Мъжът на моите мечти

— Безусловно — ухили се палаво Тифани. — Особено след като вчера ти въобще не се върна с каретата, а предпочете да пратиш някакъв си лакей да я докара. Щях още тогава да дойда да видя какво става, но вече бях обещала на мама да почета на срещата на нейното Поетическо Общество, а след това бяхме поканили родителите на Тайлър на вечеря.

— Как мина?

— Много добре, като се има предвид колко бях притеснена. Кажи сега, баща ти наистина ли е купил онзи невероятен кон?

Мегън се усмихна.

— Наистина. Освен това е купил и няколко кобили, но още не са ги докарали.

— Сигурно си се побъркала от вълнение. Тайлър също се побърка. Снощи не спря да говори за този жребец. Разказа на баща си всичко за него. Освен това се обзаложиха дали това е бивш състезателен кон или не, така че не се изненадвай, ако се отбият тия дни, за да го разгледат по-отблизо. Успя ли вече да го пояздиш?

— Знаеш, че дамите не яздят жребци.

— Това не може да те спре — уверено отвърна Тифани. — Значи още не си?

— Не — въздъхна Мегън.

— Ами красивият му водач? Уволнихте ли го?

— Мислиш ли, че е красив?

— Божествено красив. Нима ти не мислиш така?

Мегън сви рамене.

— Притежава известна привлекателност, предполагам, стига човек да може да игнорира грубиянските му обноски — нещо, което аз не мога да направя. Но, не, нямах щастието да се отърва от него. Когато Девлин Джефрис каза, че е прикрепен към коня, го е казал буквално. В проклетия договор за продажба на жребеца изрично се казва, че той не може да бъде уволнен.

— Колко странно.

— „Странно“ не е точната дума. Абсурдно е! — отвърна Мегън, ядосана при самата мисъл. — Не можеш да си представиш до каква степен това му развързва ръцете да се държи арогантно, неприлично, възмутително!

— Да не се е случило още нещо като онова вчера?

— Да, като капак на всичко.

— Колко странно — замислено каза Тифани. — Обикновено мъжете не се отнасят така с теб.

За миг Мегън се взря в приятелката си, след това промълви:

— Да, наистина.

— Напомня ми за начина, по който ти се държеше с Тайлър.

Сега Мегън се взря в нея малко по-дълго, преди да повтори:

— Да, наистина.

— Е, господин Джефрис е малко по-красив от повечето мъже — изтъкна Тифани. — Мислиш ли, че той може да има същия проблем като теб? Че всички жени се влюбват в него?

— Не всички жени се влюбват в мен — сериозно заяви Мегън.

Тифани прихна.

— Знаеш какво имах предвид.

— Да. Но господин Джефрис изобщо не е човек, в когото можеш да се влюбиш.

— Така смяташе и Тайлър за теб.

Вярно, но Мегън не можеше да си представи защо един мъж би решил да се преструва по този начин. Преднамерено? Всички тези оскърбления да са били преднамерени? Дори целувката да не е била нищо друго, освен още едно оскърбление?

При спомена за целувката тя побърза да каже:

— Наистина не желая да обсъждаме този коняр. Хрумна ми, че имам един проблем, за който можеш да ми помогнеш. Изобщо не мога да се целувам.

— Да се целуваш? — слисано повтори Тифани.

— Да. Нямам представа как се прави. А би трябвало да знам, преди да съм се срещнала с моя дук, не мислиш ли?

— Не е задължително… Чакай малко! Нали не очакваш аз да те науча?

— Не се дръж като глупава гъска. Разбира се, че не. Но ти знаеш повече от мен по въпроса. Тайлър ли те научи? От само себе си ли се получава? Трябваше ли ти известно време да се поупражняваш?

— Да. Тайлър не знаеше, че се уча от него, но аз правех тъкмо това. Не, не бих казала, че се получава от само себе си. Първите няколко пъти бях твърде притеснена, за да изпитам наслада, макар сега да ми се струва, че винаги съм знаела как се прави. Но… Виж, Мег, ние не се целуваме сериозно. Само кратки целувки за здравей и довиждане, при това само когато няма кой да ни види, както добре знаеш.

Именно Мегън беше тази, която неведнъж бе извръщала глава, за да „няма кой да ги види“, затова сега попита с усмивка:

— А целували ли сте се вече с език?

— Мегън! Как си научила за това?

— Съвсем случайно, уверявам те — уклончиво отвърна Мегън. — Е, правили ли сте го?

— Не, но Тайлър ми спомена, че можело и по този начин. Каза, че просто искал да ме предупреди, за да не се уплаша, ако някой ден се забрави и ме целуне така. Освен това ми каза, че след като се оженим, ъ-ъ, че този вид целувки са част от…

— Онова? — прошепна Мегън.

— Да, от онова. Но ако питаш мен, това ми се струва доста отблъскващо.

— В действителност не е.

Тифани се ококори.

— Мегън Пенуърти, кой те е целувал с език?

— Нима съм казала, че…

— Нямаше нужда да го казваш.

— Ох, добре — изпъшка Мегън. — Девлин Джефрис го направи и ако ще ме питаш защо досега съм си мълчала, то е защото побеснявам само като се сетя за това.

— Конярят!

— Казах ти, че поведението му е възмутително. При това той заяви, че аз съм била виновна, защото съм го зяпала втренчено.

— Така ли беше? Зяпаше ли го?

— Нека първо аз да ти задам един въпрос. Ако един мъж се появи пред теб полугол, ще се извърнеш ли веднага?

— Шегуваш ли се? — засмя се Тифани. — Сигурно ще погледам мъничко, преди да се извърна.

— Е, аз пък въобще забравих да се извърна.

— Видяла си го гол?!

— Полугол. Ох, виждам, че ще трябва да ти обясня всичко.

Отне й известно време, но когато свърши с разказа си, Мегън неочаквано и за самата себе си заключи: — Може би си права, че той нарочно се държи така. Мислиш ли, че трябва да му кажа да не се безпокои, защото скоро ще бъда сгодена?

— Мисля, че е по-добре да кажеш на баща си.

— Ако му кажа, ще загубим жребеца. Татко ще го уволни начаса.

— Хубав капан, няма що! — възмутено възкликна Тифани.

— По дяволите, все едно дали ще кажеш на баща си или не. Трябва да има нещо, което да можем да направим, за да го накараме да внимава с обноските си.

— Ние? — усмихна се Мегън.

— Ами, след като вече ми разказа…

— Няма защо да се безпокоиш. Вече реших да не му обръщам никакво внимание, а ако и това не свърши