— Не мога да давам никакви обещания — прошепна той дрезгаво.
Сетне Никълъс я погледна проницателно и попита:
— Не се страхуваш, нали, любима?
— Не, поне мисля, че не.
— Тогава разреши ми да те огледам цялата — настоя нежно той. Реджина му позволи да се приближи и той започна да сваля останалите дрехи, докато не я съблече гола. Оглеждаше я бавно, жадно, а сетне я притегли към себе си и притисна устни към гърдите й. Езикът, зъбите и устните му се включиха в играта, като я караха да въздиша и да вика отново и отново. Тя обви ръце около главата му и го притисна към себе си. Отметна назад глава, когато Никълъс започна да целува корема й. Господи, тя не можеше повече да издържа…
— Не трябва ли… Никълъс… твоите дрехи — най-накрая успя да каже тя.
Само за секунди той остана гол до кръста и очите на Реджи се разшириха от изумление, като видя какво крият дрехите му. Знаеше, че е широкоплещест, но сега изглеждаше толкова едър! Беше силно почернял от слънцето, а космите на гърдите му бяха златистокафяви.
Реджи прокара пръсти по мускулестата му ръка. Докосването й го опари и го накара да изстене.
— А сега останалото — помоли го нежно тя, като искаше да го разгледа целия, както бе направил той с нея.
Тя се оттегли и седна, за да го гледа как се съблича. Изобщо не се чувстваше неудобно така, както беше гола. Тя се наслаждаваше да го гледа — един мъж в разцвета на младостта си.
Когато най-сетне остана гол, Реджи отиде при него и го докосна — първо по тесния хълбок, а после по дългото, яко бедро. Той грабна ръката й, за да я спре.
— Недей, любима. — Гласът му беше груб от страст. — Още малко и ще експлодирам, а трябва да го правя бавно.
Тогава Реджи видя кое щеше скоро да експлодира. Невероятно. Красиво. Изключително. Тя бавно вдигна очи към него.
— Как ще разбера кое ти доставя удоволствие, ако не мога да те докосвам?
Той пое лицето й в двете си ръце.
— По-късно, любима. Този път ще ми достави удоволствие аз да ти доставя удоволствие. Но първо трябва да те нараня.
— Знам — отвърна тя тихо, засрамено. — Леля Шарлът ми разказа.
— Но ако ми вярваш, Реджина, ако се отпуснеш и ми повярваш, ще те подготвя. Ще има само малко болка и ти обещавам, че ще се насладиш на това, което ще последва.
— Насладих се на това, което го предхождаше. — Тя му се усмихна.
— О, сладка моя, и аз му се насладих.
Никълъс отново я целуна, като разтвори с език устните й, за да проникне вътре. Той беше на ръба да загуби самообладание. Желанието го възпламеняваше, караше го да се бори за ценно време. Той я погали по корема, сетне посегна надолу към разтворените й бедра.
Тя изстена, когато докосна топлата й плът. Сетне се сви от изненада, когато мушна единия си пръст дълбоко в нея. Реджи изви гръб и притисна гърди към неговите, после откъсна устни от устните му.
— Аз съм… готова, Никълъс. Кълна ти се, че съм готова.
— Още не, любима — предупреди я той.
— Моля те, Никълъс.
Това го довърши. Той погледна с отчаяние тясната пейка. Не искаше да отнеме девствеността й на пода, но, по дяволите, не трябваше да я води на това място, не и когато й беше за първи път.
— Никълъс! — умоляваше го страстно тя.
Той зае поза и сетне влезе в нея колкото можеше по-нежно. Чу я да въздиша, когато го обви с топлината си. Тя се притисна към него, докато напрежението от натиска я спря, но в тяхната поза той не можеше да я разкъса достатъчно бързо, за да намали болката.
Нищо не можеше да се направи. Никълъс прилепи устни към нейните, за да погълне вика й и сетне, без да я предупреди, я вдигна нагоре и силно я смъкна върху себе си. Задържа я така пронизана.
Само за няколко секунди ноктите й, забити в раменете му, се отпуснаха и тя отново въздъхна с удоволствие и се отпусна.
— Никълъс?
Името му никога не бе прозвучавало толкова приятно. Той се усмихна с облекчение и й отвърна без думи, като я сграбчи за хълбоците, за да я повдигне, а сетне й позволи бавно да се движи върху него.
Реджи бързо засили темпото, като се притискаше силно към Никълъс. В нея се запалиха хиляди огньове и се съединиха в един пламък, който много скоро след това вече не можеше да се задържи. Той я прониза цялата, като я обля с най-приятната топлина.
Никълъс не си спомняше някога да е бил толкова задоволен или да е чувствал такава нежност след любенето. Той искаше да прегръща Реджина вечно и никога да не я пусне.
— Това… беше ли… нормално? — попита замечтано тя.
Той се засмя.
— След всичко, което преживяхме, ти искаш просто нещо нормално?
— Не, мисля, че не. — Тя повдигна глава от гърдите му и въздъхна. — Май че трябва да се връщаме в къщата.
— О, по дяволите — изръмжа Никълъс. — Наистина трябва.
Тя го погледна, а красивото й лице бе осветено от любов и копнеж.
— Никълъс?
— Да, любима?
— Нали не смяташ, че ще се досетят? — Истината беше, че изобщо не я беше грижа, но смяташе, че трябва да попита.
Никълъс й се ухили.
— Никой не би се осмелил да си помисли дори, че сме се любили на открито. Това не се прави, любима.
Преди да се запътят към къщата по пътеката около езерото, минаха още двайсет минути, през които се обличаха, закачаха се и се целуваха крадешком. Когато Ейми се втурна към тях иззад една стена от храсти, ръката на Никълъс беше обвила рамото на Реджи и я държеше близо до себе си.
— О, Реджи, толкова се радвам, че си ти — извика тя, останала без дъх.
— Липсвах ли ви? — попита Реджи, подготвяйки се за изпитание.
— Да си липсвала ли? Не знам. Аз бях навън… на разходка, нали разбираш, и не разбрах кога мина толкова много време… — Когато храстите зад нея прошумоляха, Ейми се разкашля, което беше лоша актьорска игра. — Маршал ще се разсърди много — каза тя. — Имаш ли нещо против да му кажа, че съм била с теб?
Реджи успя да прикрие усмивката си.
— О, разбира се, че не, ако обещаеш да не забравяш пак колко е часът. Никълъс?
— Нямам нищо против — съгласи се той. — Аз самият знам колко е лесно да забравиш за времето.
Тримата успяха да си придадат благовъзпитан вид, когато бързо влязоха в къщата.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Тържеството по случай годежа, организирано от Едуард и Шарлът Малори, имаше голям успех. Присъства цялото семейство и всички техни близки приятели. Бяха успели да убедят дори съпругата на Джейсън да дойде за събитието от баните в Бат. Бабата на Никълъс и леля му Елинър се забавляваха много и Реджи доби впечатлението, че са се били отчаяли, че Никълъс никога няма да се ожени. Майка му, за която той никога не говореше, очевидно отсъстваше.
Никълъс се държеше чудесно и всичко вървеше много добре. Бяха необходими две седмици, за да се подготви тържеството и сега се оказваше, че усилията и педантичното оглеждане на всяка подробност не бяха отишли напразно.
Уви, нещата вървяха гладко не задълго. Два месеца след това тържество Реджина Малори беше
