Мъжът на моите мечти

— Изчезвай веднага оттук. И не забравяй, че задълженията ти не се простират извън рамките на къщата. Ако господин Джефрис иска да яде, може и сам да намери пътя до кухнята. Да не съм те видяла повече да му слугуваш, Кора.

Със скован реверанс и едно задъхано „Няма, госпожице, обещавам“, Кора побягна навън.

— Не биваше да правиш това — каза Девлин зад гърба на Мегън.

Тя се извърна и го изгледа свирепо.

— Нима? Да не би да се предполага, че трябва да си затварям очите, докато прелъстяваш слугините? Не съм съгласна.

— Не е твоя работа, ако те желаят да бъдат прелъстени, нали?

Едва сега Мегън обърна внимание на леко заваления му говор и на ужасния му външен вид. По дрехите и косата му имаше слама. Бялата му риза беше разкопчана до кръста и полуизвадена от панталоните. Краката му бяха боси. И на всичко отгоре очевидно не беше в състояние да стои изправен без да се олюлява лекичко.

— Изглеждаш отвратително — каза тя погнусено.

— Бях заспал, когато тази жена дойде да писка под прозореца ми. Излязох, защото помислих, че си ти.

— Аз не пискам, проклетнико.

— Нито пък се кикотиш, слава богу. Само дето принуждаваш мъжете да се напиват до забрава. — Вниманието му бе привлечено от кобилата, която бавно пристъпваше към дъното на конюшнята. — И какво правиш с тази кобила?

Тя отбранително вирна нос.

— Упражнявах я в езда. С позволението на господин Браун.

Той завъртя глава към отворената врата и забеляза, че навън е тъмно. За Мегън не бе трудно да прочете мислите му, още повече след като тези синьо-зелени очи се, взряха отново в нея, присвити и изпълнени с растяща ярост.

Тя побърза да предотврати избухването му, като заяви хладно:

— Прекарах почти целия ден у Тифани, но се прибрах с придружител, така че няма защо да се нахвърляш върху мен. Мисля, че тук има само един човек, който трябва да се чувства гузен. Не аз се въргалям в сламата с неподходящи жени.

Вероятно презрението в гласа й беше капката, която накара чашата да прелее, защото Девлин внезапно кипна:

— Неподходящи? Трябва да те информирам, че благодарение на теб съм стигнал до състояние на такава нужда, че всяка жена би била подходяща!

— Обвиняваш мен за лъстивото си поведение?

— Точно така, по дяволите!

След като изрече, или по-точно изрева тези думи, той изненада Мегън, като й обърна гръб. Но го направи прекалено бързо и отново залитна, а походката, с която се отправи към входната врата на конюшнята, далеч не бе от най-стабилните.

Още е пиян, помисли си самодоволно тя и едва не се разсмя, питайки се дали да му каже, че е объркал посоките. Но в този момент Девлин спря сам и под слисания й поглед затвори вратата и спусна резето.

Веселието й се изпари и се замени с тревога. Мегън прекрасно си спомняше какво й се бе случило последния път, когато Девлин беше толкова ядосан, тоест, предишната нощ. Вярно, че на сутринта не чувстваше никакви следи от гнева му, но снощи си бе легнала с изтръпнали от болка задни части. А и сега този човек очевидно не бе на себе си. Ако можеше да се вярва на Мортимър, беше се наливал с алкохол цял ден. Явно не бе в състояние да разсъждава нормално, след като я бе взел за Кора. За бога, ако беше намислил да я пердаши за това, че е осуетила развратните му намерения, тя щеше… щеше да го застреля!

— Какво правиш? — попита Мегън, като заотстъпва назад, защото Девлин бе тръгнал отново към нея.

— Трябваше да се върнеш в къщи и да не ми се месиш. Изобщо, днес трябваше да стоиш настрана от мен. Е, може би все пак съм длъжен да ти благодаря, защото в действителност аз не я желаех. Но след като ти я отпрати, би могла да заемеш нейното място.

Мегън отстъпи още крачка назад, но се спъна и се облегна на копата слама. Това позволи на Девлин да се надвеси над нея и да постави ръце на раменете й. Тя поклати глава безмълвно. Той й се усмихна.

— Какво, да не би вече да не искаш урок по целуване? Или съм сънувал, че снощи ме помоли да те науча?

Само дотам ли се простираха намеренията му? Неочаквано ситуацията разкриваше пред Мегън нови възможности и самата мисъл за това предизвика гореща тръпка в стомаха й.

— Наистина ли вече искаш да ме научиш?

— Ако ми кажеш защо толкова много желаеш да се научиш?

— Не искам бъдещият ми съпруг да остане разочарован от мен — чистосърдечно обясни тя.

За миг й се стори, че Девлин ще се разсмее. Вместо това обаче, той се наведе толкова близо до нея, че устните му се озоваха на милиметри от нейните. Мегън усети мирис на бренди, но не й стана неприятно, защото бе примесен с дъх на слама и мускус.

— Отвори уста, зверче.

За пръв път Мегън нямаше нищо против това обръщение, защото сега то бе произнесено нежно и прозвуча почти ласкаво. А и не можеше да се занимава с това точно в този момент, когато устните му почти докосваха нейните.

— Бавно ли да започнем или искаш да узнаеш какво е истинска целувка?

Сигурно се шегуваше. Какво бяха онези, предишните целувки, ако не са били истински?

— Искам да узная всичко — каза тя.

— Не забравяй, че си го казала, ако това те шокира — предупреди я той миг преди езикът му да проникне между устните й.

Ако не беше останала без дъх, Мегън щеше да извика — не от шок, а заради пороя от неочаквани усещания, които я заляха изневиделица. Кръвта й сякаш кипеше, краката й се разтапяха, вътрешностите й се разпадаха. Беше същото приятно чувство, което бе изпитала и преди, само че стократно по-силно, и тя не знаеше дали ще е способна да го понесе. А после стана още по-лошо.

Тялото му се притисна бавно към нейното и в слабините й потече разтопена лава. От гърлото му се изтръгна дълбок стон и гърдите й откликнаха мигновено, като се втвърдиха. Тогава ръката му се плъзна нежно по тях и сърцето й заби като обезумяло.

— Недей да криеш езика си от мен — промълви Девлин, опрял устни до нейните. — Дай ми го, Мегън. Опитай вкуса ми.

Мегън се подчини покорно, сякаш не притежаваше собствена воля. Но не, всъщност тя искаше да го вкуси. Просто не си беше дала сметка за това преди той да й заповяда да го направи. Но щом можеше да му подражава в целувките, не можеше ли да му подражава и в докосването? Защото Мегън копнееше и за това и този път не дочака Девлин да я подкани.

Когато ръката й се провря помежду им точно както бе сторила неговата преди малко, той се отмести съвсем лекичко встрани, за да я улесни. Това улесняваше и самия него, и Девлин бързо се възползва. Внезапно между ръката му и нейните гърди вече нямаше никакъв плат. Незнайно как, той бе успял да разкопчее блузата й и да плъзне пръсти под камизолата й и на Мегън й се стори, че за пръв път в живота си разбира какво е това огън. Господи, невъзможно бе ръката му да е толкова топла, но тя беше. Невъзможно бе гърдите му под собствената й ръка да са толкова горещи, но те бяха. Снощи Девлин беше казал, че гори и че ще се превърне на пепел. Нима бе говорил истината?

В момента тази опасност не я вълнуваше ни най-малко. Беше замаяна, сякаш падаше, падаше… Божичко, наистина падаха!

Девлин откъсна устни от нейните.

— Проклятие, ние… — Той се стовари по гръб и изръмжа — вероятно защото Мегън се бе стоварила отгоре му. Сетне дообясни ненужно: — …падаме.