когато сте насаме с жена. Било в гората, било на отворена врата в къщата на селската курва — все едно. Има ли някакво значение?
— Знаете ли, малки ми генерале, можехте да си спестите цялата тази мъка, породена от ревност, ако вчера бяхте отговорили на моя въпрос. Трябваше просто да ми кажете, че не искате да се забавлявам с други жени. Разбирате ли?
— Значи си признавате, така ли? — Опита се въпросът и да прозвучи триумфално, но не успя напълно.
— Вие признайте първо!
— След като разбрах, че тактичността е нещо съвършено непознато за вас, мога вече спокойно да призная, че на ваше място щях да отговоря по по-сполучлив начин на вчерашния ви въпрос — отговори тя с горчивина в гласа. — Но след случилото се всичко става излишно. Трябва да ви кажа още, че не съм изпитвала ревност. Вярно, че бях ужасена и унизена, но ревност — не!
— Добре. Значи не е имало ревност — констатира той, но усмивката му издаваше, че не й вярва. — И все пак можехте да избегнете тревогите, ако ме бяхте попитали направо защо съм отишъл точно при Червената Алма.
— Когато мъжът ми отива при някоя проститутка, нещата са ясни.
— Като е така, защо тогава само съм разговарял с нея?
— Разговарял ли? — просъска Рейна. — С ръка върху гръдта й!
Но вместо да се загърчи смутен и объркан, той само се позасмя.
— А можеше ли тази жена да прецени по друг начин дали ви причинявам болка, когато ви докосвам?
— На мен ли? И искате да повярвам, че сте натискали тази жена заради мен? — извика тя със сарказъм в гласа. — Само не се опитвайте да ме заблуждавате.
Този път изражението на лицето му бе сериозно.
— Ако ми трябваше жена, нямаше да бия път чак до селото. Тук има не малко, които няма да ми откажат, включително и вие. Нуждаех се обаче от сведения, които може да ми даде само жена с най- разнообразен любовен опит. Ето и единствената причина, поради която избрах Алма. Признавам, че отговорът й ме възбуди, но не се възползвах от занаята й. Обаче ако бяхте навън и ме бяхте почакали, милейди, щяхте бързо да установите, че изводите ви са били погрешни.
Тя разбра отлично, какво й казва и руменина обля лицето й. Може би бе глупаво от нейна страна, но му повярва. Повярва, защото искаше да повярва. Същевременно обаче се бе държала ужасно глупаво. Откъде толкова търпение у този мъж? Той бе все още намръщен и Рейна почувства как в нея се надига безпокойство.
— Бихте ли… — Тя се прокашля без да го погледне в очите. — Бихте ли ми казали какъв въпрос сте й задали?
Той пристъпи към нея. Гласът му прозвуча глухо и дрезгаво.
— Попитах как да ви доставя удоволствие, без да ви причинявам болка.
Рейна вдигна рязко глава. Възмущението обагри с руменина челото й.
— Нима сте я питали точно за това?
— Да.
— Но вие никога не сте ми причинявали болка.
— Също така не съм ви и докосвал точно така, както на мен ми се иска. Просто се боя, че тези мои ръце могат да ви наранят, ако престанат да ме слушат, нещо, което с вас ми се случва често. — В погледа й просветна съмнение и той почувства огорчение. — Да можехте да се погледнете с моите очи! Знаете ли колко чуплива изглеждате? Вие сте най-мъничката, най-крехка жена, с която съм се любил някога. Ако ви вдигна във въздуха, ще се изморя точно толкова, колкото ако вдигна и лейди Ела.
Преувеличаваше, разбира се, но и двамата не осъзнаха този факт, тъй като той я хвана под мишница и я задържа във въздуха, за да докаже верността на твърдението си. В този миг тя го гледаше отгоре надолу, той обаче се взря в разтворената нощница. И двете й гърди бяха открити. Големите, тъмночервени зърна контрастираха ярко на фона на млечно бялата кожа и сякаш се протягаха сами към устните му. Подчини се на техния зов, наклони глава напред и всмука дълбоко едното от тях в устата си. Очите му помътняха и Рейна осъзна какво ще се случи. Тя затаи дъх и застена тихичко. Отметна глава назад, а в тялото й забушуваха огнени вихрушки. Ръцете, които първоначално почиваха спокойно върху раменете на Ранулф, посегнаха по-нагоре и пръстите й се заровиха в неговата златна грива. Той все още не я пускаше на пода, а я държеше във въздуха; за нея това бе по-добре, тъй като краката и ръцете й бяха омекнали. Неговите обаче бяха здрави и силни — дори и ръцете му, които я държаха, не трепнаха.
Най-накрая той остави едната гърда и езикът му се плъзна към другата. В мига, в който налапа и второто зърно, от гърдите й се изтръгна още по-силен стон. Усещането бе обхватно, пронизващо, направо непоносимо, но и през ум не й мина да моли за милост.
Внезапно се издигна още по-високо във въздуха. Устните му не се откъсваха от кожата й и я целуваха по корема, спряха за миг до пъпа и езикът му се потопи в него. Още не се бе опомнила от внезапната атака, когато той я спусна отново надолу. Езикът му се плъзна от корема й към врата, бузата и най-накрая достигна устните — парещата целувка я разтрепери от глава до пети.
Постави я на пода и тя щеше да се строполи в неговите крака, ако не беше се вкопчила в косите му. Опря се безсилна в тялото му, без да забележи как и кога е отделил пръстите й от гривата си и е свлякъл нощницата от раменете. Тя почувства как я взема в обятията си и смътно осъзна, че я носи към точно определено място. В следващия миг обаче всичко потъна сякаш в мъгла от страст, в която нямаше път.
Желанието оставаше все така силно. Тръпката се запази дори и когато Ранулф се отдръпна, за да смъкне дрехите си. Тя се загледа в голото златисто тяло — мускулесто, силно, красиво. Прииска й се да докосне кожата му, да вкуси плътта му, както и той стори с нея. Никога до този момент не бе изпитвала такава радостна възбуда. Пресрещна погледа му и отново топла вълна прониза тялото й. Защото в очите на мъжа лумнаха пламъци, обещаващи онова, което Рейна вече знаеше дълбоко в себе си — че този път всичко ще бъде много, много по-различно.
Ранулф дойде при нея в леглото, нежните му целувки я възбудиха отново, кратките захапвания разтревожиха плътта й, всяко докосване на устните му я разпалваше все по-силно и по-силно, докато накрая тя се потопи в море от жар и страст. Усети и някакво неясно разочарование — той придържаше здраво нейните ръце и не й позволяваше да го докосне.
Най-сетне той се приготви да удовлетвори настойчивата й потребност да го поеме в себе си, клекна между краката й, целуна я ефирно по разтреперания корем и след това…
— Ранулф, какво… не, моля те, недей… Не!
Но той не я послуша и сякаш нещо я изстреля в небесното пространство. Тялото й се изпъна, гърбът й се изви в дъга, но ръцете й не бяха свободни и не бе в състояние да избяга от пронизващия, пламнал и безмилостен език. Понечи да се изправи, Ранулф я притисна отново и… тя се предаде.
Да, този мъж нямаше милост. Продължи да се наслаждава на най-интимното, най-скритото в нея, постепенно я напуснаха и страх, и потрес, докато я връхлетя удовлетворение, бурно-страховито в своята внезапност. Сякаш откликът на тялото й не бе неин, но младата жена му се отдаде и се отпусна свободно на своята безпомощност. Нов и чуден ритъм затуптя между бедрата й, дълбоко в нея се роди писък, по нищо не отстъпващ на стоновете на мъжа.
Останала без дъх, понесена върху вълните на себезабравата, тя се отпусна, но в този миг Ранулф проникна в нея и отново я извиси до върха на насладата. Мъжът се устреми към своя връх, а нейната вълна се преобърна в бурен прилив. Взрив, екстаз и в сетния, неописуем миг нейният вик се сля със стона на Ранулф.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Голям потрес изпита Рейна на сутринта. Тя се събуди от сладкия сън и непосредствено пред погледа й се изпречи задницата на една котка. Не осъзна веднага кое е това нещо, което й се пъха в лицето, но само миг по-късно разпозна предмета — право в носа я лъхна отвратителна воня. Тя изкрещя и изскочи от леглото. Обърна се и видя как противното животно се настани на възглавницата й. В този момент обаче
