Последната нощ на „Титаник“

Същата отзивчивост проявиха и роднините на хора, били на борда на „Титаник“. Наскоро ми беше донесено едно писмо от роднина — наследник на един от спасените мъже, което илюстрира колко далеч са стигнали нещата след събитията. Писмото е писано лично до него малко след разигралата се трагедия. Аз съм изхвърлил имената от писмото, но самия акт на предоставяне на тази информация от приносителя показва смелостта и честността му да оттегли своето обвинение:

Уважаеми…

Пред мен се намира информация, която казва, че сте се опитали със сила да си пробиете път до една от спасителните лодки… и когато сте били върнат от майор Бът, сте се мушнали в тълпата, изчезнали сте и след малко сте излезли от кабината си, облечен в женски дрехи, които са разпознати като носени от вашата съпруга по време на рейса.

Не мога да разбера как можете да държите главата си изправена и да се наричате мъж, след като знаете, че всяка глътка въздух, която вдишвате е лъжа.

Ако съвестта ви продължи да ви мъчи след прочитане на настоящото, по-добре си признайте. Няма по-вярна от старата поговорка: „Признанието е мехлем на душата“.

Искрено ваш…

Освен писма много от роднините дадоха сами безценна информация. Бих искал особено да благодаря на дъщерята на капитан Смит — г-жа М. Р. Кук, за очарователните възпоменания за нейния смел баща; на г-жа Силвия Лайтолър — за любезността ѝ да ми пише за своя съпруг, капитан II ранг Чарлс Лайтолър, който бе отличен за смелостта си през 1940 година, когато закара своя кораб в Дюнкерк; на г-жа Алфред Хес, която ми предостави семейните архиви на г-н и г-жа Айсидор Строс; на г-жа Синтия Флечър за копието от писмото на баща ѝ Хю Уилнър, написано на борда на „Карпатия“; на г-н Фред Д. Кросби и на сина му Джон за помощта при събирането на информация за капитан Едуърд Гифорд Кросби; на г-жа Виктър А. Минъхън — за интересните подробности относно д-р и г-жа Уилям Минъхън и дъщеря им Дейзи.

Там, където не можах да намеря спасени или техни роднини, разчитах на публикации. Официалните протоколи от разследването на американския Сенат и Британския следствен съд, естествено представляваха няколко хиляди страници завладяващи свидетелски показания. Много съм задължен и на откровените, частно публикувани спомени на Джек Тейър. Също много интересна е и частно публикуваната реч на д-р Уошингтън Додж пред Клуба на общността в Сан Франциско. Книгата на Лорънс Бизли „Гибелта на парахода «Титаник»“ („Хъфтън Мифлин“, 1912 година) съдържа класическо описание, което заслужава описанието на всеки читател. „Истината за «Титаник»“ на Арчибалд Грейси („Мичън Кенърли“, 1913 година) е безценно средство да се определи кой кога е влязъл и в коя лодка — полковник Грейси е неуморим детектив. Книгата на капитан II ранг Лайтолър „«Титаник» и другите кораби“ е фина смес от хумор и смелост („Айвър Никълсън енд Уотсън“, 1935 година). „Героят от «Титаник»: корабостроителят Томас Андрюз“ на Шон Бълок („Норман — Ремингтън“, 1913 година) е труд, сътворен с обич, който пресъздава последните часове на този чудесен човек.

Хубави изповеди на някои от оцелелите се появяваха от време на време в списания и вестници. Типични са: разказът на Джек Тейър във филаделфийския „Ивнинг Бюлетин“ от 14 април 1932 година, интервюто на огняря Луис Майкълсън в „Газет“ на Седър Рапидс от 15 май 1955 година, живата и поглъщаща изповед на г-жа Рене Херис в изданието на списание „Либърти“ от 23 април 1932 година — всичките по повод на различни годишнини.

Пресата по онова време направи не толкова добро впечатление. Разбира се, нюйоркският „Таймс“ свърши забележителна, блестяща работа, но повечето от останалите вестници на Ню Йорк бяха изключително недостоверни. По-добро отражение дадоха вестниците в градовете, където имаше местни граждани, участвали в събитията — например вестниците на Милуоки за семействата Кросби и Минъхън, вестниците на Сан Франциско за семейство Додж, „Газет“ на Седър Рапидс за семейство Дъглас. В чужбина лондонският „Таймс“ беше безразличен. Най-интересни може би бяха вестниците в Белфаст, където бе строен корабът, и тези в Саутхемптън, където живееше по-голямата част от екипажа на „Титаник“. Това бяха градове на моряци и отражението на пресата трябваше да е добро.

Популярните списания „Харпърс“, „Сфиър“, „Илюстрейтид Ландън Нюз“ предимно преповтаряха казаното от вестниците, но имаше и някои открояващи се очерци като: описанието на Хенри Слипър Харпър от „Харпърс Уикли“ от 27 април 1912 година, чудните спомени на г-жа Шарлот Колиър в „Семимантли Мегазин“ от 26 май 1912 година. Техническите списания от онова време проявяваха по-добър подбор: специалното издание на британското „Шипбилдър“, което даде пълно описание на конструкцията на „Титаник“ и подробен материал в книжката от 26 май 1911 година, изданието на „Енджинийринг“ и това на „Сайънтифик Америкън“ от 1 юли 1911 година.

Останалите актьори в драмата — хората от кораба-спасител „Карпатия“ — помагаха с цялото си благородство и готовност, както и тези от „Титаник“. Неоценима е помощта на г-н Робърт Х. Воън при пресъздаване на детайлите на бясната гонитба в нощта. Сър Джеймс Бисет и г-н Р. Първис много помогнаха при възстановяване имена на различни офицери от „Карпатия“. Г-жа Луис М. Огден бе извор на анекдоти — особено ценни, тъй като тя бе една от първите на палубата. Г-жа Диего Суарес (мис Ивлин Маршал) пресъздаде жива картина на пристигането на лодките на „Титаник“.

За „Карпатия“ няма много публикуван материал, но книгата на капитан сър Артър Х. Рострън „Дом на море“ (Макмилън, 1931 година) съдържа чудесно описание. Неговите показания и тези на радиооператора Харълд Томъс Котъм пред американския и английския съд са много богати.

В допълнение искам да кажа, че имаше и други хора извън обсега на „Титаник“ и „Карпатия“, които ми помогнаха за тази книга. Капитан Чарлс Виктор Гроувс ми оказа голяма помощ при пресъздаване на картината на „Калифорниън“, на който той бе служил като трети помощник-капитан. Чарлс Диенс пък, който бе по онова време управител на ресторанта „Риц Карлтън“ на кораба „Америка“, ме снабди с ценна информация как работят океанските „А ла Карт“ ресторанти. Компанията „Маркони“ предостави много ценна информация за радиостанциите по онова време. Елен Ернандес от „20 Сенчъри Фокс“ бе неизчерпаем източник на полезни съвети.

Накрая специална благодарност заслужават най-близките ми хора. Г-н Ралф Уитни предложи множество полезни източници. Г-н Харълд До извърши важни проучвания. Мис Вирджиния Мартин дешифрира и напечата стотиците надраскани на ръка страници. Моята майка извърши трудоемката проверка — нещо с което би се захванала само една майка.

,

Информация за текста

© 1955 Уолтър Лорд

Walter Lord

A Night to Remember, 1955

Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008

Публикация

ИК „Полиана“, 1998

Lord, Walter (1997) in Nathaniel Philbrick (Introduction): A Night to Remember. 1958. Bantam

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/6697)

Последна редакция: 2008-04-24 15:18:46

,

1

В превода беше „цифри“. Бел. Борислав