тази вечеря ще се окаже най-дългата в живота й.
В стремежа си да насочи разговора в правилната посока, тя отбеляза:
— Очаквах Джон и Тимъти да се присъединят към нас. Не са ли гладни?
— Напротив — отвърна Себастиян. — Но завръщането в Англия имаше дълбоко въздействие върху Джон. Според изискванията на етикета той е длъжен да се храни с останалите слуги. В края на краищата, е мой камериер.
— Доколкото подразбрах е и нещо повече.
— Да, вярно е, че двамата преживяхме много. Но е безсмислено да споря с него. Въпросът не е само в Англия, а и в тази къща. Напомня му за стародавните традиции и тям подобни. Сега Джон е обратно в стадото.
— Не си щастлив, че се е завърнал към протокола.
— Не съм, но и с кон не би могла да го довлечеш тук. А момчето слуша Джон.
Маргарет също не бе щастлива от дезертьорството на Джон. Това означаваше да прекара насаме със Себастиян много вечери и обеди. Дори не можеше да покани гости, защото трябваше да запазят в тайна неговото присъствие в дома й. Оставаше й да се надява, че Себастиян няма да се задържи в имението й много дълго. Би могла да положи усилия да се разбира добре с него въпреки инстинктивната си неприязън.
— Между другото, защо не си пожелала да дебютираш във висшето лондонско общество?
Маргарет го изгледа смаяно, чудейки се колко дълго е премислял въпроса си, преди най-накрая да го зададе. Много обстоятелства бяха отговорни за сегашното й състояние на неомъжена жена. Някои от тях бяха всеобщо достояние, но той нямаше как да ги е чувал. Не видя причина да премълчава:
— Не че не исках дебют, но когато настъпи подходящият момент, все още бях в траур. Баща ми току-що беше починал. Живеех в нов дом с твоя баща. Когато траурът ми изтече, вече бях на мнението, че спокойно мога да мина и без съпруг. Та нали бях видяла докъде води сърдечната мъка от случая със сестра ми? Освен това непрекъснато виждах как брат ти и Жюлиет се дърлят като куче и котка, което също не е добра препоръка за брака.
— Признай: отказала си дебют, защото си смятала, че никой няма да те вземе.
Дали се мъчеше да я подразни, или наистина мислеше така? По-вероятно беше второто. Съмняваше се, че Гарвана знае що е шега.
— Глупости! — изсумтя. — Освен това не съм приключила.
— Тоест, решила си да не се омъжваш?
— За един кратък период отговорът ми е „да“. Но това беше каприз на младо момиче. Просто не бях достатъчно голяма, за да подходя зряло към въпроса. Но когато дойдох на себе си и осъзнах, че е глупаво да не се омъжа заради разбитото сърце на сестра ми и постоянните препирни на брат ти и жена му, вече бях прецъфтяла за дебют.
— За Бога, била си на двайсет и три! За какво „прецъфтяване“ ми говориш?
— Позволи на мен да реша!
Той се облегна на стола си и небрежно подхвърли:
— Трудно ми е да повярвам, че през всичките тези години никой не те е ухажвал. Да не би всички млади жребци да са напуснали околността?
— Нищо подобно. Ухажваха ме до втръсване.
— И сред тях не се намери нито един свестен?
— Е, имаше неколцина подходящи кандидати, но аз май бях вдигнала много високо летвата. Нали разбираш, можех да избирам. Ако баща ми беше жив, вероятно щеше да каже добра дума за някого и аз сигурно щях да се съглася с него. Но тъй като имах избор, не виждах причина да бързам.
— Значи си избрала да бъдеш стара мома?
Маргарет пак скръцна със зъби. Обидите се трупаха една след друга.
— Наистина, Себастиян — хладно отвърна тя, — прекаляваш в стремежа си да се покажеш очарователен.
— Да, знам. Лош навик.
Тя едва не се засмя. Все пак успя да се удържи, тъй като това би го насърчило за още обидни забележки, и рече благовъзпитано:
— По една случайност все още продължавам да съм ухажвана.
— Познавам ли го?
— По всяка вероятност. Томас Пиърмонт, синът на виконт Риджмор, ако още го помниш.
— Малкият Томи? Когато си тръгнах, той още носеше къси панталонки. Не може да е достатъчно голям за теб.
Маргарет се наежи.
— Не че възрастта има значение, но разликата между нас е само една година. Освен това почитаемият Даниел Куртоа, когото вероятно не познаваш, има сериозни намерения спрямо мен.
— Куртоа сигурно те ухажва куртоазно. Ха-ха!
Тя го изпепели с поглед, но все пак продължи:
— С майка му се преместиха тук само преди две години. Купиха старата къща на скалите, след като Ангъс Мерпуедър се премести в Лондон, за да бъде по-близо до внуците си.
— Никога не съм чувал за него.
— Разбира се.
— Само тези двамата ли са?
— При положение че нито един от тях не ме интересува, са предостатъчно.
— Значи си решена да останеш стара мома. По-добре си го кажи с ръка на сърцето, Маги.
— Щом толкова държиш да знаеш, планирам да замина за Лондон, за да имам по-големи възможности за избор. Не възнамерявам да се съревновавам с рояк кискащи се дебютантки.
— И как смяташ да избегнеш борбата с тях?
— Като посетя няколко грижливо подбрани приема и сама отправя предложение на мъжа, когото избера. Още една-две години и ще събера смелост за подобна крачка.
Ти май не се шегуваш? — учудено попита Себастиян.
— Изобщо.
— Струва ми се, че твърде дълго си била без надзор, Маги, и това ти е размътило ума.
Тя се усмихна напрегнато.
— Благодаря, но умът ми е много добре.
— Обаче не си разбрала, че ако това се разчуе, ще станеш за посмешище?
— И защо трябва да се разчуе? Уверявам те, че мога да бъда много дискретна и ловка. Освен това не възнамерявам да предложа на първия срещнат.
— Един или два пъти… по дяволите, един път е напълно достатъчно. Помисли: графска дъщеря предлага брак. Клюката е твърде сочна, за да не плъзне.
— Освен ако въпросният мъж не приеме. Тогава най-целесъобразно ще бъде да си държи езика зад зъбите, нали? Вие, сър, сте изключително черноглед.
— Не, просто съм се научил да разглеждам дадена ситуация от всички страни. Освен това дотогава ще си заклеймена като изоставена — изтъкна той. — Само непървородни синове могат да пренебрегнат такъв позор.
— И така да е, пропускаш първостепенен мотив — въздъхна Маргарет.
— Твоето знойно тяло?
Страните й поруменяха. Тя се изправи и захвърли салфетката си върху току-що пристигналия десерт. Смутеният лакей светкавично се отправи към вратата. Господи, не можеше да повярва, че Себастиян е казал това, и то в присъствието на прислужник!
— Без капчица съмнение ти си най-гадният и гнусен тип, когото съм срещала. Говорех за титлата, която ще премине върху сина на съпруга ми, което е много по-стимулиращо от…
— От едно знойно тяло — подсказа й той. Страните й съвсем се зачервиха.
Без да мисли, Маргарет вдигна изцапаната с бита сметана и шоколадов крем салфетка и я метна върху главата му. По дяволите, не улучи! Но на път към вратата поне забеляза, че шоколадът и сметаната се
