мястото. „Кажи около 4 часа“ — инструктира го Рострън. Той още не знаеше на какво е способен корабът му.

След това, в 01:50 дойде последният призив:

— Идвайте колкото е възможно по-бързо, старче! Водата в машинното отделение е чак до котлите.

След това тишина.

Сега вече минаваше 02:00 и Котъм все още напрегнато въртеше копчетата на радиостанцията. Веднъж при него надникна мис Петерсън и забеляза, че въпреки ужасния студ Котъм бе по риза с къси ръкави. Той се приготвяше за лягане, когато първото CQD пристигна, и още не му бе останало време да се облече.

Горе на мостика Рострън също се чудеше. Той бе организирал своите хора, като се опита да се подготви за всякакви изненади, и сега оставаше най-трудното — чакането. До него стоеше вторият помощник Бисет, отпред високо — допълнителни наблюдатели. Всички напрягаха погледи за следи от лед или следа от „Титаник“. Но досега нямаше нищо освен огледалното море, пламтящите звезди, ярко очертания ясен, но пуст хоризонт.

В 02:35 д-р Макги се качи на мостика и съобщи на Рострън, че долу всичко е готово. Докато разговаряха, Рострън внезапно видя блясъка на зелен огън на хоризонта — на около половин румб вляво от носа.

— Това е бордовата му светлина — изкрещя той, — значи е още на вода!

По всичко изглеждаше, че е така. Очевидно отблясъкът идваше от голямо разстояние. За да се вижда, трябваше да е високо над водата. Бе едва 02:40 и те вече го виждаха — може би все пак „Карпатия“ пристигаше навреме.

След това в 02:45 вторият помощник-капитан Бисет видя слаб продълговат отблясък на около два румба вляво от носа. Беше първият айсберг, който отразяваше светлината на звезда.

След това друг, после още един. Мятайки се на различни страни, „Карпатия“ като по чудо се изплъзваше от айсбергите, без нито за миг да намали скоростта. Затаили дъх до следващия айсберг, вахтените от време на време забелязваха в далечината още зелени огньове.

Сега, когато всичко бе готово, стюардите имаха малко свободно време. Робърт Воън и неговите колеги се отправиха към задната палуба. Като загряващи боксьори преди мач те подскачаха и клякаха, за да се стоплят. Огромен айсберг премина плътно до десния борд и някой извика:

— Хей, момчета! Вижте как една полярна мечка се чеше с парче лед!

Може би шегата не беше толкова добра, но всички се заляха от смях.

„Карпатия“ започна да изстрелва ракети. Една на всеки петнайсет минути, а в промеждутъците — характерните за „Кунърд“ „римски свещи“. Пръсна се слух, че корабът вече се вижда. В основния ресторант стюардите заеха местата си. В машинното отделение захвърляха още по-усилено въглища. При лодките и траповете стояха готови хора. Всички горяха от възбуда, а самият „Карпатия“ тръпнеше целият. По-късно един моряк забеляза:

— Старото корито бе възбудено като нас!

Но Рострън стоеше със свито сърце. Към 03:35 бяха съвсем до мястото на „Титаник“, а от него нямаше и следа. Той реши, че зеленият огън не се е виждал толкова отвисоко. Може би това е в резултат от прозрачната нощ. В 03:50 той даде „внимание, машина“ — бяха почти на мястото. В 04:00 даде „стоп“ — бяха вече там.

Изведнъж лумна друг зелен огън. Беше точно по носа, ниско над водата. В отблясъците на светлината се видя намираща се на около 300 ярда спасителна лодка. Рострън даде ход, направи поворот надясно, за да може да вдигне лодката от левия си, подветрен борд. Само след миг забеляза огромен айсберг точно по носа и бе принуден да тръгне на другата страна, за да избегне сблъскването.