— Даже не зная защо обсъждам това с теб — продължи остро Антъни. — Може да се направи само едно нещо и аз съм този, който трябва да се погрижи да бъде направено.
— Ти си прав, разбира се. Не зная защо досега се противях на това.
Веждите му се повдигнаха многозначително.
— Никакви игрички, Реджи!
— Няма игрички. Погрижи се той да се ожени за мен. Друг изход няма.
— По дяволите! — Антъни скочи на крака, побеснял. — Той не е за теб!
— Въпреки това…
— Не! И пак не! И недей да смяташ, че не си ми ясна, Реджина Аштън! Мислиш си, че това ще разреши другия ти проблем и че вече няма да ти се налага да търсиш съпруг.
— Ти го каза… О, Тони, аз наистина нямам нищо против да се омъжа за него. Наистина нямам! Той ми прилича на теб.
— Той прекалено много прилича на мен. Точно затова не става за твой съпруг!
— Но той прилича и на вуйчо Едуард. В него има и нещо от вуйчо Джейсън. О, той доста се обърка, когато му казах, че това, което е направил, ще ме опропасти и че той ще трябва да се ожени за мен.
— Ти си му казала това?
— Бях в такова настроение. А той се разсърди. Държа се също като вуйчо Джейсън.
— Но това…
— Не, Тони, не. Той е съвсем подходящ, не разбираш ли? Прилича по малко на всички вас… Точно това търсех! Освен това, ще ми се наложи да го променя.
— Той никога няма да се промени, Реджи — настоя Тони. — Никога няма да миряса.
— О, не зная. — Тя се ухили. — Може да си говорим така за теб, но не знаем със сигурност за него. А той ме хареса. За начало е добре.
— Хайде да не му се радваме чак толкова — каза Антъни. — Той те е искал. Но ще пожелае и други жени, и ще тръгне подир тях. Той няма да ти бъде верен съпруг.
— Май че го зная — каза тихо тя.
— И въпреки това го искаш?
Тя не искаше да го убиват и това бе алтернативата.
— В края на краищата — каза тихо тя, — той трябва да оправи нещата. Въвлече ме в скандал и трябва да ме измъкне от него. Това е мирното решение. Сигурна съм, че вуйчо Джейсън ще се съгласи от все сърце.
— Не бих казал, че така Монтиът ще си получи заслуженото. — Антъни се намръщи сърдито. — Той ще те въвлече в пазарлък, а ти ще продължиш да страдаш.
— Той не вижда нещата по този начин, Тони. Фактически аз съм сигурна, че ще откаже.
— Добре — Тони се усмихне и продължи да чисти пистолета.
— А, не — каза Реджи. — Трябва да ми обещаеш, че ще направиш всичко възможно, за да го убедиш, Тони.
— Добре — съгласи се той.
Усмихваше се така, че й се прииска да го удари. Познаваше прекалено добре тази усмивка.
— Искам вуйчо Едуард да бъде с теб, когато говориш с него — каза тя подозрително.
— Но твоят виконт скоро ще дойде тук, котенце — напомни й той.
— Тогава ела с мен при вуйчо Едуард. Остави на лорд Монтиът бележка да дойде довечера. — Тя развърза бавно шарфа и добави:
— Тони, мисля, че вуйчо Едуард трябва да види това, за до разбере колко е важно да вземе съгласието на Монтиът.
Лицето на Антъни потъмня.
— Ти ми каза, че той само те е целунал!
Тя завърза шарфа отново. Изглеждаше съвсем невинна.
— Е, това е резултатът от целувката, Тони.
— Как е посмял да остави печата си върху теб?
Реджи сви рамене, като избягваше грижливо погледа му.
— Мислиш ли, че вуйчо Едуард ще отдаде прекалено голямо значение на това и ще си помисли най- лошото? Предполагам, че той ще се почувства длъжен да осведоми вуйчо Джейсън. Не мислиш, че ще поискат да се избърза със сватбата, нали? Бих предпочела да почакам няколко месеца — просто за да бъда сигурна, че първото ми дете ще се роди след приличен интервал от време.
— Реджи, това е изнудване.
Тя разтвори широко тъмносините си очи.
— Така ли?
— Джейсън трябваше да намери катинар за задника ти, когато се разбра какъв талант за манипулиране на хората се развива у теб.
— Как можеш да говориш така? — ахна Реджи.
Той се засмя и поклати глава.
— Можеш да прекратиш спектакъла, котенце. Аз ще накарам по един или по друг начин твоя виконт да се ожени за теб.
Тя го прегърна, видимо доволна.
— И няма повече да се говори за убиване?
— Не по същество — въздъхна той. — От нас само Еди е способен да разсъждава логично и делово. Може би той ще пристигне с мотиви, които ще накарат този приятел да се съгласи без насилие. — Антъни се отпусна и тръгна да прибира пистолета.
— Ти каза, че Монтиът няма да се съгласи, Реджи. А когато човек е упорит, становището му може да се промени с убеждаване. Ти все още можеш да промениш своето решение, знаеш ли? — Той я гледаше настойчиво.
— Не. Колкото повече мисля за това, толкова повече смятам, че е правилно да направя точно така.
— Той може да те намрази за това. Мислила ли си за тази възможност?
— Да, може. Но аз ще поема риска. Не бих мислила за брак, ако не го привличах. Но той се опита да ме съблазни. Опита се! Не, той ще стане мой съпруг, Тони. Кажи на вуйчо Едуард и на вуйчо Джейсън, че няма да търся друг.
— Много добре тогава — отговори Тони, след това добави със строг поглед. — Но ти няма да сваляш този проклет шарф, чуваш ли? Няма смисъл моите братя да мислят за бъдещия си зет по-лошо, отколкото е необходимо.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Беше десет и половина вечерта. Никълъс седеше в каретата си пред къщата на Едуард Малори на площад Гроувнър. Беше закъснял с трийсет минути за срещата, но не помръдваше да излезе от каретата.
Беше се отказал да прави догадки какво значи всичко това. Разбра много добре какво иска Антъни Малори сутринта, но след като срещата не се състоя, вече не знаеше какво да очаква. Не можеше да престане да мисли за деловитата забележка на Дерек, че чичо Едуард ще го извика на дуел, но какво още искаха от него? По дяволите!
Реджи наблюдаваше тъмната карета от един прозорец на горния етаж. Нервността й прерастваше в ужас. Той нямаше да хареса това, което му беше приготвила. Не, по всяка вероятност не. Той сигурно се досещаше защо са го извикали тук. Иначе защо би се колебал да влезе?
О, вуйчо Едуард беше казал куп неща за лорд Монтиът и все подчертаваше, че тя трябва точно да знае с какво се захваща. Той познавал семейство Идън от години, бащата на Никълъс фактически му бил много добър приятел. И тъй, сега Реджи знаеше всичко, включително и историите с другите млади жени, които бил въвлякъл в скандал, защото били толкова слаби, че се поддали на чара му. Никълъс Идън бил безотговорен, нямал съвест, можел да бъде студен и арогантен, често избухвал. Тъй че чарът, който показвал пред дамите, не бил единственото му лице. Да, тя бе чула всичко това, но за неудоволствие на вуйчо Тони не бе
