Джоана Линдзи
Обичай само веднъж
ГЛАВА ПЪРВА
Пръстите, които държаха гарафата с коняк, бяха дълги и изящни. Силина Едингтън се гордееше много с ръцете си. Показваше ги при всеки удобен случай, както сега. Подаде гарафата на Никълъс, вместо да вземе чашата му и да я напълни. Направи го с друга цел — за да остане права пред него, с гръб към огъня, който очертаваше предизвикателно тялото й през прозрачната вечерна рокля. Той се бе разположил на синята плюшена софа. Даже закоравял женкар като Никълъс Идън можеше да оцени красивото женско тяло.
На лявата й ръка блесна едър рубин, когато пое чашата му и наля коняк в нея. Сватбеният й пръстен. Все още го носеше гордо, макар че бе овдовяла преди две години. Рубини красяха и гърлото й, но даже тяхната красота не можеше да отвлече вниманието от деколтето — толкова дълбоко, че до колана на роклята в стил „Ампир“ оставаха всичко три инча. От високата талия до стройните й глезени материята падаше на прави гънки. Роклята бе в наситен тъмнопурпурен цвят, който отиваше прекрасно и на рубините, и на Силина.
— Ники, слушаш ли ме?
Никълъс се беше умислил; напоследък често го виждаше такъв и това я дразнеше. Изобщо не беше чул какво му говори. Потънал бе дълбоко в мисли, в които тя сигурно не участваше. Даже не я погледна, когато му наля коняк.
— Честна дума, Ники, не е никак любезно да ме оставяш и да се рееш някъде си, когато сме насаме. — Тя стоя права пред него, докато не я погледна.
— Но за какво говориш, скъпа?
Лешниковите й очи блеснаха. Ако можеше да си позволи да му покаже отвратителния си характер, щеше да тропне с крак. Какъв е предизвикателен, безразличен, какъв е… невъзможен! Само да не беше толкова добра партия.
Но тя много внимаваше как се държи и каза спокойно:
— Балът, Ники. Продължавах да ти говоря за него, но ти не обръщаш внимание. Ако искаш, ще сменя темата, но само ако ми обещаеш, че утре вечер ще дойдеш да ме вземеш навреме.
— Какъв бал?
Силина ахна от неподправено удивление. Той нито хитруваше, нито се правеше на преситен. Този човек я вбесяваше. Той наистина нямаше и представа за какво говори тя.
— Не ме будалкай, Ники. Балът на Шепфърд. Знаеш с какво нетърпение го очаквам!
— О, да — каза сухо той. — Балът, който трябва да надмине всички, и то в самото начало на сезона.
Тя се престори, че не забелязва тона му.
— Знаеш също колко отдавна чакам да ме поканят на някой от приемите на дукеса Шепфърд. Този бал обещава да бъде най-големият, даван от нея от години. Там ще бъдат просто всички, които представляват нещо.
— Аха.
Силина преброи бавно до пет.
— Така че аз ще умра, ако закъснея макар и с част от секундата.
Устните му се разтвориха в позната присмехулна усмивка.
— Твърде често умираш, миличка. Не трябваш да вземаш толкова насериозно светската суета.
— Тоест трябва да бъда като тебе?
Ако можеше, би му го върнала тъпкано. Още малко и нямаше да може да сдържи гнева си, а това щеше да предизвика катастрофа. Знаеше, че той не харесва емоционалните изблици у другите, макар да си позволяваше да дава воля на гнева си, а това можеше да бъде крайно неприятно.
Никълъс само сви рамене.
— Можеш да ме считаш за ексцентрик, скъпа. Един от хората, които не дават пукната пара за цялата оная банда.
Съвсем вярно. Той пренебрегваше и даже оскърбяваше когото си иска. И се сприятеляваше с когото си поиска — даже с всеизвестни негодници, презрени от обществото. И никога, за нищо не угаждаше на когото и да било. Всичко, което се говореше за неговата арогантност, бе вярно. До последната прашинка. Но можеше да бъде и опустошително чаровен. Когато поиска.
Като по някакво чудо Силина обузда гнева си.
— И все пак, Ники, ти наистина обеща да ме заведеш на бала на Шепфърд.
— Обещах ли? — попита лениво той.
— Да, обеща. — Успя да го каже спокойно. — И ще ми обещаеш да дойдеш и да ме вземеш навреме, нали?
Той пак сви рамене.
— Как мога да ти обещая такова нещо, скъпа? Не мога да предсказвам бъдещето. Казва ли ти някой какво може да възникне утре и да ме задържи?
Още съвсем малко и тя щеше да закрещи. Нищо не можеше да го задържи освен неговото предателско безразличие. И двамата го знаеха. Ставаше непоносимо!
Силина взе бързо решение и каза равнодушно:
— Много добре, Ники. Това е много важно за мен. Щом не мога да разчитам на теб, ще си намеря друг компаньон и просто ще се надявам, че в края на краищата ще се появиш на бала.
Неговата игра можеше да се играе и от двама.
— Толкова набързо?
— Съмняваш се, че ще мога да се справя ли? — предизвикателно попита тя.
Той се усмихна и я огледа одобрително.
— Съвсем не. Мисля, че няма да ти е трудно да ме замениш.
Силина му обърна гръб, преди той да забележи как й бе подействала репликата му. Предупреждение ли беше това? О, колко беше сигурен в себе си! Щеше да му бъде добре дошло, ако тя скъса с него. Никоя от любовниците му не бе го правила. Никога. Винаги той скъсваше. Инициативата винаги беше у него. Как би реагирал, ако го изостави? Би ли се разярил? Би ли вдигнал ръка? Струваше си това да се обмисли сериозно.
Никълъс Идън се настани още по-удобно на дивана и проследи с поглед как Силина взема чашата си с шери и ляга на дебелия килим пред камината с гръб към него. Устните му се свиха в язвителна усмивка. Колко съблазнителна беше позата й! Тя знаеше това, разбира си. Силина винаги знаеше точно какво върши.
Бяха в градската къща на приятелката й Мари. Насладиха се на изискана вечеря с Мари и настоящия й любовник, играха вист час и нещо и се оттеглиха в тази уютна гостна. Мари и нейният пламенен джентълмен се уединиха на горния етаж и оставиха Силина и Никълъс сами. Колко ли нощи бяха прекарани по този начин? Графинята всеки път беше с нов любовник; единствено това се повтаряше винаги. Щом графът, нейният съпруг, бе извън града, тя тръгваше по този опасен път.
Тази вечер обаче имаше и друга разлика. Стаята си беше все тъй романтична, огънят си гореше, лампата в ъгъла пръскаше приглушена светлина, конякът бе хубав, слугите се бяха оттеглили дискретно за през нощта, Силина бе съблазнителна както винаги. Но тази вечер Никълъс бе отегчен, просто отегчен. И нямаше желание да легне на килима до Силина.
От известно време беше разбрал, че губи интерес към нея. Фактът, че няма желание да се любят тази вечер показваше, че трябва да слага край на тази връзка. Беше траяла по-дълго от повечето му авантюри. Почти три месеца. Може би затова бе готов да я напусне, макар да не бе намерил с коя да я замени.
В момента нямаше жена, която би пожелал да ухажва. Силина затъмняваше с блясъка си всички жени от обкръжението му освен онези особнячки, които бяха влюбени в съпрузите си и чарът му не им действаше. О, това ловно поле в същност не се ограничаваше само с омъжени жени, отегчени от съпрузите си! В никакъв случай. Той не си правеше труда да оставя девствените сладурани недокоснати до първия или втория им сезон. Ако нежните млади дами бяха склонни да се предадат, нищо не можеше да ги опази от
