намиращите се на 300 ярда плувци.
В лодка № 2 стюардът Джонсън си спомня, че четвъртия помощник Боксхол попита дамите:
— Да се върнем ли?
Те казаха
Дамите в лодка № 6 бяха различни. Г-жа Люсиен Смит, измъчвана от угризение, че бе повярвала на добронамерената лъжа на съпруга си, с която той я вкара в лодката; г-жа Чърчил Кенеди, трогната от кавалерството на своите доброволни защитници; г-жа Д. Д. Браун, смела по природа и копнееща за приключения — всички те молеха старши рулевият Хичънс да се върнат на мястото на произшествието. Хичънс отказа. Той им нарисува жива картина на плувците, които хващат лодката, залюляват я и я обръщат. Жените продължиха да го молят, но постепенно виковете намаляха. Лодка № 6, с 65 места, от които заети бяха само 28, не се приближи до мястото на крушението.
В лодка № 1 огнярят Чарлс Хендриксън отрони:
— Ние трябва да решим дали да се върнем и да помогнем!
Никой не отговори. Наблюдателят Джордж Съймънс, който командваше лодката, не се помръдна. Когато предложението дойде отново, сър Космо Дъф Гордън обяви, че според него не бива да отиват: опасно е, лодката може да бъде потопена. С това въпросът бе приключен. Дванадесетте души в направената за 40 лодка № 1 загребаха безцелно в нощта.
И с другите лодки се повтори същото: плахо предложение, по-силен отказ, пълно бездействие. От 1600 души, които се намираха на борда на „Титаник“ по време на потъването само 13 бяха прибрани от сновящите наблизо 18 лодки. Лодка G изтегли г-н Фредерик Хойт, който бе на пътя й. Лодка 4 спаси 8 души — не защото се върна обратно, а защото те бяха наблизо. На мястото на потъването се върна само лодка № 14. Защо другите не го направиха? — това е част от загадката защо опитни, тренирани мъже в еднаква ситуация реагират различно.
Виковете замряха и в нощта настъпи странна тишина. След мъчително очакване „Титаник“ бе потънал. Шокът от случилото се, очакващата ги несигурност и възбудата, усещането, че близки приятели са загубени завинаги, още не бяха се уталожили. Странно усещане за спокойствие обхвана хората от лодките. Заедно с това чувство дойде и самотата. Лорънс Бизли се чудеше защо „Титаник“, даже и смъртно ранен, създаваше у всеки чувство на опора и сигурност, каквато спасителната лодка не можеше да даде. В лодка № 13 Елизабет Шутс наблюдаваше падащите звезди и си мислеше колко незначителни изглеждаха ракетите на „Титаник“ в сравнение с природата. Тя се опита да погребе своята самота, мислейки си, че се е върнала в Япония. Два пъти нощем бе тръгвала оттам, самотна и уплашена, но накрая всичко свършваше добре.
В лодка № 4 мис Джийн Гертръд Хипах също наблюдаваше падащите звезди — никога не бе виждала толкова много от тях. Спомни си легендата, че всеки път, когато пада звезда, умира някой човек.
Бавно, много бавно, животът в лодките се връщаше. В лодка № 2 четвъртият помощник Боксхол запали зелени фалшвеери. Това изкара хората от техния транс, ободри ги. Бе трудно да се определи дистанцията и някои си помислиха, че зелените огньове са запалени от намиращи се на хоризонта спасителни кораби.
Веслата скърцаха и пляскаха във водата, носеха се гласове от лодките, които се поздравяваха в тъмнината. Лодка 5 и 7 се вързаха една за друга; така направиха и номера 6 и 16. Лодка № 6 измоли един огняр, за да могат да увеличат гребците. Другите лодки се пръснаха наоколо. В радиус от четири или пет мили 18 малки лодки бродеха в нощта по гладката морска повърхност. Един огняр от лодка № 13 си спомни за времето, прекарано на езерото в парка Риджънт, и се изпусна импулсивно:
— Това ми напомня на истински пикник!
В определени моменти картината наистина наподобяваше пикник — разговори за дребни неща, деца в краката. Бизли, който се опитваше да подвие одеялото под краката на плачещо бебе, установи, че той и жената, която държеше бебето, имат общи близки познати в Клонмен, Ирландия. Едит Ръсел забавляваше друго бебе с играчката-прасенце, което свиреше мелодията „Машъш“ при завъртане на опашката му. Хю Улнър се улови, че подава бисквити на четиригодишния Луи Наватрил. Г-жа Джон Джейкъб Астор отстъпи шала си на пътничка от трета класа, която загъна с него треперещата си от студ малка дъщеря. Увивайки шала около детето, жената благодари на г-жа Астор на шведски.
По същото време Маргрет Фролихер се запозна за пръв път с важен атрибут от морската екипировка за пикник. Страдаща до смърт от морска болест, тя бе забелязана от седящ наблизо любезен джентълмен. Той извади сребърна манерка с чашка отгоре, като предположи, че глътка бренди може да помогне. Тя прие предложението и бе мигновено изцерена. Може би бе от брендито или от новото преживяване — през своите 22 години тя никога не беше виждала манерка и това сега я очарова много.
Такъв студен пикник обаче никога не бе имало. Г-жа Кросби от лодка № 5 трепереше така силно, че тритият помощник Питмън я зави с платно. Стоящият до г-жа Браун в лодка № 6 огняр тракаше със зъби от студ. Накрая тя обви краката му с големия си черен шал, като завърза краищата върху глезените му. Мъж в бяла нощна пижама намиращ се в лодка № 16, изглеждаше толкова премръзнал, че напомняше на останалите пасажери снежен човек. Г-жа Шарлот Колиър бе толкова вкочанена, че се търкулна в лодка 14, косата ѝ закачи ключ за весло и от корена се изтръгна голям кичур.
Екипажът правеше всичко възможно, за да създаде удобства за жените. В лодка № 5 един моряк събу чорапите си и ги даде на г-жа Уошингтън Додж. Тя го погледна объркано, с благодарност, и той побърза да обясни:
— Уверявам ви, госпожо, че са съвсем чисти. Сложих ги тази сутрин.
В лодка № 13 огнярят Бочъм потреперваше от студ, но отказа да вземе предложеното му от възрастна дама палто, като настояваше палтото да се даде на млада ирландка. Хората в лодката бяха подпомогнати и от неочаквана предвидливост. Когато стюардът Рей напусна кабината си за последен път, той взе от сандъка си шест носни кърпи. Сега ги раздаде на хората в лодката и ги накара да направят възли в краищата, за да ги използват като шапки. Той си спомня с гордост, че е
Освен от студа илюзията за пикника се разваляше и от жените-гребци. В лодка № 4 г-жа Джон Б. Тейър греба пет часа, потънала до коленете във вода. В лодка № 6 неуморимата г-жа Браун бе организирала жените да гребат по две на весло. Едната го държеше да не се измъква, а другата гребеше с него. По този начин г-жа Браун, г-жа Меър, г-жа Кенеди и други придвижваха лодката три или четири мили, опитвайки се без успех да достигнат блещукащата на хоризонта през почти цялата нощ светлинка.
В лодка № 2 г-жа Уолтър Дъглас стоеше на руля. Отговорникът за лодката Боксхол се зае да гребе и помага при паленето на зелените фалшвеери. Г-жа Д. Стюарт Уайт не се захвана с гребането в лодка № 8, но се самоназначи за сигналчик. Тя взе прът с вградена електрическа светлина и през почти цялата нощ свирепо го размахваше, помагайки или пречейки на околните.
В лодка № 8 Мери Янг, Гледис Чери, г-жа Ф. Джоъл Суифт и други също наблягаха върху веслата. Г-жа Уилям Р. Бъкнъл забеляза с гордост, че гребе до графинята на Родиз, а по-напред в лодката нейната прислужница бе съседка по гребло на прислужницата на графинята. През по-голямата част от нощта графинята управляваше лодката. Морякът Джоунс, който командваше лодката, обясняваше по-късно пред кореспондентът на вестник „Сфиър“ защо е избрал именно нея:
— В моята лодка имаше една жена, която беше всичко, което може да има в една жена… Когато я видях как се държеше и чух как говори с тих, авторитетен глас, разбрах че е повече и от който и да е мъж на борда на лодката.
По време на американското следствие, може би защото му липсваше насочването на пресата, Джоунс се изрази недотам елегантно:
— Тя много приказваше и аз затова я поставих на руля.
Нямаше обаче съмнение в неговото отношение към тази жена. След спасението Джоунс свали номера на лодката — „8“, постави го в рамка и го изпрати на графинята, за да засвидетелства своето възхищение. Тя от своя страна му праща картичка за всяка Коледа.
Нощта вече избледняваше, когато някои започнаха да губят самообладание. В № 3 г-жа Чарлс Хейс викаше към приближаващите се лодки:
— Чарлс Хейс, там ли си?
След това отново и отново.
В № 8 сеньора де Сатоде Пенаско пищеше за съпруга си Виктор и графинята на Родиз не можа да издържи дълго. Предаде руля на братовчедка си Гледис Чери и се сгуши до сеньората. Гребейки редом с
