да се разведе с тази френска повлекана и да се венчае за сестра ми, както бе планирано. Джайлс е мъртъв по твоя вина. По твоя вина Елинор избяга и се омъжи за един беден фермер, а после умря при раждане…
— Как, по дяволите, съм виновен за последното? — изръмжа той.
— Не остана да видиш какво причини смъртта на Джайлс на сестра ми. Тя го обичаше с цялото си сърце. Оплакваше го до деня, в който ни изостави. Беше ту тъжна, ту сърдита. Тъжна през повечето време. Сърдита всеки път, щом срещнеше Жюлиет. Но плачеше всеки Божи ден, откакто ти застреля Джайлс. Признавам си с ръка на сърцето, че домът ми се превърна в река от сълзи. Всъщност беше голямо облекчение, когато Елинор се махна. Виновна съм, че чувствах и мислех по този начин. Струва ми се, че и с татко бе същото. Хем ни беше мъчно, когато тя избяга, хем се радвахме. Беше ужасно неловко.
— Къде отиде?
— Дълго време не знаехме. Прощалната бележка на Елинор беше толкова зацапана от сълзи, че нищо не се четеше. Страшно се притеснявахме дали е добре. Мисля, че това допринесе за влошаването на татковото здраве. Той почина след няколко години.
— Предполагам, че съм отговорен и за неговата смърт? — саркастично подметна Себастиян.
Маргарет се намръщи.
— Не мисля, но кой знае? В края на краищата всичко е свързано.
— Няма да поема вината нито за сестра ти, нито за баща ти — настоя тя.
— Не съм изненадана. Ти отдавна си се отрекъл от всички значими отговорности — иронично изрече тя.
— Но както казвах, накрая Елинор изпрати писмо, в което обясняваше, че вече й се струва немислимо да живее с нас, толкова близо до дома на Джайлс, и ежедневно да ходи на гроба му. Това я погубвало.
— Все пак къде беше отишла?
— Всъщност немного далеч, при една далечна братовчедка на майка ми в Шотландия. Казва се Хариет и била доста своенравна, ако разбираш какво имам предвид. Омъжила се за човек с много по-ниско социално положение от нейното, което навремето дало повод за голям скандал. Затова баща ми не желаеше да има нещо общо с нея и преди да умре, ми определи настойник. Той много се възхищаваше на баща ти. Както и да е, Хариет очевидно е оказала лошо въздействие върху Елинор, тъй като сестра ми се омъжила за някакъв фермер и умряла от усложнения при раждането, защото наблизо нямало лекари, които да й помогнат.
— Което е можело да се случи навсякъде.
— Да, но Елинор беше там, защото ти уби мъжа, когото тя обичаше.
— Мъж, женен за друга — напомни й Себастиян.
— Защо, по дяволите, аз трябва да сърбам попарата на Джайлс?
— Понеже той щеше да се осъзнае, ако беше останал жив.
— Това е само едно предположение.
— Надали — отсече Маргарет. — Ако не си забравил, тъкмо ти превърна Жюлиет в прелюбодейка. Наистина ли смяташ, че Джайлс нямаше да се разведе с нея, ако беше оцелял в дуела?
Ако съдеше по изражението му, най-сетне бе успяла да пролее кръв. Но проклетникът си го заслужаваше. Защо бе такъв инат? Как по-ясно да му покаже, че вкъщи имат нужда от него?
Въпреки че бе разбрал какво цели тя, Себастиян възрази:
— Можеше да откриеш картите си пред местната полиция.
— С какви доказателства? — възрази Маргарет. — Само с едните голи подозрения? Да, но една карета за малко да сгази баща ти в Лондон, после той вися почти цял час на една стръмна канара, преди някой да го открие, и нека не продължавам, защото списъкът е безкраен. Но дори той мисли, че произшествията са точно това — произшествия.
— И най-вероятно е прав. Но ти злоупотребяваш с гостоприемството ми, което поначало не съществуваше — студено я сряза Себастиян. — Приключих със своето семейство. Защо, по дяволите, мислиш, че не съм се връщал в Англия през всички тези години?
— Трябва ли да те наема, за да разбереш дали произшествията наистина са злощастни случайности, или зад тях стои нечий пъклен план?
— Сто хиляди лири — каза той.
Маргарет скръцна със зъби. Той беше назовал тази безбожно висока сума, за да й покаже, че не може да си позволи услугите му. Да, но тя нямаше да се остави да я разкарат просто така.
— Готово — безизразно отвърна. — Утре тръгваме ли?
— Хей, я по-полека! Не говорех сериозно.
— Много лошо. Аз говорех напълно сериозно. Отстъпиш ли сега, ще се погрижа да те злепоставя. Незабавно ще плъзне мълва, че Гарвана е непочтен.
— Ще съжаляваш — злокобно предрече Себастиян.
— Не, ти ще съжаляваш, ако не направиш нещо след предупреждението ми. Брат ти и снаха ти може и да се презират взаимно, но се боя, че по един въпрос са постигнали съгласие: искат „Горския кът“ само за себе си. На тези инциденти трябва да се сложи край, преди някой действително да загине. Според мен единствено ти можеш да се справиш.
— Бих казал, че си заслужават всичко, което ще ги сполети.
— Дори ако тя е уговорила Джайлс за дуела, който те прогони от къщи?
ШЕСТА ГЛАВА
Себастиян непрекъснато мислеше за думите на Маргарет. Всичко ли е било нагласено? Въобще беше ли възможно да планираш такава ситуация отдалеч? Да съблазниш някого и това да доведе до дуел, който ще прати съпруга ти в гроба? Немислимо. Жюлиет съвсем отскоро се беше омъжила за Джайлс. Дори ако това не я е устройвало, имаше по-прости начини да се отърве от брака.
Себастиян крачеше напред-назад из кухнята с бутилка бренди в ръка. Джон седеше на един стол и безмълвно го наблюдаваше. По някое време му беше предложил чаша, макар от опит да знаеше, че Себастиян ще откаже. Не се случваше често, но гневът караше господаря му да губи всякакво приличие.
Джон чакаше, вероятно разтревожен, че Себастиян може да извърши нещо безразсъдно в сегашното си състояние. Себастиян пък нямаше да се изненада, ако Джон е подслушвал зад вратата и вече е разбрал, че ще се прибират вкъщи. Камериерът страшно се беше затъжил за родината. Никога не се оплакваше, но Себастиян знаеше, че с удоволствие би се завърнал по всяко време. За разлика от него самия.
Малко неща можеха да смутят желязното самообладание, което бе придобил с течение на годините и което беше абсолютно задължително в избраното от него поприще, но днес наистина му беше струвало много усилия да се справи с лейди Маргарет. Надменна проклетия! Беше готов да се обзаложи, че е изчела всички книги в библиотеката на баща си. Че е превъзходна ездачка — носеше нов костюм, за езда, който приличаше на мъжки… Вероятно беше и страстна комарджийка. С добър мерник. Някои жени просто изпитваха нужда да се съревновават с мъжете. Себастиян не се съмняваше, че лейди Маргарет е сред тях.
Тя му напомняше за дома. През последните няколко дена миналото беше възкръснало пред очите му. Само ако беше научил, че Жюлиет е станала съпруга на Дентън, или на когото и да е. Ако не беше такава развратница. Джайлс нямаше да я вземе за съпруга, ако знаеше каква е. Себастиян щеше да й устои, ако знаеше. По принцип не се занимаваше с омъжени жени.
Каква ирония: когато Жюлиет му се предложи, се беше поздравил за късмета си. Французойката беше изключително прелестна, жива, малко вулгарна, но толкова възхитителна, че той не беше успял да й устои, въпреки че тя не се вписваше в рамките на неговия вкус. Той обичаше жените и определено нямаше навика да отхвърля безсрамни предложения като това на Жюлиет. Не за пръв път си тръгваше от някой бал с уговорка за любовна среща.
А за последен…
Божичко, защо? За да може да се омъжи за него? Това ли е бил планът й? Вече го беше прелъстила и е
