Мъжът на моите мечти

— Че си ме прелъстил?

— Струва ми се, че беше точно обратното.

— Не беше! — възмутено възкликна тя.

Девлин отвори едното си око и попита:

— Аз ли поисках уроци по целувки?

— Тъкмо това имах предвид и аз — жлъчно отбеляза Мегън. — Исках уроци по целувки, а не по онова, другото.

Той въздъхна.

— Аз поех отговорността за своята вина. Ти обаче очевидно нямаш подобни намерения.

— Защо да имам, когато вината е изцяло твоя?

— Както желаеш — уморено отвърна Девлин и отново затвори очи.

В продължение на няколко минути Мегън помълча мрачно, сетне каза:

— Все още не си отговорил на въпроса ми.

— Може би защото разговорите с теб са твърде вбесяващи, за да имам нерви да издържа докрай. — Когато тя не каза нищо, Девлин отвори очи и видя, че се е загледала унило през прозореца. — Проклятие! — изруга той. — Какво, по дяволите, смяташ, че съм му казал? Признах му, че си бременна от мен. Слава богу, баща ти е от хората, които твърдо вярват, че детето трябва да бъде с двамата си родители — с двамата си истински родители — така че прие охотно предложението ми за брак. Естествено, той би предпочел първо да се състои сватбата, но разбира, че понякога се случва и обратното.

— Необходимо ли беше да му казваш за бебето?

— Ти бе тази, която смяташе, че бебето няма значение, че баща ти просто ще ти намери друг съпруг. Е, сбърка, Мегън. Той предпочита да се омъжиш за бащата на своето дете. Да, необходимо беше да му кажа за бебето, защото трябваше да хвърля светлина върху причината за прибързаната ни сватба.

— Но това не обяснява защо татко беше толкова щастлив — измърмори Мегън.

Девлин сви рамене.

— За разлика от някои хора, чиито имена ще се въздържа да спомена, ескуайърът ме харесва. Той не е недоволен от избора ти.

— Не съм те избрала аз.

— Струва ми се, че той не смята така — предвид на положението ти.

Тя не отвърна нищо, но се втренчи в него с толкова ненавист, че Девлин предпочете да затвори очи, за да избегне погледа й. Мегън отново потъна в мрачното си настроение.

Не така си бе представяла своята сватба. О, да, мъжът на нейните мечти седеше срещу нея — най-красивият мъж, когото бе срещала някога. Дотук всичко беше наред, дори надминаваше представите й. Освен това той бе твърдо решен да се ожени за нея. Това също беше хубаво. Тогава защо бе нещастна, вместо да ликува?

Защото той не ме обича.

А има ли в теб нещо, достойно за любов? Особено напоследък?

Пак ли заставаш на негова страна?

Да не би да отричаш, че откакто той се появи, се държиш като най-проклетата кучка?

Възможно е, но той сам ме предизвиква да се държа така. Нали не си забравила всички онези случаи, в които ме е обиждал, наранявал или по друг начин ме е карал да побеснея от яд? И не само това. Трябва ли да съм доволна, задето Девлин се жени за мен по принуда?

Не чух самият той да се е оплакал от това, докато ти не се нахвърли върху него с ожесточените си обвинения. Не вярвах, че ще направиш подобно нещо.

Нямаше, ако знаех, че разбивам само собствения си живот. Но не искам да нося отговорност за разбиването и на неговия.

Не мислиш ли, че той би изглеждал малко пo-ядосан, ако смяташе, че разбиваш живота му?

Да, това би трябвало да бъде нормалната му реакция, нали? Но кога Девлин се е държал нормално?

Напоследък ти също не се държиш нормално. Дори не искаш да си признаеш, че всъщност получаваш точно това, за което копнееше — него.

Мегън изсумтя на глас без да съзнава, затова се изненада защо Девлин изведнъж рязко отвори очи и я погледна с вдигнати вежди.

— Какво? — сърдито попита тя. — Нямаш ли си друга работа, ами си ме зяпнал?

Непредизвиканата атака кой знае защо го развесели.

— Опитвах се да поспя, но ти, изглежда си твърдо решена да ми попречиш. Да не би да ти е скучно, Мегън?

— Разбира се, че не. Водя много интересен разговор със себе си.

— Няма нужда да бъдеш саркастична.

— Не съм. Всъщност, трябва да те предупредя, че скоро ще се сдобиеш със съпруга, която често си говори сама. Още не е късно да промениш решението си и да ме върнеш у дома.

— И да пропусна единствения си шанс да се издигна в обществото?

Мегън се намръщи, защото внезапният гняв в гласа му й причини остра, почти физическа болка. Но изражението на Девлин остана непроменено. Очите му отново се затвориха, но тя предпочете да не протестира, стресната от гнева му.

Вътре в себе си обаче, Мегън изстена отчаяно:

Не може ли този човек поне веднъж да реагира така, както се очаква от него? Показвам му, че може би съм луда, за да му предоставя прекрасната възможност да се измъкне от този нежелан брак, а той изпада в ярост.

Този път не очаквай да ти отговоря. Аз съм не по-малко изумена от теб.

28

Прекараха последния ден от безоблачния си живот на неженени хора в крайграничното английско градче Карлайл. На следващата сутрин Девлин — в един от редките случаи, в които благоволи да проговори на Мегън — каза, че до обяд вече ще бъдат женени, защото се знаеше, че Гретна Грийн се намира съвсем близо до границата. Мегън понечи да изрази съмнение дали техният кочияш от Съмърсет ще намери пътя до селцето, защото вече на два пъти се бяха губили, но в крайна сметка реши да си държи устата затворена.

Сега, когато фаталният момент бе толкова близо, тя се чувстваше още по-подтисната и нямаше настроение да спори. Нещо повече, боеше се, че това настроение не само няма да отмине, но и ще се влоши. Защото то не бе предизвикано само от предсватбената треска, обземаща неизменно всички младоженци, макар че определено се дължеше и на нея. През последните няколко дни Мегън бе прекарала значителна част от времето си в размишления за ужасяващата власт, която Девлин щеше да има над живота й след сватбата. С всеки друг мъж това нямаше да е такъв проблем, но с него… Та той дори не я харесваше. И щеше да превърне живота й в истински ад.

— Няма да плачеш, нали?

Тя вдигна поглед, за да види, че тези негови изумителни тюркоазени очи са вперени настойчиво в нея. Откога ли я гледаше така?

— Естествено, че не.

— Стори ми се, че си на път да го направиш.

— Казах ти, че няма — упорито повтори Мегън. Но долната й устна трепереше.

— Наистина ли мисълта да се омъжиш да мен ти се струва толкова ужасна, Мегън? — тихо попита Девлин.

— Да! — извика тя и избухна в сълзи, скривайки лицето си в шепи.