божури.
— Няма да има никакви подобни преструвки или упражнения! Уф, Себастиян, много добре знаеш, че дори най-беглите прояви на обич между съпрузи са допустими само на четири очи. Винаги съм смятала това за доста глупаво, но сега съм адски благодарна, че е така. Що се отнася до преструвките, че съм влюбена в теб — ако се наложи, и с това ще се справя някак.
ДЕВЕТА ГЛАВА
През нощта можеха да достигнат пристанището, но капитанът им беше твърде предпазлив и не позволи да продължат след започването на проливния дъжд. Въпреки че движението по Ламанша беше доста натоварено, един стар морски вълк без проблеми би избегнал сблъсъка с друг кораб. Всъщност нямаше значение по кое време на денонощието ще акостират в Дувър, защото целта им се намираше малко по- надолу по крайбрежието.
Маргарет беше благодарна за допълнителното време, тъй като й се искаше внимателно да подготви Една по въпроса за възможната женитба, така че ако стане необходимо, двамата с Оливър да потвърдят историята за сватбата. Не беше предполагала, че самата идея за брак така ще скандализира камериерката.
— Не можеш да го направиш — безцеремонно я отряза Една.
— Напротив, мога — възпротиви се Маргарет. — Имай предвид, че той е Себастиян Таунзенд.
— Точно така: обезнаследеният син на графа, с чието семейство си толкова близка. Ако го беше срещнала при нормални обстоятелства, щеше надменно да го отблъснеш. Няма никакъв смисъл в това да се омъжваш за него.
Маргарет не предполагаше, че ще се наложи да убеждава Една, но все пак изтъкна няколко причини:
— Никога не съм споменавала за това пред някого, дори пред Флорънс, с която споделях за всичко, когато бяхме деца, но навремето бях безумно очарована от него — преди дуела, разбира се. Логично е през всичките тези години да съм таила към него нежни чувства и да съм се зарадвала, че го виждам отново. Също толкова логично съм решила, че мога да го сдобря със семейството му. Ти сама отбеляза колко е красив — достатъчно, за да завърти главата на което и да е момиче.
— Не и твоята глава — недоволно изпухтя камериерката.
— Не, не и моята, но разбираш накъде бия. Съвсем спокойно бих могла да се влюбя и да се омъжа за него въпреки всички причини, поради които не би трябвало да го правя. Освен това още не сме решили да се преструваме, но ако се стигне дотам, ще бъде в името на благородна кауза, Една. Нека не забравяме защо тръгнах да, го търся.
Накрая камериерката неохотно беше приела доводите й и беше отишла да съобщи на Оливър какво да очаква. Маргарет обаче също изпитваше съмнения, особено след предупреждението на Себастиян за целувките му. Щеше да му даде да разбере, че няма да търпи нищо подобно, ала сега той бе различен от мъжа, на когото се възхищаваше като малка. Бе наемник, готов на всичко, за да изпълни задачата си, тъй че щеше ли да спази ограничения, наложени му от нея?
Легна си разколебана, но на сутринта се събуди с подновена решимост да стори всичко нужно, за да избави Дъглас от беда. Ако това означаваше да се преструва, че е съпруга на Себастиян Таунзенд — добре.
Намери го на палубата, загледан унило в крайбрежието на Англия, което най-после се беше появило на хоризонта. Маргарет се беше затъжила ужасно за родината си, а бе отсъствала едва четири месеца. Колко ли тежко му беше на него, който не бе стъпвал на английска земя единайсет години? Той твърдеше, че това не го интересува, но… но друг път!
Пешовете на балтона му се вееха на силния вятър. На всеки друг мъж елегантната дреха би стояла ослепително. Себастиян само изглеждаше по-страховит. И все пак бе толкова дяволски красив, че дъхът й секна. Нарастващото привличане, което усещаше към него, можеше да се превърне в проблем. Сигурна бе, че то се корени в детското й увлечение по него, ала все пак…
Застана до него, макар че се поколеба да прекъсне мислите му — толкова навъсен изглеждаше. Затова се изненада, когато той проговори:
— Хенри Гарвана.
— Моля?
— Името, което ще използвам, докато живея у вас.
Тя се разсмя.
— Прощавай, но просто не ми приличаш на „Хенри“. Не можа ли да измислиш нещо по-добро?
— Какво например? Черния Барт? — Смехът й го подтикна да добави: — Чудесно знаеш, че Хенри е име, най-благородно от благородните.
— Кралско име. Щом искаш Хенри — така да бъде. Ще уведомя Една и Оливър. Вече ги предупредих, че не е изключено да се преструваме на съпрузи.
— Представям си колко добре са приели новината — иронично подметна той.
Маргарет извъртя очи.
— Една направо беше скандализирана. Но аз я убедих, че ако решим да поемем по този път, ще е в името на добра кауза. Да не говорим, че още не е решено.
Себастиян се съгласи:
— Ако открия каквото е потребно да знам, преди някой да разбере, че съм се прибрал, няма да участваш в никакъв маскарад.
— Дадено.
Акостираха малко преди обяд. Пътниците и животните бяха свалени на брега. Жребецът на Себастиян създаде големи проблеми. Скопецът на Джон беше спокоен както обикновено. Но и жребецът се успокои, когато се озова на твърда земя.
За разлика от господаря си. Себастиян бе обзет от меланхолия в мига, в който стъпи на английска земя. Божичко, не си беше давал сметка колко много му е домъчняло за родината. Огорчението, с което живееше, и което бе погребано толкова дълбоко, че се бе сраснало с личността му, се надигна като жлъч в гърлото му.
Изобщо не биваше да си тръгва оттук. Само защото баща му го беше изпъдил с проклятие, не означаваше, че действително е длъжен да се махне. Не беше се вслушал в думите на Дъглас и бе отишъл на дуела. Какво значение имаше още едно неподчинение? Но тогава го измъчваше ужасяваща вина. Вина, която още не бе изчезнала и вгорчаваше живота му след толкова години.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Маргарет обичаше дома си. Три етажа от бял дъб, заобиколени от цветя — нейните цветя. Тя ги беше засадила. Всяка пролет се превръщаше в квачка, която чака излюпването на пиленцата — или цъфването на цветята. Макар че „Горския кът“, имението на Таунзендови, бе разкошно и в него винаги я очакваше стая, там се чувстваше комфортно единствено поради привързаността си към Дъглас и Абигейл. Всъщност предпочиташе своя дом. Той си беше неин. Персоналът беше неин. Историята на къщата бе нейна. А по великолепие изобщо не отстъпваше на „Горския кът“.
Боже мили, колко хубаво бе да се завърнеш у дома! Прислужниците се бяха затъжили за нея. Няколко от тях изтичаха до входния портал, за да я поздравят. Готвачката Гъси даже се просълзи:
— Най-после няма да се разкъсвам от угризения, че приготвям най-фантастичните си гозби, докато ти не си тук да им се насладиш — каза Гъси и леко я сгълча: — Твърде дълго се забавихте, лейди Маргарет!
— За това си имаше обективни причини — отвърна тя. — Предполагам, че виното е пристигнало без никакви проблеми?
— Да. Довечера дори ще отворя една бутилка по случай благополучното ви прибиране у дома.
Готвачката едва се беше скрила в къщата, когато конярят пристигна задъхан:
— Слава Богу, милейди! Сега вашият звяр отново ще е принуден да се държи прилично.
