— Ела насам, любов моя, няма да те ухапя!
При това мило обръщение Реджи се изчерви.
— Не си се запознал с моята братовчедка Клер — каза тя, като тръгна бавно напред.
Той кимна при запознанството, сетне се обърна към Реджина:
— Дерек току-що освежи спомените ми за теб. Трябваше да ми каже, че сме се срещали и преди.
— Мислех, че няма да си спомниш — промълви Реджина, още по-смутена.
— Да не си спомня как изсипа пудинга в скута ми? — каза той, разтворил широко очи в престорено учудване.
Реджина се усмихна въпреки нервността си.
— Няма да ти се извиня за това. Заслужаваше си го.
Като видя пламъчето в кобалтово-сините й очи, Никълъс се запита как ли ще съумее да я накара да повярва, че не я желае, като всъщност я желаеше. Тя го вълнуваше неизразимо. Само като я видеше, кръвта му започваше да бушува. Имаше непреодолимото желание да я целува, отново да вкуси сладостта на устните й, да усети как тупти пулсът на шията й. Да я вземат дяволите, беше страхотно привлекателна!
— Тогава елате с мен, деца — намеси се Дерек. — Следобедът е прекрасен за концерт. Боже, аз наистина отивам на матине, при това като придружител на млада двойка! — Той излезе, поклащайки комично глава.
Никълъс искаше да размени някоя и друга дума с Реджина, но братовчедка й Клер правеше това невъзможно — не ги изпускаше нито за миг от критичния си поглед. Той въздъхна, като се надяваше, че по- късно Дерек ще успее да уреди нещо за него.
Реджина изглежда беше в извънредно добро настроение по време на пътуването до Воксол Гардънс, като поддържаше безсмислен разговор с братовчедите си. Дали беше нервна или пък наистина бе толкова щастлива? Никълъс се наслаждаваше на вида й. Боже мой, нима е доволна от предстоящата женитба? Защо беше казала на вуйчовците си, че го желае? Защо точно него?
Реджи бе изумена от приятелското отношение на Никълъс. След като й казаха колко пъти е отказвал да се ожени за нея, преди накрая да се предаде, тя очакваше да бъде язвителен, дори ядосан. Защо приемаше нещата толкова сърдечно? Не би могло да е заради земята, нали? Изобщо не бе приятно да знаеш, че е трябвало да бъде прилъган с парче земя. Тони опяваше, че бил подкупен. Но Тони все още не бе видял как я гледа Никълъс Идън. Беше ли наистина алчен? И защо се бе съпротивлявал толкова упорито срещу брака, а сетне се бе поддал?
Сигурно я желаеше — по начина, по който я изгаряха очите му, тя разбираше, че я желае. Наистина, погледът му си беше направо неприличен, а той дори не го криеше от братовчедите й. Реджи беше забелязала шокираното изражение на Клер и развеселеното лице на Дерек. Но Никълъс изглежда не осъзнаваше какво прави. Или го правеше нарочно, за да я притесни? Дали милото му отношение беше престорено? Неговото желание не беше престорено, тя бе сигурна в това.
Слязоха от каретата и тръгнаха по една пътека сред цветни лехи, а музиката ставаше все по-силна с приближаването към мястото, където бе настанен оркестърът. Никълъс гледаше към Дерек толкова упорито, че той най-сетне разбра посланието и избърза напред с Клер, за да купят пасти от продавачите, които обикаляха сред публиката. Реджи се разсмя, като видя как Дерек дръпна братовчедка си въпреки нейните протести.
В момента, в който това стана възможно, Никълъс дръпна Реджи от пътеката и я скри зад едно голямо дърво. Не бяха сами. Бяха скрити от тълпите хора пред тях, но не и от онези, които идваха по пътеката. Беше обаче достатъчно уединено за няколко думи насаме.
Той използва възможността. Притисна Реджи към дървото с двете си ръце и я превърна в слушателка, принудена да чуе всяка негова дума. Тя вдигна поглед в очакване, а той си помисли:
Без дори да осъзнава, че го прави, той наведе глава и притисна устни към нейните и усети тяхната мекота и сладостта им, когато тя разтвори устни. Прониза го огнена страст и той се наведе несдържано, като я притисна между себе си и дървото. Но дори така не бе достатъчно близо до нея. Искаше да бъде още по- близо…
— Лорд Монтиът, моля ви — успя да каже тя, задъхана. — Може да ни видят.
Той леко се отдръпна, точно толкова, за да успее да види лицето й.
— Не се дръж толкова официално, любов моя. Би трябвало да се обръщаш към мен на малко име, не смяташ ли?
Не долови ли някаква острота в гласа му?
— Ти не си… защо се съгласи да се ожениш за мен?
— А ти защо искаше да го направя? — тросна се той.
— Изглеждаше единственото решение.
— Можеше да го отхвърлиш най-нахално.
— Да го отхвърля ли? Защо да го правя? Аз те предупредих какво ще се случи, ако ни открият.
— Ти се шегуваше! — напомни й той дрезгаво.
— Е, да, защото не предполагах, че ще ни открият. О, не искам да споря. Станалото — станало.
— Не е така — рече той напрегнато. — Можеш да развалиш годежа.
— И защо да го правя?
— Защото не искаш да се омъжиш за мен, Реджина — отвърна той с мек, почти заплашителен глас. — Не искаш! — Сетне се усмихна нежно, а очите му галеха лицето й. — Искаш да станеш моя любовница, защото аз ще те любя до забрава.
— За някое време, нали така, милорд? — попита кратко тя.
— Да.
— И после всеки ще поеме по пътя си, нали?
— Да.
— Няма да стане.
— Ще те имам, знаеш го — предупреди я той.
— Да, след като се оженим.
— Ние няма да се оженим, скъпа. Ще се осъзнаеш много преди сватбения ден. Но аз ще те имам, така или иначе. Знаеш, че това е неминуемо, нали?
— Очевидно ти мислиш така.
Никълъс се засмя. Колко чаровен беше. Смехът му замръзна, когато чу дълбокия глас зад себе си.
— Няма да се извинявам задето ви прекъснах, Монтиът, тъй като изглежда, че трябва да бъдете прекъснат.
Никълъс застина. Реджи надникна иззад рамото му и видя вуйчо си Тони и една дама, която го бе хванала здраво под ръка. О, не! Не и тя! Никълъс щеше да бъде бесен, тъй като със сигурност щеше да си помисли, че Тони е довел Силина Едингтън нарочно.
— Ти във Воксол Гардънс, Тони? — Силина се опита да изрази недоумение. — Не мога да повярвам.
— Спести ми подигравката си, котенце. Чух страхотни неща за този оркестър.
Реджина затаи дъх, когато погледът на Никълъс падна върху любовницата му, която изглеждаше объркана и сърдита. Реджи почти съжали жената, но не издаде съчувствието си. В края на краищата Силина не се бе поколебала да хвърли името на Реджи на клюкарите.
— Ето че отново се срещаме, лейди Едингтън — каза Реджи с престорена приветливост. — Сега мога да ви благодаря, задето ми заехте каретата си онази нощ.
Антъни доста шумно прочисти гърлото си, а Никълъс се изсмя неприятно.
— И аз трябва да ти благодаря, Силина. Как щях да срещна бъдещата си съпруга, ако не беше ти.
По лицето на лейди Едингтън преминаха безброй чувства и нито едно от тях не беше приятно. Хиляда пъти тя бе нарекла себе си глупачка. Когато научи за случилото се, беше страшно доволна, че Никълъс е искал да я отвлече. Затова разказа на всички свои приятели какъв романтичен любовник е той… и какво нещастие, че е отмъкнал друга жена. Нейните собствени брътвежи я бяха съсипали.
Антъни рече твърдо:
— Ти ще дойдеш с нас сега, нали? Навярно трябва да започна да те съпровождам. Освен това ще си
