Сякаш мощен юмрук се стовари в корема на Никълъс. Той запази самообладание и прошепна:

— Бъди така добър, кажи ми как стигна до теб тази информация?

— Че то не е тайна! — засмя се Пърси. — Обзалагам се, че всички ще я научат до довечера. Самият аз я чух на Ротьн Роу. Яздех до две хубавици, а те нямаха търпение да ми разкажат последните клюки.

— Как? — избухна Никълъс. Възклицанието му бе достатъчно силно, за да стигне до Дерек. Той погледна към двамата, но после пак се обърна към сервитьорката.

— Лейди Е., не се ли сещаш? Изглежда нейният кочияш си е помислил, че тя ще е много любопитна да узнае всичко за твоя хитър план. И не щеш ли, тя умирала от удоволствие при мисълта, че си направил нещо толкова ужасно в пристъп на ревност. Нямала търпение да разкаже на всички приятели за това. И даже не само на приятелите. Цяла сутрин се е трудила по въпроса.

— Проклета да бъде тази кучка!

— Да. Е, ако бях на твое място, щях да напусна Лондон за известно време.

— И да оставя момичето да се справя само?

— По-рано не те беше грижа за такива неща.

Пърси получи гневна гримаса за тази реплика.

— Стига си лаял по мен, Ник! Тя ще се оправи по-добре от теб, ще се омъжи подобно на другите твои девственици и ще си живее щастливо. Но ти трябва да помислиш за чичото на Дерек, да не говорим за баща му. Роднините на това момиче ще те накарат да се скриеш. Малко вероятно да се отървеш без драскотина, след като си компрометирал момичето, както направи с останалите.

— Зарежи това! Не съм пипнал момичето!

— Разбира се, че не си, но кой ще ти повярва? — каза Пърси натъртено. — Най-добре ще е да изчезнеш, преди някой от вуйчовците й да те е извикал на дуел!

В този момент на вратата се появи Тиндъл и обяви:

— Слугата на лорд Малори моли за една дума, милорд. — Дерек погледна учудено и видя слугата, който стоеше зад Тиндъл.

— Ники, сигурно има някаква грешка. Този приятел не работи при мен.

— Така и предполагах — промърмори Никълъс, а Пърси изстена.

ГЛАВА ОСМА

— Не!

Антъни Малори вдигна поглед. Племенницата му влетя в стаята и се втренчи с широко отворени очи в пистолета, който той чистеше на бюрото си:

— Късно е да казваш „не“, Реджи.

— Ти вече си го убил! — извика тя.

Той не вдигна поглед и не видя как руменината изчезва от бузите й.

— Изпратих човек до къщата му. Научих без труд адреса му тази сутрин. Той скоро ще дойде тук, за да обсъдим времето и мястото.

— Не, не, не!

Когато я погледна, очите й блестяха гневно.

— Чакай, Реджи… — започна той, но тя го изпревари.

— Това ли е твоят отговор на всичко? — Тя насочи показалец към оръжието в ръцете му. — Мислех, че снощи се разбрахме за това!

— Това беше преди лудорията на Монтиът да е станала обект на клюкарите. Или не ти е известно, че тази сутрин името ти е в устата на всички?

Реджи трепна, но каза спокойно:

— Зная. Току-що излязох от една стая, в която сума жени се надпреварваха да ми изказват съболезнования.

— И какво им каза?

— Е, не можех да отрека, че се е случило, защото кочияшът на лейди Едингтън видя всичко. Но все пак излъгах. Казах, че веднага са ме върнали обратно и че лорд Монтиът е разбрал веднага грешката си.

Антъни поклати глава.

— Но те не са повярвали. Нали?

— Ами… не — призна неохотно тя.

— Защото проклетият кочияш е чакал цял час, преди да те върне и всички го знаят. А за да се направи каквото говорят, че е било направено, не е необходим цял час. Твоите лъжи само показват, че имаш какво да криеш.

— Но това не е вярно!

— Откога истината има значение за страстните клюкари?

— О, Тони, какво да правя тогава? — извика отчаяно Реджи.

— Нищо няма да правиш. С помощта на семейството ще го преживееш. А той ще си плати задето е опетнил доброто ти име.

— Ти няма да го извикаш на дуел.

Очите на Антъни се свиха.

— Ако не го извикам аз, ще го направи Джейсън. И ще падне убит. Той не е стрелец като мен.

— Никой няма да бъде убит, Тони. — Реджи говореше така, сякаш всичко зависи единствено от нея. — Трябва да има някакво друго решение. Затова дойдох тук. Мислех, че ще закъснея и няма да те заваря, преди да си заминал. Как научи?

— Фактически бях тръгнал, но моят стар приятел Джордж ме повика и ме предупреди, че вече се е разчуло. Проклетият ми късмет ме накара да тръгна по-късно тази сутрин. Иначе щях да съм преполовил вече пътя до Глостър и горкият Еди щеше да се разправя сам с всичко това. Мога да си представя какво каша щеше да забърка.

— Поне нямаше да сграбчи най-близкия пистолет — дръзко отвърна тя.

Антъни се намръщи.

— Знае ли вече?

— Не. От сутринта се е затворил в кабинета си. Още е там. Леля Шарлът каза, че ще се опита да го пази в тайна от него колкото е възможно по-дълго. Мислех, че няма да имаш против…

— Страхливец. Не бива да се притесняваш за Еди, обаче. Джейсън е човекът, който може да вдигне голям скандал.

— Е, той поне няма да научи още известно време.

— Не разчитай на това, котенце. Той ще научи до довечера или най-късно утре. Какво си мислиш, че не те следи, когато си в грешния стар Лондон?

— Не ме следи!

— О, следи те и още как! — увери я Антъни. — За теб му докладваха редовно и когато беше из Европа. Нищо не убягва на Джейсън. Даже аз не съм защитен от всевиждащите му очи. Как мислиш, как научава толкова бързо за моите проклети затруднения?

Реджи изстена. Ставаше все по-лошо. Джейсън можеше да се окаже избухлив като Тони. Освен това той беше човек на твърдите принципи. Когато ставаше въпрос за чест, той бе неподкупен.

За него имаше само едно решение и ако то не можеше да се осъществи, щеше да почне да чисти пистолета си като Тони. Но първото решение бе неосъществимо. Никълъс Идън никога нямаше да се съгласи. Той по-скоро би се срещнал на дуел с един от нейните вуйчовци, отколкото да се остави да го принудят да се ожени. Тя беше сигурна в това.

Реджи прехапа долната си устна.

— Трябва да можем да направим нещо, Тони. Да измислим някаква история.

— Можем да измислим цяла дузина истории, котенце, но няма да повярват на нито една. Лошото е, че Монтиът и по-рано е съблазнявал девойки като теб. Били сте насаме — няма значение, че не си го искала — значи се е възползвал от ситуацията. Той е толкова красив, дяволът, че не би могла да му устоиш. Това ще мислят хората. И ще го говорят.

Реджи се изчерви и отклони смутено погледа си.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату