аристократи. Смятаха го за най-изгодната партия.
Разбира се, навремето Маргарет не знаеше тези подробности, защото като единайсетгодишна не се интересуваше от подобни неща. Беше научила всичко това по-късно от оплакванията на определени млади дами, които се бяха затъжили за него, и от жалбите на определени по-възрастни дами, които се бяха надявали да го видят като член на семейството си, свързан с една или друга тяхна женска роднина.
Но още тогава беше запленена от него. Така и не успя да забрави нощта, в която го беше шпионирала в задната градина. Терасата бе добре осветена, но не и градината, където Себастиян имаше среща с една от приятелките на Елинор.
Маргарет го беше последвала, защото откакто бе пристигнал, не можеше да откъсне поглед от него и непрекъснато го дебнеше от ъглите на балната зала. Не беше очаквала да завие зад живия плет и да се сблъска с него и дамата. Те се целуваха! Това беше станало толкова бързо, че се натрапваше изводът: той моментално беше награбил дамата. Освен това двамата са били толкова погълнати от целувката, че не са чули стъпките й. Притеснена, Маргарет беше отскочила зад плета, но после любопитството й беше надделяло и тя беше провряла глава, за да ги погледа.
Дотогава очите й бяха привикнали с лунната светлина, която се процеждаше през пищните корони на дърветата. Намираха се в една ниша с дърво в центъра и пейка под него, заобиколена от цветя. През лятото Маргарет редовно отиваше там да чете. След тази нощ никога повече не се върна там: толкова ярък беше споменът за Себастиян, увлечен в чувствена прегръдка с дамата, която никак не възразяваше. Или може би не забелязваше как ръката му гали дупето й или за кратко се спира върху гърдите й? Изглеждаше прекалено възхитена от целувката, за да осъзнава нещо друго, но ето че той далеч не само я целуваше. Ръцете му опипваха цялото й тяло. Боже Господи, само колко възбуждащо притискаше тялото си към нейното!
Маргарет винаги се беше чудила какво щеше да стане, ако не беше счупила онова клонче в стремежа си да ги види по-добре. Кончето вдигна невероятен шум. Последва шамар и дамата се втурна обратно в къщата. Маги проследи бягството й, после се обърна и установи, че Себастиян е вперил поглед в нея. Не изглеждаше разстроен. Вдигнатата му вежда дори издаваше известна ирония.
— Ти не трябва ли да си в леглото по това време?
— Да.
— Значи обичаш да нарушаваш правилата?
— Да.
Можеше да припише глупавите си отговори на смущението, че са я спипали на място, но Себастиян очевидно се забавляваше, когато отиде при нея.
— Тя защо те удари? — полюбопитства Маги.
Той сви рамене, без да издаде с нещо, че е ядосан или подразнен.
— Предполагам, че благоприличието й го налагаше, след като осъзна, че някой дебне в храстите. — Той повдигна брадичката й с пръсти и й намигна. — Чуй един съвет, кукло. Изчакай няколко години, преди да започнеш да си открадваш по една-две целувки на забави и партита.
— С теб ли?
Себастиян се засмя.
— Съмнявам се, че мога да чакам толкова дълго, за да се задомя, но човек никога не знае.
И той си отиде, без да осъзнава какъв огромен ефект са имали думите му върху нея.
Вече не бе наследник на граф Еджуд. Определено не беше предишният млад чаровник. Тя не се съмняваше, че сега благоприличието не му е по силите. Но той очевидно знаеше как да върши работа, в противен случай не би се сдобил с блестящата репутация на Гарвана.
Най-накрая се появи с черно палто. Беше яхнал черния си жребец! Каква зловеща картина представляваха кон и ездач върху стъпалата на руините, заобиколени от рушащи се камъни на фона на оловно-сивото небе. По гърба на Маргарет пробяга тръпка. Сигурно си беше изгубила ума да търси неговото съдействие. Той беше някогашният човек; човека, когото се надяваше да открие. В какво, по дяволите, се беше забъркала?
Себастиян бавно закара коня си до каретата и застана до прозорчето, което тя отвори. И неговият жребец не беше натоварен с багаж. Може би щеше да й нареди да се маха?
Маргарет затаи дъх и зачака всичките й съмнения неочаквано да се оправдаят. Гледайки я, той повдигна вежда. Защо ли? Да не би лицето й да беше посиняло? Дъхът й излезе със свистене, което той със сигурност чу.
— Страхуваше се, че няма да те намеря в града ли? — Присмехулният му тон не можеше да се сбърка.
Маргарет реши, че няма смисъл да отрича:
— Всъщност такова нещо ми хрумна.
Той се втренчи в нея, после въздъхна и каза:
— Като се има предвид краткият ни разговор, ще приема, че няма откъде да знаеш, но когато веднъж приема дадена работа, я върша докрай.
— Значи се беше запътил към града?
— Да.
Е, в такъв случай се радвам, че успях да ти спестя разкарването — нахално изрече тя. После си спомни за вежливите обноски и му представи Една, която се беше ококорила, щом го зърна.
— А моят кочияш Оливър е съпруг на Една. Ако имате багаж, който бихте искали да натоварите на каретата, Оливър ще ви помогне.
Себастиян поклати глава.
— Вчера пазачът ми пренесе всичкия ни багаж в Хавър.
Маргарет се изненада: нима този мъж действаше толкова светкавично?
Е, ще тръгваме ли? — рече, за да не му даде възможност да размисли. — Ако побързаме, вероятно този следобед ще успеем да хванем кораб за Англия.
Съмнявам се — отвърна той с предишния си подигравателен тон, — но да бъде твоята воля.
Обърна коня си и препусна по пътя. Джон и Тимъти бързо го последваха. Маргарет се забави колкото да каже на камериерката си:
— Сега можеш да си затвориш устата, Една.
Възрастната жена изсумтя недоволно.
— Боже мили, никога не бих го познала. Дано да съм си въобразила, че от него струи опасност.
Маргарет въздъхна:
— Не, не си си въобразила, но това е оправдано предвид професията, която си е избрал. Просто имай едно наум: той е Себастиян Таунзенд.
— Да, произходът му е безупречен. Какъв красавец само! Или не забелязваш?
Би трябвало Маргарет да е сляпа, за да не забележи, но се направи, че не е чула въпроса на Една и се съсредоточи върху пейзажа, който се разкриваше през прозорчето. Наложи се Оливър да размаха здраво камшика, за да настигне галопиращите конници.
През по-голямата част от времето каретата много друсаше. По принцип пътищата във Франция бяха изключително добри, но не и в тази област. Положението се оправи едва когато излязоха на главния път за Хавър.
Щом пристигнаха на старите докове в това северно френско пристанище, извадиха късмет. Един кораб беше закъснял с часа за отплаване, тъй като предишната вечер екипажът му здравата се беше позабавлявал. Заради закъснението бяха изгубили повечето си пътници и с радост приеха Маргарет и нейната свита. Дори каретата й бързо беше качена на борда. Преди да се усетят, вече плаваха през Ламанша.
За добро или за лошо, Маргарет беше сключила сделка. Все пак горещо се надяваше, че няма да съжалява, задето е довела Себастиян Таунзенд у дома в Англия.
ОСМА ГЛАВА
Себастиян смяташе повечето от ангажиментите си за доста лесни, независимо колко трудни изглеждаха на пръв поглед. Прилагаш малко трезва английска логика, ако се наложеше, прибягваше до военна
