— Да, но това не е ли човекът, който… — обади се Саймън с колеблив глас.
Тя го прекъсна насред дума.
— Било е недоразумение, Саймън. Той не ме е отвлякъл заради себе си, а за някой си лорд Ротуел, който го е излъгал, че съм била негова годеница, но съм била отказала да встъпя в брак с него. То се знае, сър Ранулф е човек на честта и когато го уверих, че не познавам никакъв лорд Ротуел, той веднага ме върна тук. Не е негова грешката, че е бил заблуден от един подлец, който е искал да ме вземе с цената на всичко. Този Ротуел е същата стока като Дьо Рошфор и аз се радвам, че сте дошли тук толкова бързо. Трябва да поговорим какво да правим с безсрамния ми съсед, макар че ми се ще на първо време да отложим този въпрос, и то заради предстоящата ми сватба, която също ще трябва да обсъдим. — При тези думи Саймън изгледа Ранулф с подозрение и тя побърза да добави:
— А вие кога дойдохте?
— Тази сутрин… и веднага научих за съобщението, което са намерили във вашата стая.
— О… това ли… — рече тя с престорена усмивка. — Признайте, че е било много хитро и е изпълнило задачата си, нали, Саймън? Защото нито една дума от написаното не отговаря на истината. Я погледнете сър Ранулф! Протича ли ви на човек, който ще убие беззащитна жена само и само да избегне някоя жалка схватка? Ако ни бяхте преследвали, нямаше да застрашите живота ми ни най-малко, но вие сте избрали по- добрата възможност и сте останали тук. Защото Дьо Рошфор само чака сгоден случай да се нахвърли върху Клайдън. Сигурно не е знаел, че не съм тук, иначе отдавна да е нападнал замъка. Нямате представа колко бях разтревожена и как само се надявах, че сте пристигнали и ако се наложи, ще отблъснете всяко нападение.
Саймън възприе думите й по начина, по който бяха и замислени — като похвала, а не като обвинение, че не се е притекъл своевременно на помощ на своя сюзерен.
— Приближете се, Джон, Мейър. — Рейна даде знак на останалите двама рицари. — Държа да ви представя мъжа, който повярва на словата на една благородна дама и по този начин се лиши безвъзвратно от цяло състояние. Ранулф Фиц Хю. — Тя се обърна към Саймън. — Разбирате ли, той можеше и да не ми повярва. Но той сметна, че моята дума тежи много повече от уверенията на онзи лорд Ротуел. — Рейна не можа да сдържи усмивката си, тъй като се досещаше какви мисли се въртят в главата на Ранулф. Той сигурно се питаше дали все пак не го е излъгала. Тя се позабави лукаво за миг-два, след което продължи:
— Едва ли ще представлява някаква трудност да потвърдите истинността на думите ми. Затова ще помоля някой от господата да успокои сър Ранулф по този въпрос. И така, била ли съм някога сгодена за някой си лорд Ротуел?
В отговор отекна трикратно, решително „не“, а Джон Редфърд, който бе по-възрастен от Саймън, добави с рязък тон:
— Тя ще се омъжва за Джон дьо Ласел. Разбира се, ако тоя момък успее някой ден да се добере някак до Клайдън, нещо, в което все повече и повече започвам да се съмнявам.
— Не бъдете толкова жесток към него — упрекна го меко Рейна. — Лорд Джон е имал трудности, които са го задържали. А що се отнася до сватбата, промених решението си. Елате всички вътре и на вечеря ще поговорим за това. Но първо трябва да известя дамите си, че съм жива и здрава, а искам и да проверя дали не са се поразпуснали през време на отсъствието ми. Саймън, моля ви, поемете временно домакинските задължения, представете вашите мъже на гостите и ги поздравете с „добре дошли“ от мое име. — Най-сетне тя се обърна и към Ранулф: — Скоро ще дойда в залата да ви правя компания. — Усмихна се дръзко. — И ви уверявам, милорд, че моето „скоро“ ще настъпи много по-скоро от вашето „след малко“.
Тя се досещаше, че никак не му се иска да я загуби от погледа си, но не можеше да стори нищо. Рейна се стрелна нагоре по стълбите и изчезна в жилищното крило. Ранулф остана сред хората й и останалите рицари те се струпаха около него. Нямаше основание да се страхува. Обяснението на Рейна, че той и войните му са желани гости го предпази от враждебни въпроси, а Саймън изпълни нареждането на младата лейди. Той представи един на друг рицарите от двете групи и ги придружи бавно до жилищното крило, разговаряйки с тях за всичко друго освен за отвличането.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
— Тео, какво означава всичко това?
— Рейна, слава Богу!
Рейна не очакваше да намери в стаята си Тео, и то привързан в ъгъла.
— Да разбирам ли, че си прекарал по този начин времето докато ме е нямало? — попита тя, невярваща на очите си.
— Не, Уенда ме откри вчера и ме развърза. После предадохме листа със съобщението на сър Уилям. Още не е оздравял, но вече не го тресе и не бълнува. Когато прочетох известието, се ужасих и реших да ви последвам незабавно. Обаче сър Уилям ми забрани. Вчера вечерта отново се опитах, но онзи негодник Обер ме хвана и заповяда да ме завържат. Само да ми се мерне, ще го очистя.
— Разбира се, че няма да го убиеш — прекъсна го строго Рейна, но едва сдържаше усмивката си, докато го развързваше. — Глупаво момче такова, нима си си мислел, че можеш да сториш нещо? Приличам ли ти на човек, комуто това малко приключение е навредило? Би трябвало и сам да се досетиш, че за мен опасност не е имало. Много съм скъпа и затова никой не ще се наеме да ме убие, преди да се омъжа.
— Как мога да предположа, че ти няма нищо, след като тъкмо той ви е отвлякъл? — попита той.
— Е, що се отнася до него, не е чак толкова лош! Все пак той ме върна тук, нали?
— Да, но като негова жена — добави Тео навъсено.
— Ти откъде знаеш?
Очите на момчето станаха големи и кръгли.
— Казах го на шега!
— Не, не е шега.
— Рейна! — изкрещя той. — Как можахте? Нали знаете какви чувства храня към него?
— Да не ревнуваш, скъпи мой?
— О, не… мисля, че не — отвърна той замислен. — Щом като не може да бъде мой, нека тогава бъде ваш този тип. Но защо точно той, Рейна? Нима не сте имали никакъв друг избор?
— Не, нямах. Но най-смешното е, че трябваше доста да го уговарят, докато се съгласи да се ожени — поясни тя с трезв глас. — Той не ме е отвлякъл за себе си, а за някакъв стар лорд, който го наел за тази работа. Наистина не бе лесно да го убедя да ме вземе той, вместо да ме дава на лорда.
— Това означава ли, че вие го искате?
— Имаше две възможности — или дъртакът, или той. — Повече обяснения не бяха нужни. — А сега ми помогни да се преоблека, но по-бързичко. Не бива да го оставям дълго сред васалите си.
— А те как се отнесоха към този набързо сключен брак?
— Те все още не знаят, че съм омъжена и не бива да го узнаят. Не бива да издаваш никому какво съм ти казала — дори и на Уенда. Така и така ще празнуваме тук голяма сватба. Нека всички си мислят, че втората сватба е първата. Ще им съобщя официално, че Ранулф се е съгласил да се ожени за мен и че аз го желая за съпруг. Така никой няма да си помисли, че съм била принудена да се омъжа насила. Не желая да се отнасят към Ранулф с недоверие.
— Да, но ако искате да се освободите от него, сега е моментът да го сторите — преди да съобщите на сър Саймън, че ще сключите брак с великана.
— Аз го искам за съпруг, Тео. Обмислих въпроса от всички страни и стигнах до извода, че той е подходящият човек за Клайдън. Нито Джон, нито пък Ричард са в състояние да се посветят изцяло на Клайдън, Ранулф Фиц Хю обаче ще го стори. Той не притежава собствена земя, няма семейство и допълнителни задължения, които да го отклонят от грижите за хората и имотите на Клайдън. Освен това не е бедняк и с парите си ще успее да запуши дупките в нашите финанси.
— Е, тогава Клайдън ще го обикне. А с вас как стоят нещата?
Рейна отклони поглед встрани.
— Когато най-сетне той се реши да встъпи в брак, стана нещо, което направи взетото решение необратимо. Не знам, може един ден и да съжалявам за стореното.
