— Да, не се съмнявам в това. Тя обича децата и ще обича и съпруга си, просто някой трябва да заглади острите й ръбове и да я накара да разбере грешките в държанието си.
— Как бихте могли да сте сигурен в това?
— Защото точно това стана с майка й, а тя е нейна дъщеря. Казах, че съпругата ми притежаваше страстен дух. В интерес на истината не мога да скрия, че когато се запознахме, тя бе истинска фурия, пълна с гняв и гордост, със злостен език, който умееше да наранява дълбоко. Ала въпреки това любовта напълно я промени.
Улфрик едва се сдържа да не изсумти презрително.
— Вие предполагате, че тя ще ме обича. Ами ако не стане така?
Найджъл се ухили, което смути госта му още повече.
— Не виждам нищо у теб, което да не е наред — тъкмо обратното. Да не би да искаш да ми кажеш, че имаш трудности с жените? — Младият мъж се изчерви и лорд Криспин побърза да добави: — Не ми се вярва. И моята дъщеря не е по-различна от коя да е друга жена, само й трябва малко време, след като станеш център на живота й. Сигурен съм, че синът на Гай ще се грижи добре за по-голямата ми дъщеря, защото, ако приличаш на баща си, ти си напълно подходящ за нея.
Това сложи край на надеждите на Улфрик да накара Найджъл да развали уговорката. Щеше да бъде обвързан за цял живот с един дявол в женски образ, и то само защото бе син на баща си, а не някой груб и недодялан рицар, който биеше по-слабите, както правеха мнозина. Просто баща му го бе възпитал по друг начин.
Никак не му се нравеше идеята да бъде възпитател на собствената си съпруга, както явно се очертаваше. Част от горчивината и недоволството, които изпитваше, се прокрадваха в следващата му забележка, макар да се постара да запази спокоен тона си.
— Междувременно ще трябва някак си да се оправям с дъщеря ви, лорд Найджъл, докато тези промени се осъществят. Тя пренебрегва вашите заповеди. Какво ви кара да смятате, че ще се подчинява на моите?
— С мен тя много добре знае докъде може да стигне, без да пострада, а с теб няма да има това предимство. Милисънт не е глупава, момчето ми, тъкмо обратното. Тя просто е малко… странна в държанието си. Смята за важни необичайни неща — поне за момента. Но това ще се промени, след като веднъж се омъжи.
Явно бащата бе оптимист. За разлика от Улфрик.
Глава 6
Джоун се измъчи, докато намери сестра си. Милисънт би трябвало да се качи по стълбите, водещи към стаята в северната кула, която двете деляха, но както Джоун подозираше, тя бе пресякла коридора към стълбите в западната кула, които я бяха извели към задната врата на замъка. Дънбър не бе никак малко място, ако търсиш някого, който не желае да бъде намерен.
Най-после откри непокорната си сестра в конюшнята, където се опитваше да се сприятели с черния жребец на Улфрик де Торп. Животното не бе от огромните бойни коне, които се отглеждат и използват в битки заради злия си нрав и насладата, с която тъпчат всичко живо, изпречило се на пътя им. Подобни коне не бяха удобни за пътуване именно поради буйния им и непредвидим характер и затова обикновено рицарите ги пазеха само за сраженията. Но въпреки това конят на Улфрик бе едър и не изглеждаше много приятелски настроен… поне досега.
— Не се опитваш да го настроиш срещу собственика му, нали? — смутено попита Джоун сестра си, докато приближаваше колебливо към клетката.
— Обмислях тази идея.
Киселият отговор накара Джоун да се усмихне.
— Но промени намерението си?
— Да. Не бих искала да видя наранен този жребец, което несъмнено ще се случи, ако онзи негодник изгуби контрол върху него. Той има навик да бие и да причинява болка — това бе първото нещо, което узнах за него.
— Онова бе много отдавна, Мили — нежно й напомни Джоун. — Тогава той беше само едно момче, а не истински мъж, какъвто е сега. Не се съмнявам, че се е променил…
Милисънт вирна глава, а в очите й лумнаха златисти пламъци.
— Ти сама видя как се държа на пътеката. Та той щеше да ме удари, ако не бе препречила пътя му.
— Но той не знаеше, че си ти.
— Достатъчно по-дребна и по-слаба съм от него, независимо за кого ме е помислил?
Джоун трудно можеше да обори това твърдение и затова побърза да изрече:
— Но аз видях какъв ужас изпита, когато разбра, че си била ти.
— Много добре! — избухна Милисънт. — Тогава, като се върна в залата, ще очаквам онзи глупав годежен договор да бъде развален!
— Не съм сигурна в това — рече Джоун и прехапа устни. — Дали той има такава власт? Да развали договор, сключен от баща му?
— Не, предполагам, че не — намръщи се Милисънт. — Тогава просто ще трябва да се постарая татко да го развали. И без това смятах да го направя, но не очаквах, че ще е толкова скоро. — Замълча и презрително изсумтя. — А и как бих могла да очаквам? Та той можеше да дойде за мен по всяко време през последните шест години, но не го на прави. Истината е, че аз напълно бях забравила за него.
Последното не бе чиста истина и двете го знаеха. Милисънт харесваше друг, но въпреки това не можеше да се омъжи за него, докато не се развали старият годежен договор, който я обвързваше завинаги с Улфрик де Торп. Така че въпреки желанието си, Милисънт не можеше да не мисли за отдавнашния си годеник, дори и тези мисли да не бяха никак приятни.
— Дори да е закъснял с пристигането си, сега вече е тук, Мили. Какво ще стане, ако трябва да се омъжиш за него?
— По-скоро бих скочила от онази кула!
— Милисънт!
— Не казах, че непременно ще го направя, а че бих се опитала…
Джоун се облегна на дъсчената преграда, чудейки се как да успокои сестра си. Беше жестоко от страна на Де Торп да чака толкова дълго, без да ги посети нито веднъж, за да могат двамата с Милисънт да се опознаят и да свикнат един с друг, преди завинаги да се обвържат в брак. Не слагаше в сметката онази първа среща преди много години, за която бе разговаряла със сестра си.
След толкова време, без да получава никакви вести от Улфрик де Торп, никак не бе чудно, че Милисънт бе насочила мислите и сърцето си към друг млад рицар, когото много харесваше и който нямаше нищо против, че тя не е като другите момичета. Двамата бяха добри приятели. Джоун от собствен опит бе научила, че е много важно да се сприятелиш с бъдещия си съпруг. Близостта и взаимното разбирателство успокояваха до голяма степен страховете на една девойка, на която предстоеше да се омъжи.
Преди две години Джоун се бе омъжила за един млад мъж, който много често преди това бе посещавал замъка на баща й. Сгодиха се още когато тя бе само на десет. Имаше на разположение шест години, за да го опознае и да започне да го обича. Все още скърбеше за ранната му ненавременна смърт.
Но тя бе по-младата и понякога се чувстваше неловко, че бе изпреварила сестра си. От друга страна разбираше, че Милисънт се страхува да се омъжи, а и си имаше причини да мрази годеника си.
— Наистина ли мислиш, че татко ще развали договора, сега, след като най-после е дошъл? Вече не можеш да използваш отсъствието му, за да го убедиш да се откаже от този съюз.
Милисънт обезкуражено облегна глава на дървената преграда.
— Ще го направи — толкова тихо изрече тя, че Джоун едва я чу. После вдигна глава и добави по- силно. — Трябва да го направи. Аз не мога, Джоун, да се омъжа за този… този жесток човек! Той ще ме задуши, ще се опита да ме пречупи. А след като татко узнае, че обичам друг, той ще се съгласи да развали годежа. Само защото Улфрик де Торп най-после е благоволил да се появи, не е причина да извиним закъснението му. Именно неговото отсъствие ме е на карало да потърся бъдещия си съпруг другаде.
