пак не бива да прекалявате с подигравките си.
— Не, не като идиотка. — Той я притегли към себе си и се наведе усмихнат над нея. — Вие бяхте просто прелестна.
— Да, и глупава — добави тя. Погледът му накара сърцето й да се разтупти по-бързо.
— Да, глупава. Знаете ли, че никога през живота си не съм се смял така? Чудесно е, че сте тъй глупав, малки ми генерале.
Тя изтри с ръка влагата от страните му.
— Наистина съжалявам.
— Моля?
— Съжалявам, че сте се смели толкова малко досега.
Той доближи пръстите й към устните си.
— Внимавайте, милейди. Защото в противен случай много бързо ще разберете какво се случва на онези жени, които пилеят съчувствието си към мен.
— Знам отлично какво им се случва — изпръхтя тя. — Вие си служите със състраданието като средство, за да ги примамите в кревата си. Подли мъжки номера.
— И женските не са по-малко подли — вчера вие си мислехте, че ме измъчват угризения на съвестта, нали?
— Изобщо не съм… — започна тя, но усмивката му я накара да се откаже. — При баща ми тази тактика винаги успяваше…
— Да, но
При тези думи тя повдигна вежди.
— Нима ви е безразлично дали в дома ви ще цари мир или не?
В този миг Рейна застина на място. Защото той наклони глава, захапа нощницата й със зъби и я разкъса. А после тя сякаш започна да се разтапя, когато езикът му се заигра със зърното на гърдата й. Той я погледна неочаквано и в очите му проблесна задоволство.
— Мисля — започна той, — че открих особено удачен начин за запазване на семейния мир.
— Може и така да е — прошепна тя дрезгаво, но веднага след това изправи тяло и добави съвсем делово: — И тъй като вече сме сключили мир…
— Не бързайте толкова.
С един пръст само той притисна Рейна към чаршафите и издърпа рязко нощницата й през глава. Гърдите й се разголиха докрай и погледът на Ранулф издаваше, че разговорът едва ли ще продължи особено дълго.
— Сърдите ли ми се още, че посетих Червената Алма?
Рейна се размърда неспокойно.
— Можехте да попитате и мен, вместо да ходите чак при нея.
— А вие щяхте ли да ми кажете, че мога да ви доставя удоволствие точно по начина, по който го направих?
— Не. Та аз самата не знаех, че изобщо е възможно такова нещо.
— Е, и аз също не знаех нищо по въпроса.
Устните му се плъзнаха по страната й и достигнаха нейните устни, но той не ги целуна. Езикът му премина по долната й устна и не след дълго младата жена впи жадно устни в неговите. Той се облегна назад и се усмихна.
— А сега ми кажете, че сте изпитали наслада.
— Нима се съмнявате? — попита тя, невярваща на ушите си.
— Не, обаче искам да го чуя от устата ви. Кажете го, Рейна. — Той подпечата искането си с още една целувка и устните му увиснаха изчаквателно над нейните. — Кажете го.
— Да, изпитах… удоволствие.
— Значи, ако го направя пак, няма да протестирате.
— Не съм казала това, Ранулф! Почакайте… светло е вече… посред бял ден… Боже милостиви… — Въздишка на наслада заглуши думите й и гласът й замря.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
Рейна сряза последния конец и се изправи; погледна готовата одежда. Синята кадифена нощница бе създадена сякаш за крал с украсата от копринени ивици с цвят на слонова кост. Въпросът бе обаче дали мъжът й ще се съгласи да я носи, и то не само поради факта, че не бе свикнал с нощници. Просто целият му гардероб изглеждаше твърде скромен — обикновена вълна, лен без всякаква украса. Почти всички дрехи се нуждаеха и от поправка. Той явно не бе някакъв суетен грандоман, но все пак от доста отдавна бе в състояние да си позволи и по-качествено облекло. Предпочиташе да се облича семпло и този факт говореше много за характера му.
Рейна вложи всичката си фантазия в тази дреха, тъй като в нея щяха да го виждат само тя и един тесен кръг хора от прислугата. Останалата част от новия гардероб на Ранулф щеше да е също от добро качество, но по-скромна — поне докато успееше да го убеди, че е редно да носи по-луксозно облекло от своите васали. Както се полага на една млада невеста, докато работеха по нощницата тя трябваше да се примири с множество закачки по неин адрес.
— Нима наистина искате да скриете великолепните му рамене под това чудо тук?
— На ваше място бих му я свличала, вместо да го обличам в нея.
— Ще съжалявате, ако реши да спи в нея като моя Уилям. — Последните думи принадлежаха на лейди Маргарет.
— Щом като така и така не е свикнал да носи такива неща, защо тогава държите непременно да го отучвате от този чудесен навик?
Те обаче не разбираха едно нещо, което Рейна нямаше да им издаде: ако един мъж с ръста на Ранулф тръгнеше да се разхожда из спалнята, равновесието на жената можеше да пострада жестоко; поне с нея, Рейна, нещата стояха точно така. Когато бе гол, тя се държеше направо като глупачка — зяпаше го с безсрамна вежливост или пък обвиняваше една клета котка в коварство. Сигурно цял живот щеше да се чувства зависима от тръпката на страстта, която предизвикваше в нея тази златиста кожа. Искаше й се постоянно да го докосва, да го милва, да го вкусва целия, независимо дали той желаеше това от нея или не. Какво ли щеше да си помисли за нея в такъв случай? Те се любеха извънредно често и в крайна сметка той все пак изпълняваше една от клаузите в договора им. Когато заченеше, този разсипнически период на любов щеше да приключи.
Нощницата върху тялото на Ранулф щеше да бъде само вид защита срещу съблазънта. Чрез тази мярка за сигурност той трябваше да бъде убеден, че Рейна няма да изсъхне от мъка, ако се лиши от тялото му. Защото начинът, по който се любеше с нея, й се нравеше изключително. Ах, как само й се нравеше! На Ранулф този факт бе известен и се възхищаваше на постижението си. Типично по мъжки, предположи Рейна. Приличаше й на малко момче, което е спечелило първата си битка над някоя от непобедимите до този момент превратности на живота. Следователно зависеше от нея да го накара да повярва, че общо взето е все още равнодушна спрямо него. Нейната гордост щеше да й помогне да реши този проблем — друго просто не й оставаше.
Рейна заметна готовата дреха през ръка. Щеше да я занесе в спалнята и да я положи върху леглото. Може би Ранулф щеше да я носи, знаейки, че все пак е ушита специално за него. А ако не я вземеше, тя щеше за предприеме съответните мерки: махаше някои от стенните килими и в стаята щеше да става течение. Малко студ вероятно щеше да сдържа подтика му да се държи безсрамно.
— На ваше място бих премислила решението си още веднъж — възкликна госпожа Хилари с напевен тон. При тези думи по-младите дами избухнаха в буен кикот.
Рейна също не можа да сдържи усмивката си. Ако нещата около сватбата й се бяха развили по друг начин, сигурно щеше отново да помисли по въпроса. Тя осъзнаваше обаче, че на практика Ранулф бе принуден да се ожени за нея. Дори и да бе развил способности в любовта, с които се гордееше извънредно много, той несъмнено би предпочел да ги приложи на някоя друга жена.
— Щом като така и така ще го напъхате в нощница, по-добре ще е вие самата да не си слагате —
