— Е, как беше? — ухили се Тео.
Тя разбра прекрасно какво има предвид момъкът и го изгледа укоризнено.
— Това не те засяга ни най-малко.
— Ах, Рейна — започна той с ласкав тон и усмивката му стана още по-широка, — моля ви, разкажете ми какво съм пропуснал.
— Щом като толкова държиш да знаеш — беше бързо и грубо.
— О, сега наистина започвам да ревнувам.
— Тъпак — подигра го тя. — Той го направи по-бързо, отколкото ми трябва, за да се изпикая. Само не ми разправяй, че обичаш да се любиш бързо. И не ме дразни, че ще ти отвъртя някой шамар.
Рейна се канеше да облече най-красивата си рокля за разговора със Саймън и Джон, но Тео настоя да я запази за сватбата. Затова тя избра втората най-хубава рокля от яркочервено кадифе с широки камбанообразни ръкави, скъсени в предната си част. Под тях се подаваха тесните, дълги ръкави на наситеножълтата долна рокля, която също искреше изпод дълбокото V-образно деколте и страничния срез, стигащ до края на бедрата. Коланът бе от златни брънки, захванати под талията, които се спускаха до колената.
Тео я зауговаря да сплете косата й на плитки, хванати от жълти ленти. Рейна реши, че с плитки ще изглежда по-млада, нещо, на което в момента не държеше. Тео обаче не се съгласи с нея. Той се закле, че никога не е изглеждала по-красива. И така, суетата победи, макар иначе Рейна да не бе суетна. Тео й обясни, че трябва да е красива за младоженеца и че този стремеж е както желателен, така и съвсем естествен.
Рейна трябваше да признае пред себе си, че така изглежда някак си по-привлекателна. Същото потвърди и скъпото стъклено огледало, в което фигурата и чертите й изпъкваха много по-ясно, отколкото в полирана стомана. При това положение не си струваше да се съмнява във верността на поговорката, че много по-лесно се ръководи един мъж, който харесва външността на жена си. Във всички случаи още същата вечер щеше да разбере дали поговорката отговаря на истината. Защото Ранулф Фиц Хю сигурно вече се сърдеше, че го кара да чака.
Откри го заедно с Джон и Саймън — тримата мъже разговаряха задълбочено по въпросите на сеитбата и темата очевидно го вълнуваше. В държането му нямаше и следа от яд заради дългото й отсъствие и по всичко личеше, че му е безразлично дали тя му е пред погледа или не. Реши да се поотдръпне тихо, но внезапно Джон я съзря и я поздрави.
В мига, в който и другите двама мъже се обърнаха към нея, тя се усмихна насила. Разочарованието й се подсили от факта, че Ранулф не реагира на появата й, но тя умееше да се преструва и затова никой не забеляза истинските й чувства.
— Не искам да попреча на разговора ви, господа. Държа само да кажа, че не съм ви забравила. Трябва само да свърша някои неща и ще се присъединя към вас.
Ранулф отвори уста, за да изрази своето несъгласие, но Саймън го изпревари.
— Милейди, моля ви. Вие знаете, че обикновено съм търпелив човек, но не и когато някой е събудил любопитството ми. Хайде, разкажете ни какво ви накара да промените мнението си относно младия Дьо Ласел.
При тези думи тя изгледа Ранулф с широко разтворени, невинни очи.
— Нима не сте им казали нищо? Засрамете се, сър! Нима сте си, помислили, че някой все още се съмнява във вас? — Поставяйки по този начин Ранулф на мястото му, тя реши, че вече му е отмъстила за претърпяното разочарование и затова се обърна към васалите си: — Макар познанството ми със сър Ранулф да е съвсем кратко, успях да се убедя, че той е подходящият мъж — и за Клайдън, и за мен.
— Значи иска да се ожени за вас, така ли? — попита Джон Редфърд и в тона му не пролича кой знае каква изненада.
— Той е съгласен да встъпи в брак с мен — уточни Рейна. — Всъщност, оказа се, че не е лесно да го убеди човек, но накрая и той стигна до извода, че този съюз е разумен. Първоначално се колебаеше, тъй като не притежава земи, но от друга страна разполага с достатъчно средства да си купи добро имение, ако поиска. А фактът, че няма задължения към друг лорд, го превръща в идеалното решение за Клайдън.
— В такъв случай предложението произтича от вас, така ли?
— Да, от мен. — Рейна изрече тази лъжа без никакви угризения. — Разгледах въпроса от всички възможни страни и след като не открих нищо, срещу което може да се възпротивите, предложих на сър Ранулф съответния договор и той го одобри. И така, съзирате ли някакво основание да не приемете сър Ранулф за ваш сюзерен, макар и да знаете, че именно той е мъжът, когото съм избрала?
При въпрос, зададен по този начин, едва ли някой би се осмелил да повдигне каквито и да било възражения. Затова двамата васали я увериха с готовност, че са съгласни с нейното решение.
— Как мислите, дали и другите ми васали ще се присъединят към вашето мнение? — обърна се Рейна към Саймън.
— Защо не? И те като нас смятат, че вече е крайно време да се омъжите… и то за мъж, одобрен от вашия баща.
— Това е добре. Защото вече съм изпратила вестоносци до всички, както и до сър Хенри. Сватбата ще се състои, когато всички се съберат. А, още нещо… Саймън, ако баща ми беше жив, щеше несъмнено да изпита уважение и възхищение към много от качествата на сър Ранулф. Вие го познавахте много добре и знаете, че в един мъж той ценеше най-много от всичко правдивостта, честта, силата и способностите. Е, добре, в силата и способностите на сър Ранулф не може да се усъмни никой, а що се отнася до правдивостта и честта, аз лично мога да потвърдя съществуването им. Баща ми щеше да е много доволен.
Последните й думи успокоиха окончателно мъжете. Остатъкът от вечерта премина приятно, най вече поради факта, че Рейна отново покани Уолтър на масата на лорда. Решението й допадна на Ранулф и в резултат на присъствието на остроумния и весел Уолтър на масата се възцари ведра атмосфера.
Все пак малко след края на вечерята Саймън се обърна към младата жена и изрази последното си опасение:
— Сигурна ли сте, че постъпвате правилно, милейди? Да не би това хубаво мъжко лице да ви е повлияло повече, отколкото трябва?
Рейна се разсмя.
— Чуйте ме, Саймън. Вие ме познавате отлично. Мислите ли наистина, че за мен външният вид на един мъж е по-важен от благото на Клайдън? Изобщо не си правя илюзии, че сър Ранулф иска мен и само мен. Не! Просто той се поддаде на същото изкушение, което щяха да изпитат и Ричард или Джон, ако бях предложила брачен съюз на някой от тях. Любовното заслепление няма място в брак, основан на разума. Така че нищо подобно не ми е повлияло, когато съм го избирала. Той е силен и…
— Силен ли? Та този мъж е истински великан, милейди, ако случайно не сте забелязали още.
Тя се засмя тихо, съзирайки страхопочитанието, изписано на лицето му.
— Така е, прав сте. Трябваше само да го видите, как разпилява като пилци хората на Дьо Рошфор. Той сам изби половината от тях още преди да им хрумне да бягат. Мисля, че ще ви бъде от голяма полза, ако ви потрябва някой ден, Саймън! И още нещо — той ще е тук и няма да кръстосва околностите, за да наглежда имения, които нямат нищо общо с Клайдън.
Саймън бе удовлетворен от разговора. Рейна обаче трябваше да разреши още една трудност — разпределянето на местата за спане. Най-накрая се озова насаме с Ранулф и вече не можеше да отлага този въпрос. Реши да го изпрати в покоите на лорда, тъй като в Клайдън Саймън винаги заемаше стаята в западната кула; настани се там и този път. Стаята на лорда подхождаше на Ранулф. Само че тя все още не възнамеряваше да я споделя с него.
Разбира се, решението й щеше по-скоро да го облекчи, отколкото да го ядоса. Единственото, от което се страхуваше, бе изразеното от него желание да види съпругата си разсъблечена. Но сигурно вече е забравил, помисли си тя. А ако случайно подхванеше наново тази тема, знаеше какво да му отговори. Не знаеше обаче дали ще приеме обясненията й.
И така, двамата бяха седнали пред камината и Ранулф понечи да каже нещо, но Рейна го изпревари.
— Последвайте ме, милорд.
Един от слугите ги очакваше в основата на стълбището с лампа в ръка. Лензо вече бе занесъл горе
