живеех в „Горския кът“, непрекъснато идваше да ми каже, че в къщата са проникнали крадци. Шепнеше ми го, защото се боеше да не я чуят, а наоколо нямаше никого.
Себастиян се усмихна.
— Добре де, баба се е побъркала. Бих казал, че на осемдесет и седем това й е простено.
Вместо да отговори Маргарет, се втренчи в устните му, което силно го смути. Усмивката му се стопи дори преди да е осъзнал, че я е имало. Тя се нацупи и продължи:
— Изключително съм привързана към старицата, но ми беше нужно време, докато си спечеля благоразположението й.
— Невъзможно. Тя е най-милата…
— Вече не — прекъсна го Маргарет. — Тя зае твоята страна. Всъщност не е проговорила на баща ти, откакто той се отрече от теб. Ако желае да говори с него, изпраща някого като посредник.
Себастиян слушаше и не вярваше на ушите си. Никога не би предположил, че е възможно баща му и баба му да се скарат така след дуела. Помежду им винаги цареше пълно разбирателство — две сродни души. Сякаш не му стигаше вината, която изпитваше за смъртта на Джайлс, а сега и това.
— Но както казвах — отново поде младата жена, — не ми беше лесно да спечеля Аби, особено след като Дъглас повери зимната си градина на моите грижи. Баща ти беше научил колко много обичам градинарството. Опитваше се да ми помогне да изляза от своя траур, но Аби не виждаше нещата така. Зимната градина бе нейно владение и аз навлизах в чужда територия. Държеше се много свадливо и непрекъснато се заяждаше. Но не след дълго започна да ми дава съвети, вместо да ми говори, че нищо не съм вършела като хората. Все пак е срамота, че напоследък лесно плаче. Ето защо често я навестявам, за да я ободря.
— Защо?
— Нима не се досещаш? Мъчно й е за теб. Подозирам, че освен това се сърди на себе си, че е престанала да говори със собствения си син. Много е разтревожена за произшествията, които започнаха да му се случват, макар че не би го признала пред него. Няколко пъти намекна, че ти лесно би стигнал до дъното на тази история и би сложил край на нечии пъклени планове, което ме убеди, че трябва да те намеря. Да не говорим за оплакванията й, че Сесил не й идва на гости. Доколкото разбирам, бил й е много близък.
— Да не е умрял?
Тя го изгледа кисело.
— Нужно ли е да предполагаш за всеки, че е умрял? Не, доколкото знам, той е жив и здрав. Но след дуела двамата с баща ти се отчуждиха и той вече не идва в „Горския кът“.
Себастиян остана като попарен. Боже мили, още вина, която трябваше да понесе.
— Мисля, че навремето тя го е обичала като роден син — обади се Маргарет. — Чух, че като малък Сесил бил по-често в „Горския кът“, отколкото в собствения си дом. Майка му била починала и затова двамата с Аби много се привързали един към друг. Поне това схванах от нещата, които баба ти ми разправяше.
Себастиян въздъхна.
— Вратата на „Горския кът“ вероятно ще бъде затворена за мен. Баща ми достатъчно ясно заяви, че вече не съм добре дошъл там.
— Това наистина би било проблем — съгласи се Маргарет и свъси чело. — Сигурен ли си, че не можеш да се сдобриш с Дъглас?
— Да. Току-що разбрах от теб, че заради дуела е развалил отношенията си със Сесил. Тъкмо заради Сесил баща ми ме изрита от къщи като мръсно пале. Отчуждението, което после е настъпило между тях, сигурно само го е ожесточило допълнително към мен.
— Или пък го е накарало да дойде на себе си и да осъзнае кой е по-важен — предположи Маргарет.
Той изсумтя.
— Не разбираш. Баща ми беше толкова близък със Сесил, колкото аз — с Джайлс. Такава дълбока дружба се гради на чест и достойнство. Баща ми трябваше да се отрече от мен. Убих единствения син на най-добрия му приятел, и то след като той изрично ми забрани да нараня Джайлс.
— А ти защо не го послуша?
— Господи, нима мислиш, че е било нарочно? Беше нещастна случайност, по дяволите!
— Мисля, че ти се опитваш да се измъкнеш от нашето споразумение — недоволно отвърна Маргарет. — Има много начини да проникнеш в родния си дом. Постарай се!
— Постарах се и не можах нищо да измисля. Твой ред е.
Тя го изгледа яростно.
— Маскирай се — нареди му.
Той повдигна вежда.
— От собственото си семейство? Мога да си сложа рокля и те пак ще ме познаят по очите. Нов опит, лейди Маргарет.
Тя се разсмя:
— Ти, в рокля? Боже мили, това е гениално! Виж ти, никога не би ми хрумнало.
— И по-добре. Не се надявай да ме видиш по дамско облекло.
— Не, не. — Тя се засмя. — Разбира се, че това няма да свърши работа. Просто няма женски дрехи в твоя размер… — Отново прихна. — Олеле, сега не мога да си избия тази представа от главата! Ха-ха!
— Да ти помогна ли? — изръмжа Себастиян и заплашително пристъпи към нея.
Тя отскочи назад.
— Хей, долу ръцете! — Намръщи му се, а веселото й настроение се беше изпарило. — Добре тогава — въздъхна, — остава най-очевидният вариант.
— Какво ще рече това? Няма очевиден вариант.
— Разбира се, че има. За известно време можем да се преструваме на женени. Това ще ти отвори вратата на „Горския кът“. Там моят съпруг ще бъде добре дошъл.
— Това ли е гениалната ти идея?
— Да. Отсъствах от Англия четири месеца. Напълно логично е, че през този период може да съм се омъжила. Освен това не предлагам да си останем женени завинаги — опазил ме Бог. И определено не ти предлагам наистина да се оженим. Това въобще не е необходимо. Никой у дома не може да докаже, че не сме съпрузи, тъй като сватбата ни уж се е състояла в Европа. Естествено ще се наложи да минем през фиктивен развод, щом откриеш кой стои в дъното на тази история и отстраниш непосредствената заплаха за живота на баща ти.
Себастиян я зяпна, поразен от разсъжденията и.
— Скъпа Маги — студено поде той, — пропускаш нещо. Истински или не, един развод ще те бележи с позорно клеймо до края на живота ти.
— Глупости. Когато хората научат защо съм се решила на такава саможертва, ще се превърна в героиня.
Бракът с него — саможертва? Е, това беше неприятно. За съжаление по всяка вероятност тя беше права. Положението на неин съпруг нямаше да го върне в семейното лоно, но може би щеше да му позволи една-две визити до „Горския кът“. Сигурно това беше напълно достатъчно. Ако подозренията й бяха основателни, кошерът щеше да забръмчи.
Тъй като не смяташе да товари съвестта си и с нейната репутация, я предупреди:
— Не е изключено тази стъпка да се окаже излишна. Ще ми трябват няколко дена, за да проверя нужно ли е да прибягваме до нея. Все пак предлагаш сериозна шарада, затова не е зле междувременно добре да си помислиш. — Но понеже забележката за „саможертвата“ не му излизаше от ума, язвително рече: — Помисли си внимателно дали желаеш дори да се преструваш, че си се омъжила за човек като мен.
Маргарет въпросително го изгледа. Той се приближи към нея и я погали по бузата с опакото на дланта си.
— Ще се налага да се преструваш на влюбена в мен, да свикнеш с докосването ми, с целувките ми. Може би трябва да се поупражняваме, за да разберем дали изобщо си способна на такива преструвки.
Минаха няколко секунди, преди тя да осъзнае смисъла на думите му. Страните й пламнаха като
