Последната нощ на „Титаник“

нея, тя през цялата нощ се опитваше да я успокои и ободри. В лодка № 6 мадам дьо Вийер непрекъснато викаше името на сина си, който никога не се беше качвал на борда на „Титаник“.

Постепенно избухнаха и разправии. Жените в лодка № 3 се задърпаха за глупости, а мъжете им седяха и мълчаха смутени. Г-жа Уошингтън Додж, която искаше да се върнат обратно против желанието на почти всички стана толкова нежелана, че когато приближи лодка № 7, тя се хвърли в нея в средата на океана. Мод Слокъм — неуморният дамски масажист, помогна да поставят на мястото една дама от лодка № 11, която като връх на всичко навиваше непрекъснато да звъни един будилник. Морякът Дайъмънд — бивш боксьор, кълнеше така цветисто, че нощният въздух още повече посиня.

Много от споровете възникнаха заради пушенето. През 1912 година тютюнът не бе станал още великото универсално лекарство на Америка, което успокояваше болката и напрежението, и жените в лодките бяха шокирани. Мис Елизабет Шутс молеше двама седящи наблизо мъже да спрат да пушат, но те продължаваха, без да ѝ обръщат внимание. Този факт причини раздразнението на г-жа Д. Стюарт Уайт дори по време на следствието. Когато сенаторът Смит я попита иска ли да сподели нещо свързано с дисциплината на екипажа тя избухна:

— Още щом се отделихме от кораба, онези стюарди запалиха цигари. И то в такъв момент!

В създадената в лодка № 1 по-топла атмосфера на близост пушенето не беше проблем. Никоя от жените не запротестира, когато сър Космо Дъф Гордън даде на огняря Хендриксън една хубава пура. Мис Франкатели бе на служба при съпругата на сър Космо, а лейди Дъф Гордън се чувстваше толкова зле, че въобще не обръщаше внимание. Навела глава зад борда, тя повръща през цялата нощ.

Но и лодка № 1 си имаше своите неприятности. Сър Космо и г-н С. Е. Хенри Стенджъл от Невак, Ню Джързи не се спогодиха нещо. Ако лодката беше пълна, сигурно нямаше да се стигне до там, но при дванадесет души само различията проличаха. Според сър Космо г-н Стенджъл крещеше непрекъснато:

— Ей, вие в лодката!

Даваше също така противоречиви съвети на наблюдателя Саймънс накъде да насочи лодката. Никой не му обръщаше внимание, но сър Космо се раздразни толкова много, че му каза да млъкне. Сър Космо бе два пъти по-раздразнен, когато г-жа Стенджъл заяви по-късно в показанията си: „Двамата със сър Космо определихме накъде да вървим.“

Междувременно огнярят Пъси кипеше от гняв в резултат на забележката на лейди Дъф Гордън за нощницата на мис Франкатели. Той даже се бе намесил с думите:

— Голяма работа, нали вие спасихте живота си, а ние изгубихме цялото си имущество.

След половин час, все още ядосан, Пъси се обърна към сър Космо:

— Предполагам, че изгубихте всичко?

— Естествено.

— Но ще си купите всичко отново.

— Да.

— А ние изгубихме всичко, което имахме, и Компанията няма да ни даде нищо. При това от снощи вече не получаваме заплата.

Сър Космо не можа да издържи повече:

— Добре де, ще ви дам един петак да си купите нови неща.

Той го направи, но после съжаляваше до края на живота си. Монополното поведение на семейство Дъф Гордън в лодка № 1 и техния провал при опита да върнат лодката обратно придадоха на подаръка нюанс на заплащане за трудното време, прекарано от сър Космо.

Последвалите случки не му помогнаха много. Когато след спасението лейди Дъф Гордън събра мъжете от лодката облечени в спасителни жилетки, за групова снимка, те все повече и повече наподобяваха частен екипаж на семейството. Малко по-късно, когато се разчу, че отговорникът на лодката — наблюдателят Саймънс, прекарал с адвоката на сър Космо деня, преди да даде свидетелски показания пред английското разследване, той започна да изглежда като личен лодкар на сър Дъф Гордън.

Сър Космо не можеше да бъде уличен в нищо, с изключение на лош вкус.

Пиенето на алкохол също даде отражение. При измъкването на един член на екипажа от водата в лодка № 4 намериха в джоба му бутилка с бренди. Тя бе изхвърлена, а няколко дни по-късно, той обясни пред пресата причините за това: „Страхуваха се, че някоя истерична личност може да се докопа до нея и след това да има лоши последици“. Мис Юстис даде по-различно тълкуване: „Намерихме пиян мъж с бутилка бренди в джоба, и водачът на лодката, след като я захвърли зад борда, хвърли и пияния в дъното на лодката“.

В лодка № 6 неприятностите бяха с по-различен характер. Търканията се появиха в момента на слизането на майор Почън по въжето в лодката. Свикнал да дава заповеди, той се опита да вземе командването в свои ръце. Но старши рулевият Хичънс имаше други виждания. Докато лодката се отдалечаваше от „Титаник“, Почън гребеше, а Хичънс стоеше на руля, но след десет минути Почън поиска Хичънс да предостави руля на една дама и да почне да гребе до него. Старши рулевият отговори, че водачът на лодката е той, а работата на Почън е да гребе и да мълчи.

Лодката се отдалечи малко настрана с големи мъки, тъй като Почън и наблюдателят Флийт бяха единствените гребци в нея. Под ръководството на г-жа Браун постепенно се присъединиха повечето от жените, но Хичънс стоеше като закован на кърмата и крещеше да натискат по-силно веслата, тъй като при потъването на „Титаник“ лодката можеше да бъде увлечена във водовъртежа.

Жените закрещяха в отговор и нощта около пляскащата с гребла в тъмнината в лодка, заета от ожесточена караница. През по-голямата част от времето № 6 държеше курс към многозначителната светлина на хоризонта, но когато разбраха, че е невъзможно да я достигнат, Хичънс обяви всичко за загубено; нямаха ни вода, ни храна, нито компас или карта; намираха се на стотици мили от сушата и не знаеха кой път да хванат.

Майор Почън вече се бе предал, но сега пък жените се заловиха с него. Г-жа Кенеди намръщено му показа полярната звезда. Г-жа Браун му каза да мълчи и да гребе. Г-жа Мейър издевателстваше над смелостта му. После се завързаха с лодка 16 и по нареждане на Хичънс останаха на дрейф. Но жените не издържаха на студа и настояха да гребат, за да се стоплят. Г-жа Браун подаде весло на прехвърления от лодка № 16 огняр и каза на всички да натиснат върху веслата. Хичънс тръгна към нея, за да я спре, но г-жа Браун му каза, че само ако се приближи, ще го метне през борда.

Той се мушна под едно одеяло и започна да крещи обидни думи. Г-жа Мейър му отвърна — обвини го в отнемане на всички одеяла и изпиване на наличното уиски. Хичънс горещо отрече. Прехвърленият огняр, който се чудеше къде, по дяволите е попаднал, извика:

— Ти не съзнаваш ли, бе, че разговаряш с дама?

— Знам с кого говоря и аз командвам тази лодка! — изкрещя в отговор Хичънс.

Но забележката на огняря помогна. Старши рулевият притихна. Лодка № 6 гребеше в нощта под командването на г-жа Браун, Хичънс бе покорен, а майор Почън бе вън от играта.

Дори сред отчаяно вкопчилите се в преобърнатата лодка мъже имаше време за малки сблъсъци. Полковник Грейси — с тракащи зъби и стърчаща заледена коса — забеляза до себе си мъж със суха туристическа шапка. Полковникът попита може ли да вземе шапката за една минута, за да си стопли главата. Мъжът изстреля в отговор: „А аз какво ще правя?“

Нервите на хората, заловени за лодка С бяха основателно обтегнати. Въздухът под корпуса постепенно изтичаше и с всяка изминала минута лодката потъваше по-дълбоко. От време на време над кила плисваше вълничка и само едно импулсивно движение можеше да запрати всичко в морето. Имаше огромна необходимост от хладнокръвно ръководство.

В този момент Грейси с облекчение дочу богатия, басов глас на втория помощник Лайтолър и малко заваления вик на намиращ се върху лодката член на екипажа:

— Всички ще се подчиняваме на заповедите на офицера!

Лайтолър бързо се отзова. Чувствайки, че само единно, организирано действие може да запази равновесие на лодката, той накара всичките 30 мъже да се изправят. После ги нареди в две колони с лице към носа. Когато лодката се накланяше той викаше:

— Наведи се надясно… изправи се… наведи се наляво — всичко необходимо, за да се противодейства на мъртвото вълнение.