Мъжът на моите мечти

Очите й се бяха взрели сепнато в неговите още при първия звук, но сега, след като думите бавно стигнаха до съзнанието й, и преди бузите й да се изчервят, Мегън се ококори и побягна. Но не достатъчно бързо. Към досегашния гняв, клокочещ във вените на Девлин, се беше прибавило и желанието, разпалено от погледа й и това пробуди у него някакъв първичен, животински инстинкт. Този път нямаше да й позволи да избяга. Той скочи след нея и дългите му крака съкратиха разстоянието помежду им само за секунди. И преди Мегън дори да си помисли да извика, Девлин я завъртя, придърпа я към себе си и я целуна.

В първия момент тя не почувства нищо друго, освен шок, последван — при спомена за последните му думи — от страх. Краката й не докосваха земята. Девлин стискаше здраво плитката й при тила, за да не й позволи да избегне жадната му уста. Тялото й бе прилепено към неговото. Но Мегън все пак започна да се съпротивлява, като го заудря по раменете и ръцете. Не можеше обаче да стигне до гърдите му, защото бе притисната твърде плътно към тях.

Това, което правеше той, никак не й хареса. Устните му й причиняваха болка. Ръката му, която я държеше във въздуха, със сигурност щеше да строши поне едно от ребрата й. Другата му ръка дърпаше болезнено плитката й и Мегън имаше чувството, че благодарение на това, както и на собственото си ожесточено мятане, ще загуби половината си коса. И на всичко отгоре не можеше да диша — наистина, задушаваше се. За щастие, точно когато вече започваше да вижда звезди пред очите си, инстинктът за самосъхранение й подсказа да поеме малко въздух през носа, но това разрешаваше само един от проблемите й. Затова тя продължи да го удря, да се дърпа, да скубе косата му. Но той не й обръщаше никакво внимание и устните му продължаваха да бъдат здраво впити в нейните.

Трябваше да мине доста време, преди Девлин да осъзнае, че жената в прегръдките му наистина се съпротивлява, при това сериозно, без капчица преструвка. Преживяването беше безпрецедентно, но такава бе и пълната загуба на самоконтрол от негова страна, която му беше попречила да забележи, че необузданата му страст не среща никакъв отговор. Все пак, накрая го забеляза и вдигна глава, за да погледне обекта на своята лудост. Никакви сълзи, само нещо като уплаха в тези огромни сини очи. Не, нещо повече. Нещо като страх.

— Причини ми болка — каза тя с тих, обвинителен тон.

Божичко, нима наистина я бе наранил? Какво, по дяволите, правеше тази жена с него, та да го кара да се държи по начин, който му беше напълно чужд?

— Съжалявам. — И действително съжаляваше съвсем искрено, поне за това, че й бе причинил болка. — Но снощи си легнах с мисълта за теб, тази сутрин се събудих от гласа ти и се боя, че след като ме погали така с тези твои прекрасни очи, напълно загубих разсъдъка си.

Това й прозвуча по-скоро като оплакване, отколкото като извинение, и то като оплакване, целящо да изкара нея виновна за онова, което й бе сторил. Но думите му направиха и още нещо — помогнаха на страха й да се изпари и да се замени с растяща ярост.

Мегън тъкмо се канеше да се нахвърли върху него, когато той попита меко:

— Къде те заболя?

А-ха, значи не знаеше! Още по-разярена, тя го стрелна с унищожителен поглед, но тъй като хватката му все още не се бе отслабила, побърза да му обясни:

— Гръбнакът ми всеки миг ще се пречупи. Оскуба повече от половината ми коса. И бих била много изненадана, ако устните ми не са се разкъсали и не са размазани по зъбите ми.

На него пък това му прозвуча като нацупено оплакване на капризна малка госпожичка, която няма и най-малка представа какво е страст. Но за прочут с изтънчеността си любовник като него тези думи бяха много по-ужасни и от най-тежката плесница. Беше оскърбен. Това му припомни защо все пак винаги бе бягал от девиците като от чума. Припомни му и факта, че Мегън е непорочна млада госпожица. Да, но такава, която с дръзкото си поведение си просеше да бъде отървана от своята непорочност. В крайна сметка Девлин реши, че няма никаква вина и че няма за какво да се извинява. Искаше му се да може със същата лекота да се отърси и от желанието, което изпитваше към нея, но то продължаваше да кипи във вените му и бе главната причина за гнева, който не му позволяваше да повтори извинението си.

— Е, да, понякога се случват и такива дреболии — отвърна той и макар да нямаше никакво намерение да я освобождава от прегръдката си, й позволи поне да стъпи на земята. — Но какво друго очакваше, след като ме изяде с поглед?

— Не съм! — възкликна тя.

— Напротив. И следващия път, когато го направиш, ще ти се случи същото. И по-следващия. А ако го правиш редовно, накрая може и да се научиш да се целуваш.

Искаше да я заболи, защото самият той изгаряше от болезнено желание да я има. Сега, когато бе дошъл на себе си, Девлин си даваше сметка, че ще продължи да страда, защото не можеше, нямаше да стори нищо повече от това да я целува. Думите му съдържаха и предупреждение към нея — да стои колкото се може по-далеч от него, защото той бе съвсем наясно, че не би бил способен да понесе една по-обилна доза от необикновената изкусителност на госпожица Пенуърти.

Отговорът й беше едно ожесточено „Мразя те!“, което го накара да се усмихне.

— Това би ме наранило, съкрушило — отвърна й Девлин, все още усмихнат. — Само че ти още не си ме помолила да те пусна от обятията си, а ако наистина ме мразеше, щеше да го направиш, нали?

— Пусни ме!

— Твърде късно.

И устните му отново се впиха в нейните. Само че тази целувка беше коренно различна от първата. След като вече се бе уверил в непорочността на Мегън, и твърдо решен да не забравя това нито за миг, Девлин призова на помощ целия си опит с жените, за да я приласкае, да я накара да се отпусне, да я принуди съвсем нежно да разтвори устни. И когато тя най-после го направи, той плъзна език между тях, за да получи своята награда. Божичко, тази жена беше изумително сладка!

Раменете му понесоха само два немощни удара, преди пръстите й да се вкопчат в тях. Скованото й тяло се отпусна и меките й извивки сякаш се разтопиха в ръцете му — реакция, към която Девлин определено бе по-привикнал. Но това удвои копнежа му да тласне език още по-навътре, да разпали страстта й. Само че се боеше да не би за една девица подобно действие да има обратен ефект — откъде, по дяволите, можеше да знае? — затова овладя жаждата си, като непрекъснато си повтаряше, че не бива да бърза, че трябва да бъде предпазлив. Освен това бе готов светкавично да се дръпне назад в случай, че й хрумнеше да стисне зъби и да го ухапе. Но на нея очевидно не й хрумваше нищо подобно, ако и да бе непорочна.

Тя дори не участваше в целувката, просто приемаше с готовност неговата. Но това бе добре дошло за Девлин, защото нишката, на която се държеше способността му да се самоконтролира, бе толкова тънка, че едва ли щеше да издържи, ако Мегън решеше да отвърне на целувката му. Ако изобщо знаеше как. Все едно; той знаеше, че именно нейната невинност го спасява. Устните й бяха меки, съвсем леко подути от предишната му необуздана целувка; дъхът й бе сладък; хипнотизираното й покорство — още по-сладко, а топлото й, крехко тяло… Господи, господи, дай ми сили!

Но огромното желание бе изцедило всичките му сили и Девлин не успя да се овладее. Пръстите му се впиха в хълбоците й и я притиснаха към възбудения му до пръсване пенис. Стонът, който се изтръгна от гърдите й, му подсказа, че никога не е изпитвала подобно усещане. Собственото му тяло му подсказа, че всеки миг ще я отнесе в леглото си. Божичко, имаше нужда отново да я разяри, и то бързо. Имаше нужда от плесница, по дяволите.

Девлин откъсна устни от нея и се дръпна назад разтреперан, агонизиращ от желание, полагащ отчаяни усилия да си възвърне способността да диша… и разума.

— Сега вече знаеш — каза той. Трябваше да си получи това, от което имаше нужда, преди сам да е взел онова, от което наистина имаше нужда. — Обади ми се, ако някога ти се прииска да изпиташ същото без тези дрехи помежду ни.

След продължително, слисано мълчание от нейна страна, Девлин най-после си получи търсената плесница, но тя не произведе върху него желаното въздействие. Вместо това го изпълни с копнеж да я сграбчи и да я целуне отново. Затова той смени тактиката и премина към директни обиди:

— Това, което трябваше да направиш при вида на полуголото ми тяло, бе благоприлично да затвориш очи и да се извърнеш, за да избегнеш оскърбителната за една дама гледка. Но вие очевидно не сте съвсем благоприлична дама, така ли е, госпожице Пенуърти?