Мъжът на моите мечти

също като Цезар. Но всичко това не бива да ви тревожи. В края на краищата, създаването на една коневъдна ферма изисква доста време, много повече, отколкото възнамерявам да остана тук. Просто ще се престорим, че вършим някаква работа, нали разбирате. Вероятно дори няма да се стигне до заплождане на кобилите. Те само ще бъдат докарани тук, за да може всичко да изглежда истинско.

— Коневъдна ферма — замислено каза ескуайърът, сетне се засмя и поклати глава. — И през ум не ми е минавала подобна идея. Мегън със сигурност ще се изненада.

Тя вече се изненада, помисли си Девлин. Всъщност, изобщо не бе повярвала и като че ли това бе вдъхновило нейната враждебност, макар че той трябваше да признае, че впоследствие сам бе сторил достатъчно, за да я разпали. Но пък една коневъдна ферма, истинска или не, не беше нейна работа — нещо, което Девлин не бе пропуснал да й каже. Следователно нямаше никаква причина пътищата на дъщерята на ескуайъра и на новия му коняр да се срещнат отново. И той щеше да направи всичко възможно, за да се погрижи за това.

Девлин се изправи.

— Ако нямате други въпроси, ще ви оставя.

— Можете да отседнете в къщата.

— Оценявам поканата ви, сър, но това би обезсмислило пребиваването ми тук. Целта ми е да се скрия от хорските погледи, а ако ме приемете в дома си като гост, това ще бъде невъзможно. Точно това очаква моят приятел и точно това ще търси.

— Е, добре, ако имате нужда от нещо, просто кажете на господин Кребс. Господин Кребс е моят иконом и той ще се погри…

— Татко, аз…

Не беше връхлетяла в стаята, както бе предполагал Девлин, а беше влязла тихичко и неочаквано. Очевидно не бе очаквала да го намери тук, защото щом го видя, тя млъкна, фигурата й видимо се скова, а погледът, който му отправи, беше убийствен. За свой ужас Девлин осъзна, че поведението й при първата им среща не е имало нищо общо с обзелото го тогава желание. Защото и този път тялото му реагираше по същия начин, въпреки че сега червенокосата не го бе предизвикала с нищо.

— Много бързо се връщаш, скъпа моя — каза ескуайърът. — Вече си се срещнала с Девлин Джефрис, нали?

— Да, срещнах се. — Думите „за нещастие“ увиснаха неизречени във въздуха. — Съжалявам, че ви прекъснах, татко, но трябва да говоря с теб. Насаме.

— Разбира се — кимна ескуайърът. — Господин Джефрис тъкмо си отиваше.

— Отиваше си? — Тя погледна Девлин. — Имаш предвид там, откъдето идва?

Пак тази нотка на надежда в тона й, която отново го нарани тъй болезнено.

— Не чак толкова далеч, госпожице Пенуърти. Просто отивам да се настаня.

— Тогава ви съветвам да почакате в салона — отвърна Мегън остро, като му отвори вратата. — Защото съм напълно сигурна, че след няколко минути баща ми ще иска отново да говори с вас.

— Нима? — възкликна ескуайърът.

Девлин се отправи към нея с лека усмивка.

— Непременно ще почакам. — Сетне, когато стигна до нея, каза тихо, така че да го чуе само тя: — Ще почакам, за да можеш после сама да ми покажеш пътя до конюшнята.

Погледът й му отговори, че ще му покаже изхода и нищо друго. Девлин се извърна, за да й се изсмее, но вратата се затръшна рязко под носа му и той се озова сам в салона. Всъщност, не съвсем сам, защото насреща му стоеше икономът на Пенуърти и се взираше в него въпросително.

— Казаха ми да почакам тук — заяви Девлин и любезният служител му посочи една от двете пейки, разположени край входната врата в другия край на салона. Но Девлин се усмихна самоуверено. — Няма нужда, господин Кребс. Няма да ми се наложи да чакам дълго. — За нищо на света не искаше да се отдалечава от вратата на кабинета. Не искаше да пропусне нито дума от разговора вътре, а той със сигурност щеше да се проведе на доста висок тон.

5

В мига, в който вратата се затвори, Мегън се извърна и се наведе над бюрото на баща си, за да попита недоверчиво:

— Ферма за разплод?

— Не ти ли харесва идеята?

— Идеята е чудесна, татко, но защо не си ми казал нищо досега?

— Изненада?

Мегън не долови въпросителния му тон.

— Хубава изненада! Държах се като пълна глупачка — толкова голяма бе изненадата ми, по дяволите!

Ескуайърът никога не беше хокал дъщеря си за езика й, който никак не подхождаше на една дама, защото Мегън внимаваше да не използва такива сочни изрази в смесена компания. Пък и нали ги беше научила тъкмо от него? Понякога той се изумяваше, че тази красавица наистина е негова дъщеря. Искаше му се любимата му съпруга да бе доживяла да види какво необикновено момиче са създали. Но тя беше починала малко след като Мегън навърши три години.

— А и този жребец сигурно струва цяло състояние! — продължи Мегън, но мисълта за прекрасния Цезар охлади гнева й. — Наистина ли е твой?

— Вече да.

— И наистина ще го използваш за разплод?

— Затова го взех. Но тези неща отнемат време — предпазливо каза ескуайърът.

— Да, да, знам. А и не можем да заплодим каква да е кобила с жребец като този. Ще трябва да купим най-добрата…

— Вече купих две. Скоро ще докарат и тях. Ако щеш вярвай, но ги взех на много изгодна цена.

— Чудесно. Естествено, ще трябва да разширим конюшнята, но ти вероятно вече си помислил и за това.

— Да разширим конюшнята? — повтори слисано той.

— Освен това конете трябва да бъдат обучавани в езда. Аз сама мога да се заема с това, особено с жребеца. О, нямам търпение да го пояздя!

— Виж, Мегън…

— Виж, татко — прекъсна тя плахия му опит да се противопостави, — няма защо да се тревожиш. Ще внимавам и ще го яздя само там, където никой не може да ме види.

И Мегън продължи да го уверява, че всичко ще бъде наред, докато в същото време отвън, пред вратата, Девлин скърцаше със зъби. Да язди Цезар? Тя? Как не! И кога най-после щеше да пристъпи към въпроса за неговото уволнение?

Вътре в кабинета ескуайърът най-после успя да прекъсне дъщеря си, за да каже:

— Трябва да попиташ Джефрис.

— Какво?!

— Той познава животното, познава неговия нрав. Конят може и да не се поддава на обяздване. В крайна сметка, не съм го купил за това.

Последва дълга пауза, по време на която Мегън се бе втренчила в баща си като онемяла. Сетне избухна.

— По дяволите! Как така няма да се поддава на обяздване? Но все едно, няма да питам него. И като стана дума за него, той изобщо не е подходящ за толкова важна длъжност, татко. Ще трябва да намериш някой друг…

— Той сам ми каза, че не си го харесала. Не мога да разбера защо. Човекът изглежда дяволски добре, ако питаш мен.

— Човекът е дяволски проклет грубиян.

— Но той има отлични препоръки, скъпа, от много високо място.

— Не ми пука. Даже и да е препоръчан от кралицата…