Мъжът на моите мечти

темпераментна, разглезена червенокоска. Естествено, че не копнееше. Защо тогава отказът й го изпълваше с такава ярост? Може би просто честолюбието му бе наранено от мисълта, че би предпочела всеки друг, но не и него? Може би.

Той се гмурна отново, като се помъчи този път да преплува езерото под вода три пъти, но не успя и с пламнали дробове изскочи над повърхността за глътка въздух. Едно тръсване на главата му бе достатъчно, за да отмахне косата и водата от очите си, но гледката, която се разкри пред тях, го накара да се усъмни в зрението си: Мегън — слизаща от Сър Амброуз, пристъпваща до брега на езерото… и във водата, ей-така, с дрехите. Спря се чак когато стигна до него и в същия миг дланта й изплющя върху бузата му; сетне и двата й юмрука заудряха по голите му гърди.

Девлин почака търпеливо да спре, но когато видя, че тя няма подобно намерение, попита съвсем основателно:

— Какво, по дяволите, правиш?

— Проклето копеле — изкрещя Мегън. — Ако не беше толкова висок, бих те удавила!

— Защо?

— Защото искам да те убия! — Тя го удари още веднъж, сякаш за да подчертае, че наистина би го убила, после каза: — Защо просто не ме целуна, както те бях помолила?

— Кога?

— Знаеш кога! Защо трябваше да развалиш всичко, като реши да правиш любов с мен?

Девлин едва не избухна в смях. Ама че абсурд! Всяка от жените, които бе целувал така, както бе целувал Мегън, би го убила, ако след това не беше правил любов с нея. Но, естествено, нито една от тези жени не беше девствена.

— Този вид целувки обикновено водят точно до правене на любов, зверче — обясни той. — И защо изведнъж побесня толкова? Когато това се случи, не беше тъй освирепяла.

— Бях — тросна се Мегън. — Но тогава все още бях шокирана. Сърдитият й тон го накара да вдигне вежди.

— Нима ти трябваха цели три седмици, за да излезеш от шока?

Тя отново го удари.

— Трябваше ми толкова време, за да разбера, че си ме погубил! Ще бъда опозорена! — В гласа й трепна истерична нотка. — Ще стане скандал!

Внезапно всичко му стана ясно. Бе очаквал това. Мегън очевидно не беше.

— Да не би да се опитваш най-мило да ме уведомиш, че си бременна?

— Да, глупако, това…

— Откъде да знам, че казваш истината? — попита той сериозно.

Мегън го зяпна невярващо, после се обърна и тръгна обратно към брега отвратена. Но й беше трудно да се движи бързо през водата и Девлин трябваше само да протегне ръка, за да я сграбчи и да я завърти отново с лице към себе си. И той стори точно това.

— Съжалявам, Мегън, но и друг път се е случвало разни жени да ме обявяват за баща на децата си, без въобще да съм ги докосвал.

Очите й се присвиха.

— Да не се опитваш да ми кажеш, че не е възможно да съм бременна?

— Съвсем не. Ако си бременна, детето със сигурност е от мен и аз ще поема цялата отговорност за това. Просто те питам дали си сигурна.

— Не, не съм! — извика тя. — Как мога да бъда сигурна толкова скоро? Но вече мина цяла седмица, откакто трябваше да ми… Цяла седмица! Никога не ми е закъснявало!

— Няма защо да изпадаш в истерия. Ако не си забравила, аз и без това ти предложих да се омъжиш за мен, бременна или не. — Девлин се намръщи. — Предложих ли ти наистина?

Въпросът я стресна и очите й се разшириха.

— Не си ли спомняш?

— Докато не те видях у Робъртсови, въобще не бях сигурен дали не съм сънувал всичко. Очевидно не съм, но все още не помня съвсем ясно подробностите.

— Е, не очаквай аз да ти ги припомня. Самата аз се опитвам да ги забравя.

До този момент Девлин я държеше само с една ръка, но сега я хвана и с другата и я разтърси.

— В едно поне съм сигурен, и то е, че когато те посъветвах да си тръгнеш, ти отказа, защото всичко това ти доставяше твърде голямо удоволствие. Единственото, което се опитваш да забравиш, е краят и, честно казано, аз също бих искал да го забравя. Но тъй като това е невъзможно, няма смисъл да продължаваш да се оплакваш.

— Ще се оплаквам колкото си ис…

Той я разтърси отново.

— Мегън, не ме предизвиквай. Мислиш ли, че аз имам желание да се женя за едно разглезено зверче, на което изобщо не му пука за мен? Но нямам друг избор. Ти също.

— Но това не е честно! — извика Мегън. — Ти не можеш да ми дадеш голямата къща, с която исках да запуша устата на лейди О. Единственото, което можеш да ми предложиш, е собствената ми конюшня. Освен това ти също не ме обичаш. Вероятно искаш да се ожениш за мен само защото смяташ, че така ще се издигнеш в обществото. Но няма да можеш. Това няма да те направи джентълмен. Необходимо е нещо много по-…

— Вече каза предостатъчно, зверче — прекъсна я хладно Девлин. — Цялото това самосъжаление ми действа на нервите. Хрумвало ли ти е поне за миг, че и аз може да съм имал други планове за живота си, които не включват теб? Случвало ли ти се е някога да мислиш за някой друг, освен за себе си и за това какво ти искаш?

Беше несправедлив и го знаеше. Онова, което му бе казал Тайлър за нея, показваше че Мегън също е способна да зачита чувствата на другите. Но фактът, че възможността да се омъжи за него я докарваше почти до истерия, разбиваше гордостта му на късчета. Разбира се, от нейна гледна точка той стоеше по- долу и от благородниците без титла и следователно бе повече от неподходящ за жених. И ако действително беше този, за когото се представяше, тя би била напълно права.

Девлин знаеше, че би трябвало да й каже истината, която би превърнала нещастието й в радост. Как не! Мегън бе поискала да задоволи сексуалното си любопитство тъкмо чрез коняря. И тъкмо за него трябваше да се омъжи, по дяволите.

Това, че беше дръзнал да я критикува, я бе накарало да впери в него сърдит поглед и да се зачерви от гняв.

— Кой казва, че ще се омъжа за теб? — попита тя. — Имаш ли представа колко джентълмени от тази енория са искали ръката ми?

— Да, а ти си ги отблъснала до един.

— Което не означава, че не мога да променя решението си, нали? Така че спокойно можеш да осъществиш великите планове за живота си. Нямам намерение да ти създавам спънки.

Изглеждаше толкова искрена, че Девлин се ядоса достатъчно, за да я сграбчи и да я разтърси отново.

— Изобщо не ти отива да се правиш на самопожертвователна, зверче. Освен това няма да се омъжиш за никой друг, след като носиш моето дете. Ще отидем в Гретна Грийн.

— Какво?!

— Баща ти ще ни даде благословията си, когато поговоря с него.

— Не, няма. Ти си полудял!

— Това ще придаде на брака ни известна романтика. Трябва, зверче. В противен случай ще влезеш в устата на всички.

— Така или иначе ще вляза, задето съм се омъжила за коняр.

— Значи си съгласна?

— Не съм казала това — изпъшка Мегън. — Не искам да живея в конюшня.

— Ще живееш там, където живея аз.

— Предполагам, че бихме могли да се съберем в моята стая.

— Няма да се преместя в къщата на баща ти! — отсече той с тон, който не търпеше никакви