ходи на късни сбирки.
Оставаше да се види каква реакция ще предизвика сгодената двойка у Хамилтънови, тъй като съюзът между Реджина и Никълъс бе позаглушил темата за първата им неблагопристойна среща в клюкарските мелници. Джейсън бе открил това снощи на една вечеря.
Соарето у семейство Хамилтън не беше голямо. В голямата вила присъстваха само стотина души и имаше достатъчно място за движение. Гостите опитваха храната, подредена на продълговатите маси, танцуваха в салона, опразнен за целта, или разговаряха на малки групи. Неколцина досадници гледаха възмутено Никълъс и Реджина, но повечето хора се занимаваха с безумни предположения относно съмнителната им среща.
Говореше се, че отдавна било уредено да се оженят. Никълъс само се забавлявал със Силина, докато чакал Реджина да се върне в Лондон. Били се срещнали в Европа, нали знаете. Не, не, скъпи мои, срещнали са се в Хавърстън. Той и синът на маркиза са приятелчета от години, не знаете ли?
— Чу ли какво говорят, любов моя? — попита Никълъс, като я покани на първия им валс. — Смята се, че сме били сгодени още когато ти си била в люлката.
Реджи бе чула от братовчедите си някои от по-странните размишления по въпроса.
— Никога не го казвай — разхили се тя. — Другите ми ухажори ще бъдат съсипани, че никога не са имали този шанс.
— Други ухажори ли?
— Десетките, които искаха ръката ми. — Няколкото чаши шампанско бяха събудили немирницата в нея.
— Надявам се, че преувеличаваш, Реджина.
— Де да беше така — въздъхна тя, без да осъзнава в опиянението си промяната в настроението му. — Знаеш ли колко досадно беше да се опитвам да направя своя избор между толкова много мъже. Бях напълно готова да се откажа… и тогава се появи ти.
— Какъв щастливец съм бил. — Никълъс беше бесен. Нямаше представа, че е ревнив. Без нито дума повече той я поведе към края на стаята, където внезапно я остави при Маршал и Ейми, като й се поклони кратко на раздяла. Обърна й гръб и се насочи към стаята за карти, където можеше да си пийне нещо по- силно от шампанско.
Реджи се намръщи, крайно смутена. Да я тормози за новите клюки, да й се усмихва с такава нежност, да я сгрява с медено-златистите си очи, а сетне да се разгневи така без причина. Какво му става?
Тя се засмя, твърдо решена да не му позволява да я прави нещастна. Отново и отново я канеха на танц и тя поднови познанството си с младите мъже, които се бяха тълпили около нея през миналия сезон. Двама настойчиви ухажори, Бейзил Елиът и Джордж Фаулър, сега драматично обявиха, че животът им свършва поради добрия късмет на виконта. И двамата се заклеха, че ще я обичат вечно. Реджи се забавляваше и беше поласкана, тъй като и Джордж, и Бейзил бяха страхотно популярни. Тяхното внимание навакса грубостта на Никълъс.
Минаха около два часа, преди лорд Монтиът да реши да се върне при Реджи. През цялото това време тя не го беше виждала, но той я бе видял. Отново и отново бе заставал на вратата на стаята за карти и я бе гледал как се смее на партньора, с когото танцува или е заобиколена от въодушевени ухажори. Гледката го караше веднага да се връща обратно за още едно питие. По времето, когато отиде при нея, той вече беше приятно пийнал.
— Ще танцуваш ли с мен, любов моя?
— Ще довършим ли този танц? — отвърна му Реджи.
Той не отговори. Също така не я дочака да приеме, а обви талията й и я поведе към площадката за танци. Отново свиреха валс и този път той я държеше прекалено близо до себе си.
— Казах ли ти тази вечер, че те желая? — попита внезапно той.
Реджина бе усетила, че в него има нещо различно, но чак когато се наведе близо до нея, усети миризмата на коняк. Това обаче не я обезпокои. Никой, който бе в състояние да се движи толкова грациозно по паркета, не можеше да бъде пиян.
— Иска ми се да не казваш подобни неща, Никълъс.
— Никълъс — повтори той. — Колко мило, че ме наричаш на малкото ми име, любов моя. В края на краищата всички тук мислят, че сме вече любовници, така че би било малко странно да ме наричаш лорд Монтиът.
— Ако не искаш да…
— Казал ли съм такова нещо? — прекъсна я той. — Но нещо като „любими“ би било още по-хубаво от просто Никълъс. — Предполагам, че ме обичаш, щом искаш да се омъжиш за мен. А аз не искам да се женя за теб, но те желая, любов моя. Не се съмнявай нито за миг в това.
— Никълъс…
— Май че само за това мисля — продължи той. — Обвинен съм, и въпреки това не ми беше позволено да се насладя на престъплението си. Едва ли е справедливо, не си ли съгласна?
— Никълъс…
— Любими — поправи я той. Сетне промени темата: — Нека да отидем да разгледаме чудесните градини на Хамилтънови. — Преди Реджи да успее да изрази протест, той я поведе през салона навън от къщата.
Паркът се разстилаше с великолепно оформените си морави, дървета, изкуствени езера, цветни лехи, подрязани храсти и дори един белведер, който бе толкова плътно обвит с цъфнали пълзящи растения, че приличаше на дърво.
Двамата не се спряха, за да се полюбуват на тези красоти. За един миг Реджи се оказа паднала в обятията на Никълъс вътре, в белведера. Той я целуваше толкова силно, че тя щеше да припадне.
През надвисналите лози се процеждаше лунна светлина и ги обливаше в меко сребристо сияние. Покрай ниските стени от дървена решетка имаше тапицирани пейки. Подът беше също от дърво, гладък и полиран. Между пейките бяха поставени големи растения в саксии и листата им нежно шумоляха в топлия нощен въздух.
Дълбоко в себе си Реджи знаеше, че Никълъс няма да се задоволи само да я целува — не и този път. От нея щеше да зависи да го спре. Но някакъв вътрешен глас искаше да знае защо пък трябва да го спира.
Той щеше да стане неин съпруг, нали? Защо да му отказва каквото и да било — особено когато не искаше да му го отказва? Но беше възможно да се промени неговото отношение към женитбата им, ако те… Е, не беше ли така?
Колко удобно се нагажда съзнанието само и само да получи това, което желае. И колко предсказуемо реагира тялото на приятните усещания, искайки все повече и повече. Съзнанието и тялото на Реджи бяха в конспирация срещу самата нея и съпротивата й много скоро се сломи. Тя обви Никълъс с ръце и се предаде.
Той я занесе до една пейка, седна и като я взе в скута си, я залюля.
— Няма да съжаляваш, любима — прошепна той и горещите му устни отново се впиха в нейните.
Да съжалява ли? Как можеше да съжалява, когато бе толкова развълнувана и щастлива?
Той я притискаше с едната си ръка, докато другата се движеше бавно по шията й, а после по-надолу и я караше да въздиша тежко, когато минаваше върху гърдите. Ласката продължи надолу към корема й, а после и по бедрото. Никълъс я опипваше колебливо, сякаш все още не можеше да повярва, че тя ще му позволи. Но когато ръката му тръгна нагоре по същия път, той стана по-смел и по-агресивен.
През фината коприна на роклята кожата на Реджи пламна. Роклята досадно пречеше. И той смяташе същото. Първо беше разкопчано копчето на шията й, сетне шнура, който придържаше роклята под гърдите й. След още един миг двамата бяха станали прави и той смъкна дрехата напълно.
Никълъс изстена, като видя Реджина с прилепнало копринено бельо, което подчертаваше нежните й извивки. Тя го гледаше прямо, без да се срамува, което разпали неговата страст. В сенките на нощта очите й бяха черни, а младите й гърди напираха през дантеленото бельо. Реджи беше най-красивото създание, което беше виждал.
Малкият белег в основата на шията й привлече погледа му и той се усмихна.
— Значи съм оставил своя отпечатък върху теб. Предполагам, че трябва да се извиня.
— Ако знаеше колко трудно ми беше да го скрия! Няма да оставяш други, нали?
